Д-р Милтън Рокич успява да накара трима души, които си мислели, че са Месията, да живеят под един покрив в продължение на 2 години в опит да ги накара да се осъзнаят. Онова, което психиатърът научава, прекрачва много отвъд границата на лудостта.
През 1959 г. трима шизофреници, които се идентифицират като Христос, са отведени за лечение в психиатричната клиника в Ипсиланти. Тримата Месии били принудени да живеят заедно от
.
Според него трима души, които споделят една и съща психиатрична заблуда, могат да се вразумят един друг чрез лудостите си. Невероятната истинска история е драматизирана през 2017 г. във филма Three Christs.
ТРИМАТА МЕСИИ СЕ СРЕЩАТ
Милтън Рокич случайно научава за две жени, обитаващи различни психиатрии, всяка от които вярвала, че е Дева Мария. Една от тях разбрала, че ако друг човек твърди, че е Христовата майка, вероятно самата тя не е. Така тя се измъкнала от заблудата си.
По онова време Рокич вече е уважаван психиатър, затова решава сам да проведе подобен експеримент. Като основание му служи фактът, че според Библията Исус Христос е само един. Затова ако успее да срещне повече от един мъже, смятащи себе си за Месията, може би това ще ги спаси от лудостта им.
Тримата Месии, на които Рокич се натъкнал се казват Джоузеф Касел, Клайд Бенсън и Леон Гейбър. Тяхната възраст била между 30 и 70 години и тежестта на халюцинациите им също варирала.
Вежливият 58-годишен Джоузеф се намирал в психиатрия вече 20 години. Преди психическото му състояние да се влоши, той бил писател и макар никога да не бил стъпвал във Великобритания, твърдял, че е англичанин и трябвало да се върне в родината си.
70-годишният Клайд страдал от деменция и често си спомнял за по-простите времена, в които работел като железопътен техник и обичал да ходи на риболов.
38-годишният Леон се озовал в психиатрично заведение още като момче, след като заповядвал на майка си да се откаже от фалшивите идоли и да боготвори него – Исус. Той бил интелигентен и последователен, но уви – отгледан от болна жена. Той от всички самозвани Месии най-много напомнял на Исус.
За първи път Рокич запознал мъжете на 1 юли 1959 г. Въпреки че те използвали рождените си имена, всеки се представял също и като Исус.
„Случи се така, че в акта ми за раждане пише, че се казвам Dr. Domino Dominorum et Rex Rexarum Simplis Christianus Peuris Mentalis Doktor,”, казал Леон по време на представянето си. Това означава „Лорд на Лордовете и Цар на Царете, просто момче християнин психиатър”. След това той казал, че актът му за раждане го обявява за Исус Христос от Назарет.
Джоузеф обаче се възмутил на тези думи, Клайд се присъединил към протеста му и така се стигнало до хаотична първа среща. Клайд и Джоузеф си крещели един на друг: „Не се опитвай да ми го пробутваш, защото ще ти докажа… Казвам ти, аз съм Господ!”
„Не, не си!”
„Аз съм Господ Исус Христос и Светият Дух!”
Леон описал срещата като мъчение за ума. Според него Рокич се опитал да им промие мозъците.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
Рокич настанил мъжете в три съседни стаи и ги накарал да седят в столовата един до друг и да работят заедно в пералнята по едно и също време. Той се уверил, че тримата не могат да си поемат и глътка въздух един без друг и по този начин били принудени непрестанно да поставят под въпрос вярванията си за собствените си идентичности.
Седмици минавали и тримата Месии продължавали да правят скандали. Никой не печелел точки пред другите, напротив – и тримата мъже ставали все по-ядосани и убедени във вярванията си. Затова Рокич решил да си поиграе с тях.
Изпратил на всеки Христос писма. Тези на Леон били от новоизмислената му съпруга „Мадам Йети”. Джоузеф получавал съобщения от директора на болницата. Писмата започнали като невинни разговори и включвали толкова битови неща като съвети как да подобрят състоянието си. Но когато психиатърът започнал да поставя под въпрос идентичностите на мъжете, те прекратили контактите си с мнимите събеседници.
Тримата Месии от Ипсиланти си оставали точно такива – трима Месии. Те се карали постоянно, а понякога се стигало и до изблици на гняв. Когато били поставяни в ъгъла, твърдели че другите са луди или управлявани от машини.
Тогава Рокич принтирал фалшива статия за себе си, в която обяснявал експеримента си върху тримата мъже и им я прочел. Мъжете били сломени, но почти моментално халюцинациите им се завърнали.
Учениците на Рокич казвали за него, че е не просто разсеян, но дори жесток. Самите те поставяли под въпрос здравия си разум, когато прекарвали време при пациентите му.
В определен период от експеримента си той наел красива асистентка, чиято задача била да флиртува с Леон в опит да предизвика у него желание и по този начин той да бъде отдалечен от заблудата си. И разбира се той се влюбил в нея. Въпреки това обаче не се отказал от убеждението си и дори станал още по-объркан. С времето той го осъзнал и това го накарало да се затвори в себе си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
С течение на времето пациентите започнали да се шегуват един с друг. Мъжете дори станали приятели, защитавайки се един друг от останалите обитатели на болницата. Спрели да спорят, започнали да си говорят повече за светски неща и избягвали темата за Исус.
Без да има какво повече да направи, Рокич се подготвил да сложи край на експеримента си. Макар и след две години усилия, той не постигнал почти нищо. Единствената промяна се състояла в това, че Леон променил името си на Г-н Праведен.
Рокич написал книга със заглавие „Тримата Месии от Ипсиланти”, в която се твърди, че психиатърът е помогнал на тримата мъже и е направил важни открития. Той поддържал тезата в продължение на много години, чак до 1984 г., когато пише признанието:
„… въпреки че се провалих в опита си да излекувам тримата Месии, те ми помогнаха да се отърва от собствените си заблуди – от божествената измама, че мога да ги променя, изменяйки и пренареждайки тяхното ежедневие.”
По този начин психиатърът се излекувал от своята болест – убеждението, че е всемогъщ. По-късно той казва, че съвестта му е проговорила по отношение на провеждането и похватите, използвани при експеримента. По думите му той „не е имал правото, дори в името на експеримента, да си играе на Господ и да се намесва по часовник в ежедневието на пациентите си.”
