Вашингтон подготвя дипломатическа инициатива, която може да надхвърли рамките на войната в Украйна и да обхване отношенията между Русия, САЩ и европейските държави. На фона на предстоящите мирни преговори в Абу Даби американски и европейски представители обсъждат нови механизми за гарантиране на сигурността, ограничаване на военната ескалация и осигуряване на дългосрочна стабилност на континента.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е провел лична среща в Белия дом с Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин, и заяви, че се очертава „голямо споразумение“, което може да включва не само Украйна, но и цяла Европа, съобщиха Ройтерс, Асошиейтед прес и Франс прес.
Изявлението на американския президент е сред най-ясните му досега сигнали, че Вашингтон разглежда уреждането на украинския конфликт като част от потенциално по-широка договореност за европейската сигурност и бъдещите отношения с Москва.
„Това ще бъде голямо споразумение и то ще включва не само Украйна. Бих могъл дори да кажа, че може да включва цяла Европа. Това ще бъде голямо, прекрасно споразумение и всички ще бъдат въодушевени“, заяви Тръмп пред журналисти в Белия дом.
Той отказа да разкрие съдържанието на разговора си с Дмитриев, но изрази увереност, че войната между Русия и Украйна е близо до уреждане.
Американският президент потвърди също, че не е разговарял с украинските представители, които по същото време са били във Вашингтон.
Споразумение за Украйна или нова архитектура на европейската сигурност?
Най-същественият елемент в изявлението на Тръмп е възможността бъдещата договореност да обхване цяла Европа. Това поставя въпроса дали администрацията му се стреми единствено към прекратяване на военните действия в Украйна, или към по-мащабно пренареждане на отношенията между Вашингтон, Москва и европейските съюзници на САЩ.
Според Франс прес думите на Тръмп могат да засилят опасенията в Украйна и сред европейските партньори, че американската администрация би могла да търси по-широка договореност с Кремъл, включително по въпроси, свързани с американското военно присъствие в Европа и влиянието на Русия върху регионалната сигурност.
Агенцията отбелязва, че подобен подход би породил въпроси за бъдещата роля на САЩ на европейския континент и за това доколко европейските държави ще участват във вземането на решения, засягащи пряко тяхната сигурност.
Засега обаче Тръмп не е представил конкретни параметри на предполагаемото споразумение. Няма публично потвърждение, че Вашингтон и Москва вече са договорили неговите основни принципи, нито че европейските съюзници са приели определена рамка.
Паралелни преговори в Брюксел: пет направления за сигурността на Европа
На фона на изявленията на Тръмп се появи и друга важна информация, която очертава възможното европейско измерение на бъдещата договореност.
Според Ройтерс представители на САЩ са провели разговори в Брюксел с представители на Украйна, НАТО и европейски държави. В тях е участвал и Джаред Къшнър, зет на американския президент и негов пратеник.
Къшнър определи дискусиите като продуктивни и съдържателни. Основният им предмет са били гаранциите за сигурността на Украйна след евентуално прекратяване на войната, както и изграждането на по-широка система за европейска сигурност.
Според изложената от него информация разговорите са били съсредоточени върху пет основни направления:
- Първо – постоянен механизъм за консултации по въпросите на сигурността. Целта е да бъдат създадени устойчиви канали за обсъждане на възникващи заплахи и предотвратяване на нови кризи.
- Второ – надеждни комуникационни канали при кризисни ситуации. Подобни механизми биха могли да ограничат риска от погрешни преценки и непреднамерена военна ескалация.
- Трето – по-голяма прозрачност на военните дейности. Обсъжданите принципи включват повишаване на предвидимостта и намаляване на риска от опасни военни инциденти.
- Четвърто – взаимни мерки за намаляване на риска от ескалация. Това предполага търсене на договорени правила и процедури, които да ограничават възможностите за прерастване на отделни инциденти в по-мащабна конфронтация.
- Пето – дългосрочна рамка за европейска сигурност и стабилност. Именно това направление има най-пряка връзка с думите на Тръмп за споразумение, което може да обхване цяла Европа.
Къшнър подчерта, че всяка бъдеща договореност трябва да зачита суверенитета, териториалната цялост и правото на самостоятелни решения на всички държави.
Според него никоя страна не бива да получава право на вето върху суверенния избор на друга държава, включително по отношение на нейните съюзи и договорености за сигурност.
Той изрично заяви, че НАТО ще продължи да играе централна роля в колективната отбрана на Европа и че новата инициатива трябва да надгражда съществуващите институции и ангажименти.
Тези уточнения са особено важни, тъй като показват, че поне в разговорите с европейските партньори американската страна представя бъдещата рамка не като заместител на НАТО, а като допълнение към съществуващата система за сигурност.
Остава неясно обаче дали Москва би приела подобен подход и как евентуалните договорености биха се съчетали с руските искания в областта на европейската сигурност.
Какво би означавало подобно споразумение за Европа?
Ако заявената от Тръмп инициатива действително прерасне в широк международен договорен процес, последствията биха могли да надхвърлят значително уреждането на украинската война.
На първо място стои въпросът за бъдещите гаранции за сигурността на Украйна – какви ангажименти ще поемат САЩ и европейските държави, как ще бъдат изпълнявани те и каква ще бъде реакцията при евентуално ново нападение.
Вторият голям въпрос е свързан с отношенията между Русия и НАТО. Евентуална общоевропейска рамка би могла да включва договорености за военна прозрачност, комуникация и ограничаване на рисковете от пряка конфронтация.
Третият въпрос засяга американското присъствие в Европа. Дали бъдещото споразумение ще се ограничи до механизми за предотвратяване на кризи, или ще засегне и разполагането на военни сили и способности, засега не е известно.
Не по-малко важно е дали европейските държави ще участват като равноправни страни при определянето на новите правила за сигурност, или основните параметри ще бъдат договорени първоначално между Вашингтон и Москва.
Подобни въпроси придобиват особено значение за държавите от източния фланг на НАТО, включително България, Румъния, Полша и балтийските страни, за които бъдещите отношения между Русия и Запада имат непосредствено значение за националната сигурност.
Засега това са възможни направления и последици от една по-широка договореност, а не потвърдени елементи от конкретен мирен план.
Предстоят тристранни преговори в Абу Даби
Следващата важна стъпка в дипломатическия процес се очаква на 10 и 11 ноември, когато в Абу Даби са планирани разговори между представители на Русия и Украйна с посредничеството на Съединените щати. Според международните агенции това ще бъде първият подобен тристранен формат от февруари насам.
Срещата се очертава като важен тест за това дали оптимизмът на Тръмп има реална основа и дали страните могат да постигнат напредък по въпросите, които досега възпрепятстват политическото уреждане на конфликта.
Сред най-трудните теми остават териториалните въпроси, гаранциите за сигурността на Украйна и условията за устойчиво прекратяване на бойните действия.
Украинският президент Володимир Зеленски настоява западните партньори да предоставят ясни, практически приложими и писмено закрепени гаранции за сигурност, включително конкретни ангажименти за реакция при евентуална нова руска атака.
Междувременно европейски представители продължават да изразяват предпазливост относно перспективите за бързо мирно споразумение, като посочват липсата на достатъчен напредък в руската позиция.
Предстоящите разговори в Абу Даби вероятно ще дадат първи по-ясни сигнали дали Вашингтон се стреми към ограничено мирно уреждане на украинския конфликт, или към много по-амбициозен процес, който би могъл да засегне бъдещата система за сигурност на целия европейски континент.
За Европа залогът е особено голям: не само кога и при какви условия ще приключи войната в Украйна, но и кой ще определя правилата за сигурността на континента след нея.
