Тази година е изключително сложно да се постигне 3% бюджетен дефицит, ако не желаем да натоварим икономиката прекомерно, което би повлияло негативно на жизнения стандарт на населението. Това подчерта вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на Нова телевизия.
Пеканов напомни, че България ще получи около 1 милиард евро по четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента България е получила около 50% от средствата, а с тази сума делът ще стигне 68%, докато средният европейски показател е 75%. Продължаваме работа и по петото плащане, важно е бюджетът да получи тези средства колкото се може по-бързо, добави той. Целта ми е да достигнем 100%, но е трудно да се прецени колко реалистично е това, тъй като е загубено много време и остават важни реформи за изпълнение, посочи вицепремиерът.
Имаше риск от загуба на средства заради действията на коалицията миналата година при кабинета „Желязков”, които сметнаха, че антикорупционната реформа могат да я извършват по свое усмотрение и да я използват срещу своите противници. Точно затова България получи санкция, а средства от второто и третото плащане бяха задържани, средства, които щяхме да изгубим през май, каза Пеканов.
По четвъртото плащане засега остават задържани средства за три цели, които трябва да бъдат освободени. Срокът 31 август за реализация на проектите по ПВУ е задължителен. Нямаме възможност да го променим; всичко, което изпълним до 31 август, може да бъде отчетено по ПВУ. Нещата, които не успеем да завършим, няма да бъдат отчетени, добави той. Успяхме да спасим значителна част от средствата, а ако преди три седмици някой ме беше питал, можех да очаквам около 600 милиона по това плащане, а не 1 милиард евро, посочи Пеканов.
Пеканов сподели, че предишните ръководства на Министерството на финансите не са осигурили ликвидност за плащания към крайните бенефициенти. Това е част от причината за текущото теглене на дълг, добави той.
По повод решението на премиера Румен Радев България да наложи вето на част от санкциите срещу Русия, Атанас Пеканов заяви, че в момента България не е наложила вето, а е изразила притеснения относно част от предложените елементи от следващия пакет със санкции. Текат преговори и всяка страна, вярваща, че част от икономиката или енергетиката ѝ могат да бъдат заплашени, има право да изрази своето мнение, добави той. България продължава да оказва подкрепа на Украйна и ще търси нови партньорства в бъдеще.
Относно спирането на въглищните централи, вицепремиерът отбеляза, че в миналото е имало много спекулации по тази тема. България е снизила емисиите си с 40% спрямо 2019 г. и не е настъпила значителна вреда. Между 2030 г. и 2038 г. България ще запази между 1,2 и 1,6 гигавата въглищни мощности, необходими за енергийния сектор на фона на глобалната нестабилност, отбеляза Пеканов. Той добави, че това е наш стратегически ресурс, който трябва да остане като резерв. Според него е възможно да се намерят нови дългосрочни работни места за част от заетите в момента.
