Специалният съд в Белград издаде присъди от 20 и 30 години затвор за четиримата обвинени членове на бившата Държавна сигурност за убийството на журналиста и собственик на „Дневни Телеграф“ Славко Чурувия.
Тогавашният шеф на „Държавна сигурност“ Радомир Маркович, както и шефът на белградската централа на ДС, Милан Радонич, бяха осъдени на 30 години затвор, а агентите на ДС Мирослав Курак и Ратко Ромич на по 20 г. затвор. По времето на произнасянето на присъдата Радонич и Ромич са съответно в затвора и под домашен арест.
Тази присъда не беше приета единодушно, а с отсъждане на съдиите в тричленния състав с 2:1. Решението на съда може да се обжалва пред Апелативния съд.
Присъдата се произнася точно 20 години след убийството на Чурувия и това е първата присъда за убийството на журналист, докато други убийства, включително това на Милан Пантич, все още не са разкрити. По време на процеса за убийството на родения в Загреб журналист бяха изслушани повече от 100 свидетели и бяха проведени над 90 основни заседания.
Освен десетки журналисти, на произнасянето на присъдата в Специалния съд присъстваха и представители на новинарски сдружения, генераленият директор на РТС Драган Буйошевич и редакторът на информационната програма на РТС Ненад Л. Стефанович.
Маркович и Радондич са осъдени за подстрекаване към тежко убийство, а Ромич и Курак за съвместно тежко убийство. Бившият командир на звеното за специални операции Милорад Улемек е ключовият свидетел в това производство, като след показанията му пред Прокуратурата по организирана престъпност през януари 2013 г. е започнало официално разследване, при което са арестувани Радонич и Ромич.
Радомир Маркович излежава присъда от 40 години затвор, а за беглеца Мирослав Курак е издадена международна заповед за арест. Милан Радонич и Ратко Ромич са под домашен арест с електронно наблюдение от юли 2017 г., след като прекараха последните три години и половина в Окръжния затвор в Белград.
Според обвинителния акт, на 11 април 1999 г., Чурувия е убит от Мирослав Курак, а негов съучастник е бил Ратко Ромич, който ударил главата на съпругата на Чурувия с дръжката на пистолета.
Според обвинителния акт журналистът е убит заради „обществени изяви в страната и чужбина и критика към политическите власти, способността му да влияе на общественото мнение и на действията на опозиционните сили.
Убийството е извършено на Великден, 11 април 1999 г., в двора пред входа на сградата, където са разположени помещенията на маркетинговия отдел на „Дневни телеграф“. В момента, в който е прострелян, той е в компанията на съпругата си, Бранка Пърпе, която е получила леки наранявания.
Разследването след падането на режима на Слободан Милошевич установи, че Чурувия денонощно е бил следен от служители на Държавна сигурност, които изненадващо преди самото убийство били изтеглени от „задачата“.
Установено бе също, че съпругата на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич, Мира Маркович, е поддържала директна връзка с убиеца на журналиста. Според сръбския „Блиц“ връзката ставала чрез един от ръководителите в тогавашната Държавна сигурност Драган Филипович. Той лично е свързвал вдовицата на Милошевич с физическия изпълнител на убийството на Чурувия Мирослав Курак.
Разследващите съобщиха, че Маркович лично се е обадила на тогавашния директор на Държавна сигурност в Сърбия Власимир Джорджевич с думите: трябва да бъде ликвидиран собственикът на „Дневни телеграф“ и „Европянин“ Чурувия. Твърдението, че Маркович е поръчител на убийството, бе направено открито пред медиите още през 2014 година от сръбския политик и интелектуалец д-р Весна Пешич.
Мира Маркович се издирва от Интерпол и нейното местоположение, както и това на сина й Марко, е неизвестно. Тя дори не присъства на погребението на своя съпруг през 2006 г.
Тя беше лидер на партията „Югославска левица“, верен съюзник в престъпленията срещу човечеството на нейния съпруг Слободан Милошевич по време на кървавите войни в бивша Югославия /1991-1999 г./.
Мира Маркович е смятана за отговорна и за убийството на бившия сръбски премиер Петър Стамболич, който е един от политиците издигнали през 80-те години на миналия век Слободан Милошевич.
