Това е една от най-зловещите снимки в историята. Дело е на южноафриканския фоторепортер Кевин Картър и е направена през 1993 г. в Судан. Годината е много тежка и страната бедства. Измършавяло от глад малко момиченце пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, но е изтощено и спира да си почине. На метри зад детето каца лешояд и вперва в него поглед. Тези птици се хранят с мъртва плът и имат силен нюх към приближаващата смърт. Стоят наблизо и търпеливо чакат плячката да умре.
Кевин минава точно в този момент. В продължение на 20 минути фотографът изключително внимателно изчаква лешоядът да се приближи. Едва след като заснема ужасяващата действителност, Кевин прогонва животното. Никой не знае какво се случва с детето, дори и Картър, който след като прави снимката, си тръгва от мястото. След като прекарва още един ден в страната, фотографът се връща в Йоханесбург.
По това време „Ню Йорк Таймс“ търси снимки от Судан и Африка като цяло, купува случайно неговата и я публикува на 29 март 1993 г. Кадърът шокира целия свят. Превръща се в емблема на плачевната действителност на африканското страдание и болка. Реакциите са светкавични. „Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло“, припомня „Монд“.
Заради снимката на детето и лешояда през 1994 г. Кевин печели най-престижната фотографска награда в света „Пулицър“. Той обаче е обвинен в безчовечност както от колеги, така и от други хора. „Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на детското страдание, може би също е хищник, още един лешояд в кадъра“, пишат критиците му.
Картър така и не е признава какво е станало с момиченцето. Не дава отговор и на въпроса къде е отишъл, след като е направил снимката. Признава само, че не е помогнал на детето. На журналистите било забранено да докосват местните заради опасност от пренасяне на зарази.
Историята на фотожурналиста, заснел тази така емблематична за Судан снимка, е пример колко тежка може да бъде професията на един журналист. Освен момиченцето и лешояда, той заснема и публично обезглавяване в края на 80-те в Южна Африка. Улавя и много сцени на насилие, включващи разстрели и други методи за екзекуция.
Всъщност Кевин започва като спортен фотограф, но малко след това се съсредоточава в зверствата на апартейда. Част е от група от четирима млади военни фотографи, които са известни като „The Bang Bang Club“. Картър, Грег Маринович, Жоао Силва и Кен Остерброк рискуват ежедневно живота си, за да разкриват на света бруталността и насилието, свързани с първите свободни избори след апартейда в Южна Африка в началото на 90-те години.
Трябва да се отбележи и факта, че фотографът е страстен почитател на марихуаната и някои по-тежки наркотици, а освен това често си и пийва.
Картър споделя как се чувства след заснемането на тези шокиращи кадри:
„Трябва да мисля визуално. Доближавам до изстрела в тялото на мъртвеца и червеното петно. Минавам през униформата му в цвят каки и стигам до локвата кръв в пясъка. Лицето на застреляния е сиво. Мисля визуално, но вътре в мен нещо крещи: „Господи!“, но съм на работа. Ще се справям с останалото по-късно. Ако не можеш да издържиш, по-добре да се разкараш от играта“.
На 27 юли 1994 г., три месеца след получаването на „Пулицър“-а, Кевин се самоубива. Той кара до мястото, където най-често си е играел като дете в Йоханесбург и слага край на живота си. Отива си от този свят едва на 33 години. В предсмъртното си писмо пише: „Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта. В един момент радостта не съществува… депресиран съм… нямам телефон… нямам пари за наем… нямам пари за помощ за децата… нямам пари за заеми… пари!!! … Преследват ме ярки спомени за убийства и трупове, гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на полудели хора, които държат спусъка, на убийци екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен (наскоро починал негов колега от The Bang-bang club), ако имам това щастие“.
През 1996 г. уелската банда „Manic Street Preachers“ пуска песента „Kevin Carter“ в памет на южноафриканския фотожурналист. През 2010 г. пък излиза филмът The Bang-bang club, който представя по изключително реалистичен начин историята на четиримата военни фотографи, случката с тази и още много зловещи снимки, както и кончината на Кен и Кевин.
За още интересни статии и материали харесайте страницата на Debati.bg във facebook!
