Представянето в четвъртък на Нобеловия медал за мир на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо пред президента Доналд Тръмп незабавно се превърна в повод за подигравки сред неговите опоненти.
Водещият на късното шоу на ABC Джими Кимъл дори показа серия от награди, които е спечелил – или се пошегува, че е спечелил, включително „Бяла личност на годината“ от наградите Soul Train за 2015 г. Той предложи да ги подари на Тръмп в замяна на изтегляне на агенти на имиграционните служби (ICE) от Минеаполис.
Ситуацията безспорно е смешна – донякъде. Неутолимата жажда на Тръмп за признание го накара да приеме току-що измислена „Награда за мир на ФИФА“, очевидно създадена, за да му се подмаже, след като не успя да спечели така желания Нобел. А сега Тръмп прие и чужд Нобелов медал, при положение че Нобеловият комитет ясно е заявил, че самата награда не подлежи на прехвърляне.
Но в друг смисъл това съвсем не е повод за смях – както показа и скечът на Кимъл.
Макар подобно „целуване на пръстена“ да се превърна в норма при Тръмп, в този случай то изглежда особено смущаващо.
Лесно може да се допусне, че Мачадо се е почувствала под натиск да предаде медала. И независимо от мотивите ѝ, цялата ситуация повдига въпроса дали някои изключително сериозни решения във външната политика, с огромни последици, не се влияят поне отчасти от лични ласкателства.
Сагата започна още миналата година, когато Тръмп предприе крайно недискретни усилия да лобира за Нобелова награда.
Когато през октомври отличието вместо това беше присъдено на Мачадо за усилията ѝ срещу режима на Николас Мадуро, тя очевидно усети възможност.
Тя бързо посвети наградата си на американския президент, който толкова силно я желаеше – като същевременно внушително подчерта ролята му в „преустройството“ на управлението на Венецуела.
„Ние сме на прага на победата и днес, повече от всякога, разчитаме на президента Тръмп, на народа на Съединените щати, на народите на Латинска Америка и на демократичните нации по света като наши основни съюзници в постигането на свобода и демокрация“, написа тя в платформата X.
В по-късно интервю за CNN с Кристиан Аманпур Мачадо отново обясни защо е посветила наградата на Тръмп, но този път с по-ясно формулирано искане – той да помогне за прекратяването на „войната“ на Мадуро срещу Венецуела.
„Нуждаем се от помощта на президента на Съединените щати, за да спрем тази война, защото става дума за човешки животи“, каза тя.
Мачадо не отговори директно, когато беше притисната с въпрос дали иска американска военна интервенция, но и не отрече подобна възможност.
По-малко от три месеца по-късно тя я получи. На 3 януари администрацията на Тръмп започна кратка операция за отстраняване на Мадуро от власт.
По-късно същия ден обаче Тръмп изненада мнозина – и разочарова венецуелските продемократични активисти – като отказа да подкрепи Мачадо като заместник на Мадуро.
Президентът заяви, че за нея би било „много трудно да бъде лидер“, и на два пъти подчерта, че тя не се ползва с „уважение в страната“.
Два дни по-късно Мачадо се появи в предаването на един от любимите телевизионни водещи на Тръмп – Шон Ханити от Fox News. Ханити намекна за нов възможен жест, като каза, че бил чул „някъде“, че тя може действително да подари Нобеловия си медал на Тръмп.
Мачадо даде да се разбере, че това скоро ще се случи – и вече се случи.
Един прочит на случилото се е, че кампанията на Тръмп за лобиране е дала резултат. Но този резултат е постигнат за сметка на жена, която току-що е спечелила престижна награда – награда, за която буквално е рискувала живота си – и която се е почувствала принудена да я предаде по-малко от три месеца по-късно, за да задържи Тръмп на своя страна.
(В четвъртък Тръмп не даде знак за промяна в позицията си относно това Мачадо да оглави Венецуела, а Белият дом заяви, че по-ранната му оценка остава в сила.)
Другият възможен прочит е, че независимо от натиска, Мачадо е използвала медала като разменна монета.
Трудно би могло да ѝ се вмени вина за подобен ход, предвид залога за нея и за страната ѝ.
Но тази динамика подчертава и реалните рискове, свързани с акцента на Тръмп върху ласкателствата. Тя повдига въпроса дали решения от мащаба на свалянето на чуждестранен лидер и оформянето на бъдещето на цяла държава не се вземат поне отчасти въз основа на лични отличия.
Именно поради такива опасения бащите основатели включват в Конституцията т.нар. „Клауза за възнагражденията“, която забранява на федерални длъжностни лица да приемат подаръци от чужди държави без съгласието на Конгреса.
„Чужди сили ще се месят в нашите дела и няма да щадят средства, за да им повлияят“, е предупреждението на Елбридж Гери.
Подарък под формата на медал от Мачадо вероятно не нарушава тази клауза, тъй като тя не е държавен глава. (Правно становище на Министерството на правосъдието от 2009 г. относно приемането на Нобеловата награда от президента Барак Обама сочи същото – наградата е допустима, защото не идва от „крал, принц или чужда държава“. Обама дари паричната премия от 1,4 млн. долара за благотворителност.)
Но изглежда Мачадо е разчитала, че поднасянето на медала на Тръмп може да му повлияе по някакъв начин.
Дали посвещаването на наградата и ласкателствата са изиграли роля в решението на Тръмп да свали Мадуро? Или пък предаването на медала ще повлияе на бъдещите му решения, докато упражнява това, което сам нарече „контрол“ върху страната ѝ? Американският президент може да изиграе ключова роля в това дали Мачадо изобщо ще дойде на власт, както отбеляза тази седмица кореспондентът на CNN Стефано Поцебон.
Вероятно никога няма да узнаем. Но Тръмп многократно е показвал, че е силно ориентиран към сделки. А този епизод – може би по-ясно от всеки друг досега – подчертава потенциалните проблеми, произтичащи от настояването му за възхищение и награди.
Доколкото това влияе на действията му, означава, че решенията се вземат поне отчасти въз основа на личния интерес на Тръмп, а не на националния интерес. Личните мотиви често играят роля в подобни решения – особено политическите – но тук връзката изглежда още по-пряка.
Това е рискът, който Тръмп поражда, приемайки – ако не и фактически изисквайки – подобен подарък от чуждестранна фигура с ясна политическа цел, макар и такава, която вероятно буди симпатии у много американци.
Коментарът е публикуван в CNN, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
