На 2 май Българската православна църква почита паметта на Св. цар Борис-Михаил – Покръстител на българите. Датата не е случайна – на този ден през 907 година умира един от най-великите български царе – цар Борис Покръстител, като тази година е 1113-та от смъртта на българския владетел.
Смята се, че празникът е започнал да се чества още в Средновековието, въпреки че няма писмени доказателства за точното начало.
Макар приживе той да не е носил царско достойнство, Българската църква в наши дни го почита под името Свети цар Борис-Михаил.
Цар Борис Покръстител налага християнството като официална държавна религия, като дори, страхуващ се от чуждо проникване в държавата, успява с ловка дипломация да учреди автономна българска архиескопия. Това решение се взима на заключителното заседание на Вселенския събор, който се провежда на 4 март 870г.
През 886г. държавникът приютява в своята страна бягащите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, като така делото на светите братя Кирил и Методий бива спасено.
През 893г. във Велики Преслав се провежда “народен събор”, на който Борис отенма властта от първородния си син Владимир Расате, който се опитва да върне езичеството и дава короната на Симеон. Столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав, а старобългарският става официален език.
След 893г. княз Борис се завръща в манастира, където остава до смъртта си. Малко след това той е канонизиран е за светец.
На този ден празнуващи са всички, носещи името Борис, Боряна, Борислав, Борислава, Борил или Богорис.
