Президентът на САЩ Доналд Тръмп отваря пътя за съдебни дела в американските съдилища за собственост, конфискувана от Куба.
Спорният закон, подписан от президента след повече от две десетилетия отлагане, разгневи европейските съюзници на Вашингтон и породи опасения, че може да подкопае сериозно икономиката на комунистическия остров.
Откакто Конгресът прие закона „Хелмс-Бъртън“ през 1996 година, американските президенти от Бил Клинтън насам, използваха правомощията си на всеки 6 месеца, за да спират влизането му в сила, имайки предвид международните последици.
Тази рутина обаче приключи. Висш представител на администрацията заяви, че съветникът по национална сигурност Джон Болтън формално ще обяви влизането в сила на закона в сряда в реч в Маями.
Очаква се тогава той да начертае действията срещу Никарагуа и Венецуела – двете други държави с леви правителства в Латинска Америка.
Европейският съюз незабавно реагира остро.
„Това ще създаде още по-голямо объркване за чуждестранните инвестиции, които помагат за създаване на просперитет и работни места в Куба“, заяви посланикът на ЕС в Хавана Алберто Наваро.
С влизането в сила на закона, емигрантите от Куба ще могат да се обръщат към американските съдилища, за да съдят както частни компании, така и правителството в Хавана за това, че се е облагодетелствало от собственост, национализирана след Комунистическата революция на Фидел Кастро през 1959 година.
Тъй като американските съдилища не могат директно да наложат решения в Куба, законът „Хелмс-Бъртън“ изпраща стряскащо послание към чуждестранните инвеститори, включително американски, които вероятно ще решат да напуснат Острова.
Когато е приет от Конгреса, законът среща острата съпротива на Европейския съюз, който се притеснява за правните последствия върху бизнеса му в САЩ. С потенциални 200 000 съдебни иска има опасения, че Световната търговска организация ще бъде залята от оплаквания.
