Милиони хора, които бягат от войните и бедността залагат бъдещето и спестяванията си на непознати, които рискуват техните животи, играейки си на котка и мишка с граничните власти. Всичко това е известно като „Играта”. Но кой печели и кой губи от това?
Репортерите на „Ройтерс” Лин Тейлър и Валерия Карди тръгнаха по пътя на мигрантите от Сирия през България, към Европа.
Няма връщане назад
Посред нощ, докато диви животни виели наблизо, сирийският мигрант Арас Махмуд притиснал децата си, които спели на влажната трева в района на една от българските планини. Това била само една спирка по пътя на семейството към Сърбия. Махмуд само се молил той и семейството му да оцелее поне още един ден.
„По тези места не можеш да бъдеш сигурен дали нещо няма да те изяде или атакува”, каза 38-годиният Махмуд пред „Ройтерс”. Разговорът се води в мигрантския център в Белград, на арабски с помощта на преводач.
„Моите две деца бяха много уплашени. Те все ми казваха, че не искат да тръгнат с контрабандистите. Много страдахме в тези планини.”
Уплашен и безпомощен, в тези черни времена, Махмуд се борил с чувството си на вина от взетото преди 4 години решение да заложи всичко – парите си, животите на семейството си – на безименни непознати, които да ги заведат до по-безопасно място, превръщайки се в пионка на други хора, които търгуват с човешки животи, в голямата „Игра”.
„Ако тръгнеш, успяваш. Ако ли не – губиш. Затова го наричат игра”, каза 20-годишният афганистанец Ахмад Шакиб, който успешно преминал от България в Сърбия, след три опита.
Ще го наричаме Али, защото отказа да каже истинското си име. Той е на шестнадесет години от Афганистан и пътува сам. Твърди, че има няколко неуспешни опита да пресече границата в търсене на по-добър живот в Западна Европа.
„Участвах в „Играта” 7 пъти, но без успех. Не успях да премина”, обясни Али.
Шестнадесет годишният Навид, който също пътува сам от Афганистан, сподели, че е „играл” 3 или 4 пъти.
„Опитвахме се, но на границата полицията ни биеше и пускаше кучета срещу нас. ”
През последните две години, около 1,5 млн. бежанци са избягали от войните и бедността в Близкия изток, Африка и Азия. Много от тях са поверили животите си на трафикантите на хора, които им взимат огромни суми, за да им „помогнат” да стигнат Европа.
Всичко това отвори ниша за много доходоносен, глобален бизнес – приходите от него са почти колкото от трафика на наркотици, обясняват властите.
За тези, които нямат легален статут, „Играта” е още по-опасна – на живот и смърт – 7 495 мигранти са загинали през 2016-та в опитите си да започнат нов живот, хиляди други са блокирани по пътя си към мечтаната дестинация.
След като платил 62 000 долара, или 16 средни работни заплати в Сирия – Махмуд и семейството му живеят в Сърбия от 6 месеца. Контрабандистите им взели всички спестявания и изчезнали. И така, мечтаният по-добър живот изглежда още по-далечен.
„Парите ги няма, трафикантите ги взеха. Всичко, което аз и баща ми сме изкарали през последните 38 години, го похарчихме за 6 месеца”, обясни Махмуд. Той, децата му, съпругата му, братята и сестрите му, както и майка му, делят една малка стая в бежанския център в Белград.
Мъжът обаче твърди, че няма връщане назад.
„Напуснахме Сирия заради ракетите, бомбите, самолетите, убийствата и нулевата сигурност. Децата бяха ужасени. Бяхме принудени да напуснем държавата, нямахме избор”, обясни Махмуд, който се надява да стигне до Германия, където е по-големият му брат.
„Никога няма да намеря по-красива държава от моята. Но Сирия вече я няма.”
Победители и победени
Контрабандистът Сарвар „Джет” е горд, че е помогнал на мигрантите да избягат от конфликтните зони, особено щастлив е от факта, че си е спечелил репутация на бързо и ефективно работещ.
„Аз работя много бързо, затова и клиентите ми и другите контрабандисти ме наричат „Джет” (пр. от англ. „джет” – реактивен самолет – бел.ред.)”, обясни той пред „Фондация Томсън Ройтерс” в телефонно интервю от столицата на Афганистан Кабул.
„Правих два или три опита да премина границата за един месец. Контрабандата сама по себе си е игра. Ако пътниците ни преминат успешно, значи печелим”, каза трафикантът, който прекарва бежанци от Афганистан до Иран, през последните 7 години.
Европол, европейската полицейска агенция, съобщава, че каналджиите са изкарали 6 млрд. долара през 2015г., но приходите им са намалели с 1/3 през 2016-та, след като Европейския съюз и Турция сключиха мигрантското споразумение.
Голяма част от парите за преминаване биват изпращани от роднини, пръснати по света. Контрабандните канали намират клиенти на хиляди километри един от друг, обединени от общото желание да осигурят по-добър живот на семействата си.
„Малко по малко, различните държави започнаха да изграждат огради по границите си и въведоха по-строги правила, така че контрабандата процъфтява”, коментира Сесилия Манзоти, експерт в Службата на ООН по наркотици и престъпления.
Контрабандистът „Джет” каза, че изкарва по 300 долара на мигрант, избягвайки граничните служби в Иран. После ги предава на трафиканти в Турция и оттам бежанците продължават пътуването си на запад.
След като много държави затвориха границите си, „Джет” се отказал от каналджийството и сега продава коли в Кабул. Той твърди, че ако оградите паднат, би се върнал отново към бизнеса си.
„Щом веднъж добиеш популярност в дадена сфера, не те оставят на мира”, каза „Джет” и добави, че не съжалява за нищо от стореното, защото помагал на хората да се спасят.
„Рискуваме и нашите животи. Вярно е, че взимаме много пари, но ако ние не им помогнем, вероятно един ден ще бъдат убити, при атентат в тяхната държава, например.”
