47 Народно събрание откриване

След като през последните 2 седмици станахме свидетели на невиждани досега у нас разговори за политики, със започването на работата на новия 47-и парламент е време да поговорим и за личности. И по-точно за разликите в начина на държание, образование и манталитета между старите и новите управляващи. За целта ще оставим настрана поговорката „Не съди книгата по корицата“, защото засега корицата и краткия преговор са единственото, с което разполагаме, за повечето от новодошлите на власт.

Цялостният профил на новия парламент

Както вече стана ясно, 47-ият парламент е най-младият такъв в историята на България. Средната възраст на депутатите е 40 години, като голяма част от тях прекрачват прага на Народното събрание за първи път. За много от тях също така това са и първите стъпки в политиката, което може да се отчете като значителна разлика спрямо предишните парламенти, където прескачането от партия в партия, независимо от политическия спектър, беше честа практика. Пример за това е бившият министър на правосъдието от ГЕРБ – Данаил Кирилов, който преди това е част от структурите на БСП.

В новия парламент виждаме и много различни от досега срещаните професии – преобладават предприемачите, собствениците на бизнеси, има IT специалисти, експерти по криптовалути, музиканти и дори пилот на самолет. Това са хора, чиито живот е бил обвързан с неща, различни от политиката. В резюмето им не четем само за работа в партийни структури, не се вижда да са заемали важни постове без наличие на нужните квалификации само заради партийната си принадлежност, защото и за голяма част от тях да бъдат партийни членове също е новост.

Председателят на Народното събрание

На първото заседание на 47-ия парламент беше избран председателят на Народното събрание – Никола Минчев. 34-годишният юрист с 10 годишен стаж в областта на правото е в ярък контраст с председателя на 44-ото НС, което беше последното, успяло да състави правителство, а именно – Цвета Караянчева.

Коментарите по отношение на новия председател не закъсняха и много изказаха опасенията си, че той е неопитен, дори наивен. Стана ясно, че той се е запознал с Кирил Петков, докато двамата работили за спасяването на „Корал“ и първите си крачки в политиката той прави едва преди няколко месеца, така че липсата на опит в сферата е очевидна.

Нека обаче обърнем внимание на Цвета Караянчева, която преди да стане председател на 44-ото НС, е депутат в 5 парламента. Въпреки този опит в края на своето председателство Караянчева придоби широка публичност не със своите действия или мъдри думи, а със скандални изказвания в медиите. Връхна точка се достигна, когато в стремежа си да защити председателя на ПП ГЕРБ – Бойко Борисов, на партийно събитие, Караянчева каза на всички, които не харесват Борисов и „неговите“ магистрали да „ходят пеша“.

Поради подобни изказвания, както много политици и експерти вече посочиха, на Минчев му предстои трудната задача да възстанови вярата в парламентаризма и истинския диалог.

„Нашата цел е да правим политика по нов начин, по правилен начин, а това, което се случваше до момента – ситуация, при която парламентът просто е превърнат в един придатък на изпълнителната власт и просто формализира вече взети решения, това е недопустима ситуация, която ние ще се стремим със сигурност да избягваме.“, заяви в интервю за бТВ днес Минчев.

Една заявка, която ако е вярна, се различава драстично от начина на работа на предишните Народни събрания.

Първата политическа сила

В 47-ото Народно събрание първа политическа сила е председателстваната от Кирил Петков и Асен Василев партия „Продължаваме Промяната“, която в редиците си включва до голяма степен млади и непознати лица. В 44-ото Народно събрание пък водеща партия беше ГЕРБ – лидерска партия, начело с Бойко Борисов.

Разликата между лидерите на двете партии е очевадна. Започвайки от образованието и професията, достигайки до държанието пред камерите. Нито Петков, нито Василев държат назидателни речи, обвинявайки всички, но само не и себе си за проблемите в държавата, не размахват пръст, а напротив – усмихват се и обясняват търпеливо. Едно рядко виждано явление у нас.

Това кой стои начело на държавата е от изключително значение за това как останалият свят гледа на България. До преди година бяхме принудени със смесица от срам и насмешка да наблюдаваме изявите на Бойко Борисов в Европейския парламент – начина му на общуване, липсата на базови познания за етикет и маниери. Но новите лица на парламента, които макар и неопитни изглеждат някак по-сдържани, по-диалогични, по-усмихнати, по-образовани, „по-европейци“,  засега ни дават усещането, че на тази практика е сложен край и повече няма да ни се налага с неудобство да слушаме за техните изяви.

Българите помнят, че и преди е имало Народни събрания, в които е имало млади, образовани в чужбина хора. В тази група влизат, както първото правителство на НДСВ, така и първото правителство на ГЕРБ, които обаче не успяха да изпълнят нито очакванията на народа, нито собствените си заявки.

С избирането на новия председател на НС обаче научихме за едно знаково противопоставяне – докато днешните управляващи са защитавали плаж „Корал“, кръгове, близки до предишната власт, са се опитвали да го да го откраднат. С това остава надеждата, че у нас управленският модел се сменя и настъпва нова епоха в българската политическа система. Остава надеждата, че този път ще успеем да спасим не само „Корал“, а и България.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!