Репортер от изданието „The National” е посетил България и по всичко личи, че е останал изключително доволен.
Самият сайт е открит през 2008г. със заявката да представи нов стандарт за правене на журналистика в Близкия изток.
Затова с любопитство четем какво пише за България и по-специално за Родопите.
Цветето на Орфей или както е познато в България – Родопският силивряк, може да откриете само в планината Родопи.
Деликатните бели и виолетови цветове се отличават със своята твърдост: оказва се, че то може да оцелее в продължение на година в сухо състояние и има способността да възкръсва.
Това ни обясни нашия гид Митко, по време на втория ни ден в Родопите. Растението, за което говорим е едно от малкото видове, които виреят в планината. Гледаме го точно пред пещерата, свързвана с Орфей.
Планината Родопи се намира в Южна България, точно на границата с Гърция. Макар да не е толкова висока, колкото други български планини – Рила и Пирин, пейзажът спира дъха. Варовиковите ждрела, горите и алпийските ливади се простират на 2 191 метра височина.
Само на няколко километра оттук се намира Пловдив – вторият най-голям град в България и Европейска столица на културата за 2019г.
По време на 4-дневното ми пътуване се присъединих към група студенти от Великобритания. Възнамерявахме да изминаваме около 15-25 км. на ден.
В Родипите има много пешеходни пътеки, но те не са толкова добре маркирани, както в Алпите, например. Така, че най-добре е да си вземете гид, който да ви насочва накъде да вървите – в нашия случай това е Митко.
Юни и юли са най-добрите месеци да се катерите тук – тревата хем вече е зелена, не е толкова горещо, не вали, не е студено.
Митко твърди, че всяка година посетителите стават все повече.
Пътешествието ни започна от Ягодинската пещера, близо до Гърция. Оттам тръгнахме през боровата гора да село Ягодина. В една къща за гости оставихме багажа си и продължихме похода си.
Стигнахме до върха. Там открихме метална платформа, на 500 метра над ждрелото. От него се разкри удивителна гледка към Рила и Пирин.
За да стигнем до селото, минахме покрай диви люляци, килими от мащерка. Тъй като вече беше тъмно, Луната осветяваше минаретата на селската джамия. Мюсюлманските религиозни сгради са често срещана гледка, защото голяма част от родопското население изповядва исляма.
Къщата, в която отседнахме, бе в типичния местен стил. Комфортните стаи, печката на дърва във всички помещения – дори през юни в Родопите е студено – създадоха усещане за комфорт.
Разбира се, има хотели и за онези, които предпочитат лукса, но къщите за гости ви дават възможност да се докоснете до местните традиции, да опитате местната храна. Английски не говорят навсякъде, но затова имате гид.
След като изядохме по една голяма купа с кисело мляко, мед и ядки, поехме отново на път. Стигнахме до друга пещера, която носи името Дяволското гърло. И тук се носят легенди за Орфей. Местните твърдят, че героят от гръцката митология е роден в близкото село и бил с тракийски произход.
Щом влязохме в пещерата, Митко попита: „Чувате ли това? Това е звукът на подземния свят.”
Говоренето бързо секна, щом чухме звукът от 40-метровия водопад в пещерата.
Река Триград изчезва в скалата и се появява на 530 метра надолу по долината. Как точно се случва това, остава загадка.
През 1970 г. двама водолази се опитват да проследят и повече не са се появили.
Връщаме се на светло, защото огладняхме и е време за обяд. В едно местно заведение ни сервират прясно приготвена скара, салата с овче сирене и швейцарски рьощи.
Тръгваме отново по тучните поляни и се натъкваме на животинска лапа. Митко обяснява, че в Родопите живеят около 200 мечки, както и вълци, орли, лешояди и др.
По време на престоя ми в България се срещнах с много местни хора. Всички те бяха изключително дружелюбни и весели.
Дните минаха много бързо, но едва ли това е последният път, в който ще посетя малката държава.
