Бойко Борисов и Румен Радев
Колаж: премиерът Борисов и президентът Радев

Зародилата се преди години непристойна злободневна закачка между държавния глава на Републиката Румен Радев и министър-председателя на България Бойко Борисов днес вече не е дрязга, а мръсна политическа нецензурна война. Вторият отправи в събота за пореден път предизвикателен залп към първия, като го разкритикува, че остава безпристрастен към ареста на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Държавният глава веднага надяна боксовата ръкавица и нанесе поредица от крушета по опонента си.

Воюващите герои имат различен стил на общуване. Единият говори като махленски келеш, другият – като високомерен чистокръвен аристократ. Истината е, че двамата са се омаскарили, както би казал Щастливеца, до уши в мерзката си деструктивна политическа война.

Никой от нас, клетите избиратели, не помни кога и защо се роди конфликтът им. Той назряваше с времето и натрапчиво влизаше в домовете ни от екраните на телевизорите.  Епизодичен в началото, скандалният им тон на общуване прерасна в периодичен с характерната политическа симптоматика на индиректен публичен спор, в който посредник са медиите. Държавниците така и не влязоха в открит като благородници дуел под формата на дебат очи в очи, а се заинатиха и останаха на ниво  махленски спор с терен на изява – чуждият медиен микрофон. Така си разменят реплики двамата първи мъже в държавата и днес – изстрелват по опонента словесни патрони през чуждия диктофон. Конфликтът им – нежелан, неодобряван, често критикуван, прерасна в институционална война и вече е достояние и на децата на България, които им се подиграват за заядливостта. Дали, обаче, избирателят приема схватката на най-влиятелните мъже в родината за даденост, която е готов да преглътне и да прости?

Политолози и анализатори броят рундове и прогнозират, сякаш залагат на конни надбягвания, какви ще са следващите ходове на главнокомандуващите в медийно-политическата война. Последователите и почитателите на двамата първенци в държавата с нестихващата страст на футболни запалянковци изкъсо следят нечистоплътните нецензурни схватки на политиците.

Военните действия в конфликта Радев-Борисов вече дават плод. Делението на обществото, което бе срамен факт след демократичните промени през 1989 г. и което гражданите успяха да превъзмогнат след повече от десетилетие, днес отново тлее като факел и разделя българина. Поводът за това народно деление е враждата президент-премиер. Почитателите им късат и обезличават връзки с роднини, приятели, колеги заради преданост и фанатични симпатии към единия от двамата враждуващи герои.

Някои ще кажат: “Румен Радев атакува пръв!” Други ще скочат в негова защита с думите: “Огнеборецът с неговия хулигански маниер заби томахавка не само в човека пилот, но и в институцията “Дондуков”. Вече няма значение кой с каква реплика пръв е опънал лъка със стрелата, подпалила институционалната  им война.

Защо  двамата първенци се държат така?  От спортен хъс към скандала? Едва ли. От липса на познание за политическия етикет? Абсурд.  Защото някой анализатор или спец в пиара ги е подлъгал, че войната носи блага. Битката е за онзи неуравновесен нископроцентен електорат, който се лашка без собствено мнение.  Битката винаги е за него – за бай Ганьо. Този малък, незначителен процент  от гласоподаватели,  наричан за удобство Ганьо, обича интригите и не пропуска просташките прояви на властта. Всяка вечер настървен с ракийка в ръка той е нащрек пред екрана, дебне новинарските емисии и жадно попива мерзките реплики на големците на деня.

Ганьо обича да взима позиция, подобно на съименника си от фейлетона на Алеко Константинов от по-предходния век, който знае и казва: “Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“ Съвременният Ганьо и той знае, че тлеещата непристойна за постовете, които Радев и Борисов заемат, вражда е за неговия вот.

За Ганьо Радев и Борисов се маскарят. Редно е обаче електоратът извън процента на Ганьо да им каже: “Господин президент, господин премиер, и двамата сте позор! Опротивяхте до необратимост!”

Онзи стабилен процент на мислещия твърд електорат очаква от президент и премиер единение, работа, сигурност и късче надежда за по-добър живот. Надежда не сега, след време, когато децата на този електорат ще са зрели, пораснали хора. Избирателят не изисква много, не  натрапва крещящите си нужди да съзре в Радев и Борисов политическа доблест, личностна чест, българско родолюбие и типичното за техните предшественици човеколюбие и благородство.

Клетият избирател отдавна е притъпил сетивата си и прощава всичко на политическите големци – корупция, рекет, геноцит, глад. Прощава им подигравателната богаташка надменност към болните, бездомните, сираците, пенсионерите и позьоро-парвенюшката наглост към  отчаянието на българина. Той, избирателят, всичко е простил a priori.

Но едно не се е научил да прощава българинът -разделението.  Това предателство му засяда горчиво като  рибена кост в гърлото. Историята на нашата клета родина го е доказала през хилядолетията. И днешният избирател, изтормозен от простащината, с която го заливат първите мъже на държавата, уморен от дребнавия им скандалджийки маниер, няма да им прости  предателството.  Предателството към изконната ценност, която е вкоренена като невидима нишка в ДНК-то на българина – съединението, е позорът на Радев и Борисов.

Развитието на човешката цивилизация разказва, че римският владетел Гай Юлий Цезар  е първият политик, въвел метода “Разделяй и владей” в държавното управление. Древният диктатор разпалвал вражди в отделните групи на населението, но интригантският маниер коствал живота му. Римляните  не прощават политическото предателство, наречено разделение през I в. пр. Хр., защо Радев и Борисов очакват в XXI век българите да им го простят?

Държавниците, заели  най-високите йерархични постове в  администрацията, поругават свещеното заклинание “Съединението прави силата”, завещано на българите от владетеля на Стара Велика България хан Кубрат през VII век.  Матрицата за единението е част от подсъзнателната памет и народопсихологията и на съвременниците на тази натрапчива и недостойна политическа и  междуинституционална  схватка.

Защо междиинституционална ли? Защото воюващите държавни мъже са символ на двата най-високи поста в йерархията на държавата. Защото е редно те да сдържат езици зад зъбите, да се придържат към обраната публична реч и да знаят докъде да слизат по стълбицата на скандала,  не да потъват в тинята на махленската кавга.

Кой ще им каже на двамата: “Спрете се, господа държавен глава и министър-председател на България! Засрамете се, господа най-първи държавници! Вашата обществена и социална цел е да обединявате, не да разделяте народа! Този клет, беден, болен и отчаян български народ!”

Народ от гласоподаватели, който от години апатично се е изолирал от политическото злободневно битие, уморен и отчаян от сплетните, интригите  и непристойното поведение на държавниците, е опасен народ. Двамата главни мъже президент и премиер трябва да го знаят. Жалко, че те свалиха нивото на комуникация помежду си под критичния минимум. Невинни в долните им разпри няма. Поведението на президента и премиера е позор! И това трябва да го знаят.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!