В рамките на вчерашния ден България имаше шанса да бъде главно действащо лице в исторически момент – отваряне на пътя на Северна Македония към членство в Европейския съюз. Момент, който се очаква от над 15 години.

Мнозина обаче бяха шокирани, когато само България, представлявана от министъра на външните работи Екатерина Захариева по време на заседанието на Съвета „Общи въпроси“ на ЕС, каза ясно „не“ на задвижване на колелото към европейската интеграция на съседната ни държава. Този акт беше определен от „перчене“, „трупане на дивиденти“ до по-крайни епитети като „предателство“. Но извън емоциите, какво всъщност спечелихме и изгубихме и ще има ли втори шанс в близко бъдеще?

Засилване на антибългарските настроения

Именно антибългарската пропаганда и реторика, грижливо отглеждана първо в Югославия и впоследствие в Северна Македония, е едно от най-големите предизвикателства, които трябва да бъде преодолени преди влизане в “европейското семейство”. Успехът в това начинание изглеждаше постижим след идването на власт на Зоран Заев. Факт е, че успешно се влезе в рамките на нормален дипломатически тон, чийто резултат беше подписване на Договора за междусъседство.

Малките, решителни и последователни крачки от 2017-а насам с цел загърбване на грешките от миналото, засилиха тежестта си по време на българското председателство на Съвета на европейския съюз. Тогава от високата трибуна на своята, макар и временна роля, България помогна на мнозина от двете страни на границата „да мечтаят“, че скоро официално могат да са близки, но в нов контекст. Но решителният отказ от вчера отново върна нещата в (почти) изходна точка. България се възприема като „забила нож в гърба“, предала честната дума и дори унизила Северна Македония. Точно тези настроения са опасни, защото са непредвидими и трудно поправими.

Непопулярна, но принципна позиция

Дори и да изглежда непопулярна, всъщност позицията на България е принципна. В политиката и дипломацията на високо ниво няма място за чувства и пристрастия. Макар и Северна Македония винаги да е заемала важна част от историята ни, а народът й да ни е най-близък от всички съседни, това не е достатъчно, за да кажем заветното „да“ за членство в ЕС, което освен привилегия е и отговорност.

Подобно на мъдър родител ние даваме своеобразен житейски урок, който може би ще бъде разбран на по-късен етап. Ситуацията от вчера показва рядко срещан случай, в който България се възползва от правото си на равноправен член на ЕС без да се влияе от мнението на „големите“ и показа характер. Политиците може би разбраха, че това е моментът, в който компромисите са недопустими. Подобно на Гърция, която имаше упоритостта и умението да изведе своята „битка“ със спора за името докрай, така и България иска да реши своята. Това със сигурност не е останало незабелязано на високо европейско ниво.

Трябва да се намесят политиците, а не историците

Сформирането на съвместната българо-македонска експертна комисия за решаване на спорните исторически и образователни въпроси първоначално изглеждаше като много положителен знак, но с времето се усети неефективността й. Освен че не заседава редовно, различията в материята по-скоро се умножават, отколкото да се решават. Затова е нужно политиците в България и Северна Македония да влязат по-добре в ролята си и да решат проблемите в междуправителствена комисия. За всички спорни моменти като език, македонско малцинство в България и история трябва да се търси вариант, подобен на този, който постигна Гърция.

Макар и чувствителни, тези теми са важни. Именно защото са „замитани под килима“, те все още не намират своето решение и се стоварват с най-голямата си тежест в най-неочаквания момент. Тази стъпка, дори и болезнена, трябва да се направи и то без тропане по масата или унижение за която и да е от страните. Самият факт, че днес Зоран Заев зави, че не знае къде е нарушен Договорът за добросъседство, в което го обвинява България, показва гигантската пропаст в пълноценната комуникация.

Брюксел трябва да влезе в своята роля

Колкото и да го прикрива, Брюксел е оставил България и Северна Македония да се оправят помежду си и сами. Остава впечатление, че съседката ни няма други проблеми, освен тези с България, което не е вярно и от Брюксел го знаят. Именно в този ранен етап е важно Брюксел да бъде по-настойчив в няколко аспекта: настояване за признаване на жертвите от тоталитарния режим в страната; подкрепа за включване на бъдещите договорки на двете страни като задължителна глава в Договора за присъединяване с конкретен срок; реална подкрепа за подобряване на свързващата инфраструктура и не на последно място – нетолериране на език на омразата.

Именно изглаждането на горепосочените проблеми ще направи пътя към членството на Северна Македония не само възможен, но и успешен. Нужно е да се заложи на добрите основи за пълноценни междусъседски отношения, които за добро или лошо минават през чувствителни теми. Именно в тази връзка Брюксел трябва да съдейства по-активно със защита на българския интерес, който е и негов.

Политиците от двете страни на границата трябва да погледнат трезво и без емоции на ситуацията и да покажат, че са повече европейци, отколкото балканци. Следващият шанс да го направят е на 8-и декември.