Тези, които „изчегъртваха“ ГЕРБ днес трябва да се споразумяват с тази партия. Няма нищо смешно!

„В парламента пет пъти опитахме на фона на абсолютно безпрецедентна криза, и двете страни да вземем цялата власт. Суверенът, народът, българските граждани не я дадоха на нито една от страните“.

Историята, както и политиката работят през парадокси. Който иска да живее и управлява само по правилата на формалната логика и в пълно съзвучие със своята собствена картина на света, не може да разчита на успех в публичния живот. Това, което важи за всяка политика още повече се отнася за демократичната политика. Ако един диктатор може да „диктува“ – до време, то един демократичен лидер трябва да представлява. Това означава да бъде едновременно отговорен за своите обещания пред хората, които са го подкрепили и да съгласува

реализацията на своите цели

с други лидери, други позиции, други интереси. Демократичната политика е процес на превръщане на разнопосочни обществени интереси в обща платформа за управление на страната и националния интерес. Този процес се подчинява на институционални правила, резултатите от него винаги са частична победа – реализация на собствените заявени цели (колкото по-голяма, толкова по-добре). Успехът винаги се постига чрез максимизиране на взаимната печалба – играта с нулев резултат (аз печеля – ти губиш и обратно) винаги е рецепта за поражение.

В известен смисъл това е азбука – банална за тези, които я познават. Но в България от десетилетия насам политическият процес се осъществява в два противоположни – еднакво стерилни модуса. Първият – играта с нулев резултат. „Нашата победа“ води до заличаване на противника, който и да е той. Вторият –

политическа хегемония на една партия (от 2009 до 2020 – ГЕРБ),

политически израз на финализиран олигархичен контрол върху държавата и икономиката заедно с формални – или неформални партньори (в случая с ГЕРБ – ДПС). От лятото на 2020 г. започна реализацията на алтернативен политически хегемонен проект – проект за „изчегъртване“ не само на хегемонията на ГЕРБ, но и на самата ГЕРБ. Този алтернативен проект се самоосакати от самото начало с пейоративното политическо „пийп шоу“ на разнасяните ковчези, вмирисването на площади и публични сгради на развалени яйца и риба и т.н. Пейоративни фигури с претенции за политици скроиха зле изглеждащ карнавал от хаотична безпомощност на институциите – и най-вече на парламента. Над страната надвисна реалната опасност един семпъл човечец, докопал се с външна помощ до президентския пост да се окаже пореден български диктатор.

В продължение на пет поредни парламентарни избора българските граждани ясно заявяваха своята воля. Край на политическата и олигархичната хегемония на ГЕРБ и ДПС, известна с

паролата №КОЙ.

Запазване на партиите ГЕРБ и ДПС като обикновени политически инструменти за представителство на определени обществени групи. Подкрепа за алтернативни визии и партийни проекти – ДБ, ПП и … някои други…, които имаха мисията да внесат в демократичната политика императива за дехегемонизация, изграждане на нов политически баланс на парламентарната република, ориентиране на България към печеливша защита на националния й интерес в рамките на ЕС и НАТО. Гражданите не дадоха на „партиите на промяната“ карт бланш за алтернативна хегемония – а за възстановяване на нехегемоничната парламентарно-демократична политика.

Трябваше да мине време за да могат тези очевидни неща да станат очевидни и за самите актьори на политическата сцена. О, да – има поле за огромна ирония и сарказъм: „Ах, вие, които се борихте с ГЕРБ, ДПС и олигархията, сега се прегърнахте с тях…“ Най-добре се смее този, който се смее последен. Да се върнем на първите думи, с които започна този текст – историята и политиката работят през парадокси. Тези две „дами“ притежават силно чувство за хумор. На времето присъединяването на България към НАТО се осъществи с подписа на червения президент Първанов – който само няколко години преди това протестира на улицата срещу НАТО.

Днес Бойко от ГЕРБ,

който искаше да гледа само платноходки в Черно море е сред най-активните атлантици, подкрепящи помощта на България за Украйна. Тези, които „изчегъртваха“ ГЕРБ днес трябва да се споразумяват с тази партия. Няма нищо смешно! Смисълът на нашето съществуване е да се развиваме, да придобиваме все по-отчетлива разделителна способност и потенциал за съчетаване на противоположни – несъвместими неща. Това, което е „невъзможно“ в триизмерния свят придобива истинско битие в света на мисленето и действието, за да разшири границите на нашата собствена представа за действителността.

Коментарът е публикуван във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук