КПКОНПИ видя риск от корупция в Министерството на финансите, ръководено от Асен Василев, както и в Министерството на развитието и растежа, ръководено от Даниел Лорер. Причината е концентрация на средства и на правомощия. Поради тази причина от там не съгласуваха предложени промени в закон и разпоредби в нов устройствен правилник. Изискването за такова съгласуване на предлагани от изпълнителната власт актове е изрично записано в закона за антикорпуционната комисия.
Предложените промени предвиждат преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на Министерски съвет в тази на Министерство на финансите. В мотивите на законопроекта не са посочени конкретни аргументи за необходимостта от предложените структурни промени. КПКОНПИ се опасява, че така предложена, законодателната промяна води до опасност от занижен контрол върху процедурите по управление на европейски средства и се създават предпоставки за корупция. По тези причини и с оглед защита на обществения интерес, КПКОНПИ не съгласува предложенията за изменение и допълнение ЗУСЕСИФ.
На същото заседание КПКОНПИ прие и анализ на проекта на Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа (МИР), в който установи индикации, представляващи рискови зони за корупция.
С проекта на Устройствен правилник на МИР, на новосъздаденото министерство се възлага управление и контрол на значителни средства, предоставени на България от Европейския съюз. Това включва управлението на пет оперативни програми, както и изпълнение на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост. Общият финансов ресурс за управление, без да се отчитат средствата по предходния програмен период, е в размер на 4 323 998 910 евро.
Съсредоточаването на управлението и контрола на значителен ресурс от средства по множество програми в една дирекция в новосъздаденото министерство, поставя предизвикателства както пред ръководството на структурното звено, така и пред изпълнението на програмите.
В анализа на КПКОНПИ са посочени четири рискови зони за корупция: Несъразмерно разпределение на функции и отговорности; необосновано увеличение на административния апарат; Неефективно управление на процеса, свързан с правонарушенията при администриране на средства от европейски фондове, инструменти и програми; неосигуряване на достатъчна публичност на проекта на Устройствения правилник на МИР.
КПКОНПИ посочва, че чрез предложения правилник, министерството се превръща в ключово звено, управляващо значителен обем от европейски средства, без да са налице съответстващи на тези отговорности надеждни контролни механизми. Посочват, че фактът, че един и същи член на Министерския съвет е определен за заместник министър-председател по еврофондовете и е министър на финансите поставя рискове по отношение на системата за контрол на всички нива на управление на средствата от ЕС, като налице са реални предпоставки за смесване на възлагателни, изпълнителски и контролни функции.
В случая, Ръководител на Управляващия орган се явява министърът на иновациите и растежа (или член на политическия му кабинет, отговарящ за Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“), като той отговаря за процесите по програмиране, договаряне, изпълнение и мониторинг на средствата, а контрол на изпълнението (чрез ИА ОСЕС) се осъществява от министъра на финансите, който пък е свързан с министъра на иновациите и растежа.
И в двата случая КПКОНПИ констатира необосновано съкращаване на срока за обществени консултации от 30 на 14 дни, което намалява времето на реакция на заинтересованите страни и се нарушават принципите на откритост и обществено участие при изготвянето на нормативни актове.
Извършеният анализ на КПКОНПИ за установяване на индикации, предпоставящи възможности за корупционни рискове е изпратен на вносителите, както и ще бъде предоставен на Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската Комисия (Directorate-General for Regional and Urban Policy, European Commission) – за сведение.
