Когато коронавирусът беше открит за първи път в Ухан в края на 2019 г., репортерът Ляо Дзюн от официалната китайска информационна агенция Синхуа разказа противоречиви истории на две много различни аудитории.
Новинарските емисии на Ляо уверяваха читателите, че болестта не се разпространява от човек на човек. Но в отделен поверителен доклад до висши служители Ляо зададе различен тон, предупреждавайки Пекин, че се е появила мистериозна, опасна болест, пише журналистът на „Асошиейтед прес“ Дейк Канг.
Докладите ѝ до официални лица са част от мощна вътрешна система за докладване, която управляващата комунистическа партия отдавна използва, за да се запознае с въпроси, считани за твърде деликатни за обществеността. Китайските журналисти и изследователи подават тайни бюлетини до висшите длъжностни лица, гарантирайки, че те получават информацията, необходима за управлението, дори когато тя е цензурирана.
Но тази вътрешна система се бори да дава откровени оценки, тъй като китайският лидер Си Дзинпин укрепва властта си, което прави рисковано за когото и да било да поставя под въпрос партийната линия дори в поверителните доклади, заявиха дузина китайски учени, бизнесмени и държавни журналисти в интервюта за изданието.
Не е ясно какво е било въздействието, като се има предвид потайният характер на висшата китайска политика. Рискът обаче е от вземането на недобре информирани решения с по-малко обратна връзка отдолу, по всички въпроси – от позицията на Китай за руската инвазия в Украйна до подхода му към коронавируса.
„Властните лидери се превръщат в заложници“, казва Дали Ян, експерт по китайска политика в Чикагския университет. „Те всъщност живеят в пашкули: защитени, но и защитени от информация, към която би трябвало да са отворени“.
Докладите са класифицирани като държавна тайна, което им придава атмосфера на мистерия в Китай. Те се наричат „вътрешна справка“.
Докладите съобщават за неща, които в много други страни биха се считали за основни елементи на журналистиката: корупция, стачки, обществени критики, промишлени аварии. В Китай подобни въпроси могат да бъдат твърде деликатни за обществено обсъждане, тъй като „биха могли да навредят на репутацията на партията“, се казва в китайски академичен документ от 2020 г.
Вестниците, мозъчните тръстове и университетите в Китай имат свой собствен канал за класифицирани репортажи, по който изпращат разузнавателна информация до местните и провинциалните власти. Те наблюдават замърсяването на въздуха в индустриалната провинция Хъбей и ръководят изхвърлянето на развалени кисели краставички в Хунан, регион, известен с кухнята си.
Няколко издания, като Синхуа и контролирания от държавата вестник „People’s Daily“, предоставят информация директно на китайските управници. Техните поверителни доклади са довели до сваляне на длъжностни лица, промяна на политиката и стартиране на правителствени кампании срещу бедността и разхищението.
Комунистическата партия нарича вътрешните репортажи тайно оръжие, което играе ролята на нейни „очи и уши“, докато пропагандата действа като нейно „гърло и език“.
Тези, които пишат вътрешни доклади, са внимателни, непредубедени и често критични към правителството, казва Мария Репникова, експерт по китайските медии в Държавния университет в Джорджия.
Те могат да се сблъскат със заплахи или сплашване, дори когато са подкрепени от държавата, като служителите предприемат крайни мерки, за да блокират достъпа на лоши новини до техните началници.
„Те са доста предпазливи по отношение на това, което влиза в тях, защото все още имат пазачи“, казва Репникова.
Си е добре запознат със силата на тази вътрешна система за докладване, казва Алфред У., бивш репортер, който се е срещал със Си, когато е управлявал провинция Фудзиен. Си култивира връзки с репортерите от Синхуа и People’s Daily – издания с директни, поверителни линии за комуникация с Пекин – и по този начин с властта да се влияе на кариерата му.
„Той винаги общуваше с журналисти“, казва У. „Това му помогна много.“
След като дойде на власт през 2012 г., Си потисна несъгласието и започна антикорупционна кампания, в резултат на която съперниците му бяха вкарани в затвора. Репресиите накараха репортерите да бъдат по-предпазливи по отношение на това, което пишат във вътрешни бележки.
Си пое контрола над Синхуа, който номинално се отчита пред длъжностно лице № 2, премиера. Под ръководството на Си Синхуа на моменти започна да игнорира премиера Ли Къцян, чието недоволство избухна на вътрешно заседание, казаха У. и журналист от държавна медия, запознат с въпроса, говорейки при условие за анонимност, за да обсъдят деликатната тема.
Журналист от Синхуа, известен с вътрешните си доклади, които помогнаха за свалянето на висш ръководител в държавна компания, сега не може да публикува, според близък сътрудник, защото рисковете са твърде големи.
„Преди той можеше да направи тези разкрития, защото Синхуа имаше властта да го защити“, казва сътрудникът, който отказва да назове името си поради страх от отмъщение. „Сега те казват, че той вече не може да съобщава тези неща“.
Системата за вътрешни доклади също беше уязвима от корупция. Длъжностни лица и бизнесмени я манипулираха, за да лобират за своите интереси. В един от случаите служители от провинция Шанси дават пари в брой и злато на репортерите, за да прикрият инцидент в мина, при който загиват 38 души.
Репресиите на Си ограничиха корупцията, но също така отстраниха много от конкурентите му и парализираха чиновниците на ниско ниво, които не са склонни да действат без ясно разрешение отгоре.
Затягането на контрола върху интернет от страна на правителството при управлението на Си също изкривява вътрешните доклади.
Преди десетилетия нямаше много начини чиновниците да знаят какво мислят обикновените хора, което превръщаше докладите в ценен канал за информация. Но интернет „даде на всеки собствения му микрофон“, пише People’s Daily, което доведе до експлозия от информация, която вътрешните доклади трудно анализираха.
Интернет представляваше и заплаха: Критиците се сплотиха онлайн и се организираха, за да предизвикат държавата.
Си се справи и с двете предизвикателства. Под негово ръководство Китай засили анализа на големи масиви от данни, за да използва огромния поток от информация. Сега вътрешните доклади все по-често се позовават на интернет, като някои бюлетини са съставени предимно от публикации в социалните медии.
Си също така започна кампания срещу „онлайн слуховете“ и пусна на работа милиони цензори. Един от първите задържани беше разследващ журналист, който обвиняваше длъжностно лице в корупция.
Така че, въпреки че вътрешните доклади сега се основават в голяма степен на онлайн информация, самият интернет стана строго цензуриран, което може да изкриви посланието, изпратено до върха.
Електронното наблюдение също е станало широко разпространено при управлението на Си, което затруднява споделянето на чувствителна информация, заявиха един настоящ и един бивш журналист от държавна медия, които говориха при условие на анонимност. Комуникациите се следят усилено, като под погледа на държавата остават не само дисиденти, но и длъжностни лица и експерти.
В резултат на това хората не предоставят важна информация – понякога с катастрофални последици.
В първите дни на пандемията от вируса в Ухан Ляо от Синхуа съобщава за ареста на осем „разпространители на слухове“ за разпространение на „невярна информация“.
Всъщност те са били лекари, които са се предупреждавали един друг за появата на вируса в онлайн чатове. Нейният разказ обезкуражил други да говорят, оставяйки централното ръководство сляпо за разпространението на вируса.
Тя написала и вътрешен доклад, в който предупреждава Пекин за известия от здравните власти на Ухан, изтекли в интернет. Но вместо да подтикне към по-бързи действия, докладите ѝ са накарали длъжностните лица да си мислят, че епидемията е под контрол, твърди Янг, професор от Чикагския университет.
„Това е системен проблем“, казва Янг. „Те работеха в система, която задушаваше каналите за информация за вземане на добри решения“.
Информационният отдел на Държавния съвет, кабинета на Китай, отказа да коментира. Синхуа не отговори веднага на молбата на АП за коментар.
Историята с вируса илюстрира един парадокс на вътрешните доклади: Колкото по-строг е контролът, толкова по-ценни стават докладите. Но по-строгият контрол също така затруднява намирането на надеждна информация.
Интервюта с китайски учени сочат, че когато става въпрос за решения, взети от върха, има малко място за дискусия или корекция на курса.
Въпреки че Китай не е изразил директна подкрепа за руската инвазия в Украйна, позицията на Пекин е ясна: в рамките на партньорството на Си с Русия „без граници“ официалните лица изразяват съпричастност към оплакванията на Москва от Запада, представяйки САЩ като лицемерен насилник, а НАТО – като агресор.
Но в частни разговори много китайски експерти по външна политика изразяват мнения, които се разминават с партийната линия. Това разнообразие от мнения обаче не се предава на китайските лидери, опасяват се някои интелектуалци.
„Има много по-голямо разнообразие от мнения, отколкото може да се предположи“, казва един от академиците, който отказва да бъде назован, тъй като не е упълномощен да говори пред пресата.
В Китайската академия за социални науки не е било разрешено да се преведе на китайски език книга, публикувана в Русия, тъй като в нея имало критични части за Путин, според академик, запознат с експертите по Русия в академията.
Един от експертите е написал вътрешен доклад, в който се предлага външният министър на Китай да се обади на украинския си колега, казва академикът. Когато обаждането се състояло около седмица по-късно, много академици поздравили експерта в групов чат.
Тогава един от академиците каза, че експертът трябва да препоръча на Си да се обади на украинския президент Володимир Зеленски. „Ако го направя, няма да мога да напиша друг доклад отново“, разказва академикът за написаното от експерта, говорейки при условие за анонимност поради страх от отмъщение.
От началото на инвазията Си не е разговарял със Зеленски.
Много експерти се притесняват, че Китай се е отчуждил Европа, като е дал предимство на Русия. Знаковата инвестиционна сделка с Европейския съюз изглежда почти мъртва, а Европа все повече съгласува политиката си спрямо Китай с най-големия му съперник – Съединените щати.
Един учен пое пресметнат риск, за да бъде чуто мнението му. През март правителственият съветник Ху Вей публикува онлайн есе, в което критикува войната и твърди, че Пекин трябва да застане на страната на Европа.
Ху пише публично, защото се притеснява, че шефовете му няма да одобрят вътрешен доклад, според Джао Тонг, сътрудник на Фондация „Карнеги“ за международен мир. Дори и да бъде цензуриран, той смята, че може да привлече вниманието на висшите служители.
„Информационният балон е много сериозен“, каза Джао. „Не съм сигурен, че дори властите имат представа колко популярно е дадено мнение“.
Повече от 100 000 души са гледали есето на Ху онлайн. В рамките на няколко часа то беше блокирано.
Още актуални анализи – четете тук.
