Христо Стоичков ще поздрави цяла България с песен на рождения си ден. Днес смятаният от мнозина за най-добър български футболист ще навърши 58 години.
Точно в 8:08 часа на 8 февруари феновете ще чуят песента „Любов поне“ в изпълнение на Кавалера на „Златната топка“, Братя Аргирови и Тони Димитрова.
Премиерата ще е в ефира на БГ Радио и в чест на Стоичков песента ще звучи в ефира на всеки час.
Ако случайно има фен на футбола у нас, който не знае за кариерата на Стоичков, в следващите редове може да се догосне до магията му.
Едва ли има българин, който да не знае за него. Едва ли има чуждестранен футболен фен, който да не свързва България с него. Той е
лидерът на златното българско поколение футболисти,
достигнало до четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. Носител на най-престижните индивидуални награди във футбола – „Златната топка” и „Златната обувка” и на най-важния клубен трофей – Купата на европейските шампиони с “Барселона” – това е Христо Стоичков с няколко думи.
Първите си стъпки във футбола прави в школата на клуб “Марица”, а дебютът му в мъжкия футбол е с отбора на завод „Юрий Гагарин”, като след това преминава в УСМ. В клуб “Хеброс” (Харманли), за две години
изиграва 32 мача и вкарва 14 гола,
което прави добро впечатление и му донася трансфер в един от най-големите български отбори, ЦСКА, през 1985 година.
В клуба на ЦСКА още с пристигането си Камата показва невероятен талант и силен ляв крак. Освен положителните си качества, обаче, скоро той демонстрира и буйния си нрав. На 19 юни 1985 година в мач между
“Левски” и ЦСКА
за Купата на Народна Република България се разиграва един от най-големите скандали в българския футбол. Напрежението ескалира още на терена, където заради груби влизания и блъскания съдията отсъжда два червени картона, а 19-годишният Христо Стоичков взима дейно участие във всичко това. След спорно съдийство мачът завършва в полза на ЦСКА, а пререканията продължават в тунела на изхода, като и до днес не е изяснено какво точно се е случило там – бой, кръв, счупено ребро на съдията и счупена купа са само част от познатите факти.
Последиците от този мач са сурови – “Левски” и ЦСКА са преименувани съответно на “Витоша” и “Средец”, а ръководствата и треньорите им, както и редица играчи, повечето от “Левски”, са наказани. Камата е един от тримата наказани играчи на ЦСКА, но само той получава доживотна забрана да играе, като санкцията по-късно е смекчена на една година.
След завръщането си в игра Христо
Стоичков се утвърждава като основна фигура
в състава на „армейците” и заедно с Любо Пенев и Емил Костадинов правят страховитите си нападения в играта, които са в основата на спечелените в периода 1985 -1990 година четири купи и три шампионски титли на България.
През сезон 1988 -1989 Камата извежда ЦСКА до полуфинал в КНК, като отстранени са отборите на “Интернационал” (Братислава), “Панатинайкос” и “Рода”, преди да дойде поражението от “Барселона”. Той става голмайстор на турнира със седем гола, а най-силния си сезон за ЦСКА изиграва през 1989 – 1990 година, когато вкарва 38 гола в първенството. Това постижение му донася една от най-престижните награди – „Златната обувка”, която по това време е връчвана на европейския играч с най-много голове в националния шампионат.
Силната игра и лидерските качества на Стоичков
са забелязани в испанския гранд “Барселона” и през 1990 година Камата преминава в каталунския тим за рекордната сума от 4,5 милиона долара, като бързо се утвърждава в титулярния състав. Става любимец на феновете заради себераздаването си, безкрайната енергия, с която играе и желанието си за победа. Част е от т.нар. „Дрийм тийм” на Барселона, с който през 1992 година
печели първия трофей от КЕШ
в историята на отбора. И до днес той остава единственият българин, спечелил най-престижния клубен трофей. За пет години с “Барселона”, освен КЕШ печели 4 титли на Испания, Суперкупата на Европа и три пъти Суперкупата на Испания. Неминуемо разбира се,
буйният нрав на Стоичков
от време на време излиза на преден план и в Барселона. През 1990 година, в мач срещу “Реал” (Мадрид) за Суперкупата на Испания, след неотсъдено нарушение срещу него Стоичков настъпва съдията. Тази случка треньорът му по това време Йохан Кройф коментира така:
„Той защити цяла Каталуния, клуба, всички ни с тази своя реакция. Затова го обикнаха – нямаше думи, нямаше обяснения, само спонтанна реакция”.
През 1995 година Христо Стоичков преминава в отбора на Парма, където прекарва само един сезон. По това време италианското първенство е определяно като най-силното в света. През 1996 година се завръща в “Барса” и прекарва още два сезона в любимия отбор. В този период печели още една титла на Испания, КНК, Купата на Краля и Суперкупата на Испания. По това време треньор на „каталунците” е Луис ван Гаал, чиито разбирания за игра не включват Камата. Вследствие на това той често
остава на резервната скамейка
и скоро е принуден да напусне Испания окончателно. В Барселона играе заедно с едни от най-добрите играчи в историята на футбола, Куман, Лаудруп, Бегиристайн, Гуардиола, Ромарио, Хаджи, Фиго, Роналдо, Ривалдо и други.
Завръща се в ЦСКА през 1998 година след Световното първенство във Франция, но изиграва едва 4 мача и заради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов, той напуска.
Следват два екзотични престоя, първо в Саудитска Арабия в отбора на Ал Насър, а след това в Япония в “Кашива Рейсол”. През 2000 година
заминава за САЩ,
където играе четири години и в 72 мача вкарва 33 гола с отборите на “Чикаго Файър” и “ДС Юнайтед”. Там завършва и клубната си кариера.
В допълнение на гореспоменатите трофеи, Камата също така е печелил пет пъти наградата “Футболист на годината”, “Спортист на годината”, “Спортист на Балканите” и други. Определен е за футболист номер 2 в класацията за „Най-добър футболист на България за 20 век” след Георги Аспарухов. През 2004 година е включен от Пеле във ФИФА 100, списъка на 125-те най-велики живи футболисти.
