Президентът на САЩ Джо Байдън за пореден път защити действията си при излизането на САЩ от Афганистан и нарече „изключителен успех“ мисията по евакуиране на американци и на техни съюзници от страната.
Цялата реч тук:
Вчера в Кабул Съединените щати сложиха край на 20 -годишната война в Афганистан – най-продължителната война в американската история.
Завършихме един от най-големите въздушни превози в историята – повече от 120 000 души бяха евакуирани на безопасно място. Това чисто е два пъти повече спрямо това, което повечето експерти мислеха, че е възможно. Никоя нация – никоя нация не е правила подобно нещо в цялата история. Само Съединените щати имаха капацитета, волята и способността да го направят и ние го направихме днес.
Изключителният успех на тази мисия се дължи на невероятните умения, смелост и безкористния кураж на американските военни и нашите дипломати и разузнавачи.
В продължение на седмици те рискуваха живота си, за да качат на борда на самолетите американски граждани, афганистанци, които ни помогнаха, граждани на нашите съюзници и партньори. И те го направиха под натиска на огромни тълпи, които искаха да напуснат страната. И те го направиха, знаейки, че терористите на „Ислямска държава – Хорасан“, които са заклети врагове на талибаните, може би дебнат сред тези тълпи.
Въпреки това мъжете и жените от американската армия, нашият дипломатически корпус и разузнавачите си свършиха работата и се справиха добре, рискувайки живота си не за професионални придобивки, а за да служат на другите; не във военна мисия, а в мисия на милосърдие. Двадесет военнослужещи бяха ранени в служба на тази мисия. Тринадесет герои дадоха живота си.
Току-що бях във военновъздушната база „Дувър“ за достойното посрещане на тленните им останки. Дължим на тях и техните семейства дълг на благодарност, която никога не можем да изплатим, но и никога, никога, никога не трябва да забравяме.
Предположението, че афганистанското правителство ще бъде в състояние да се задържи за известно време след военното оттегляне, се оказа неточно.
Но аз все пак инструктирах нашия екип за национална сигурност да се подготви за всяка възможност – дори и тази. Това и направихме.
И така, ние бяхме готови, когато афганистанските сили за сигурност – след две десетилетия борба за страната си и загуба на хиляди свои служители – не се задържаха толкова дълго, колкото някой очакваше.
Бяхме готови, когато те и хората в Афганистан наблюдаваха как собственото им правителство се срива и президентът им бяга сред корупцията и злоупотребите, предавайки страната на своя враг, талибаните, и значително увеличавайки риска за американския персонал и нашите съюзници.
В резултат на безопасното изтегляне на американски граждани преди 31 август – както и служителите на посолството, съюзници и партньори, и онези афганистанци, които са работили с нас и са воювали заедно с нас в продължение на 20 години – изпратих 6000 войници – американски войници – в Кабул за подпомагане на сигурността на летището.
Както каза генерал Макензи, това е начинът, по който е проектирана мисията. Тя е проектирана за изпълнение под силен стрес и атаки. И това е, което свърши.
От март насам 19 пъти се обърнахме към американците в Афганистан с множество предупреждения и предложения да им помогнем да напуснат страната. След започналата евакуацията преди 17 дни според първоначалната информация идентифицирахме около 5000 американци, които преди това бяха решили да останат в Афганистан, но сега искаха да напуснат.
Нашата операция „Съюзническо спасяване“ („Съюзническо убежище“) в крайна сметка изведе повече от 5500 американци. Прибрахме хиляди граждани и дипломати от тези страни, които отидоха с нас в Афганистан, за да заловят Бин Ладен. Изведохме наети от посолството на САЩ местни служители и техните семейства, общо около 2500 души. Изтеглихме хиляди афганистански преводачи и други, които подкрепиха Съединените щати.
Сега смятаме, че около 100 до 200 американци остават в Афганистан с намерение да напуснат. Повечето от останалите са двойни граждани, дългогодишни жители, които по-рано са решили да останат поради семейните си корени в Афганистан.
Равносметката е, че 98 процента от американците в Афганистан, които искаха да си тръгнат, успяха да напуснат.
А за останалите американци няма краен срок. Оставаме ангажирани да ги измъкнем, ако искат да излязат. Държавният секретар Блинкен ръководи продължаващите дипломатически усилия за осигуряване на безопасно преминаване за всеки американец, афганистански партньор или чужденец, който иска да напусне Афганистан.
Всъщност вчера Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, която изпрати ясно послание за това, което международната общност очаква от талибаните – а именно – да постигнат напредък, по-специално свободата на пътуване, свободата на напускане. Към нас се присъединяват над 100 държави, които са решени да гарантират, че талибаните спазват тези ангажименти.
Това ще включва текущи усилия в Афганистан за отваряне на летището, както и сухопътни маршрути, позволяващи продължаване на заминаването на тези, които искат да напуснат, както и доставка на хуманитарна помощ за народа на Афганистан.
Талибаните поеха публични ангажименти, излъчвани по телевизията и радиото в цял Афганистан, за безопасно преминаване за всеки, който иска да напусне, включително тези, които работят заедно с американците. Ние не приемаме само думите им, а очакваме конкретни действия и имаме средства да се уверим, че тези ангажименти са изпълнени.
Нека да бъда ясен: изтеглянето до 31 август не се дължи на произволен срок; той е планиран да спасява американски животи.
Моят предшественик, бившият президент Доналд Тръмп, подписа споразумение с талибаните за отстраняване на американските войски до 1 май само месеци след като встъпих в длъжност. Документът не включваше изискване талибаните да изготвят съвместно споразумение с афганистанското правителство за уреждане на конфликта им, но разреши освобождаването на 5000 затворници миналата година, включително някои от висшите военни командири на талибаните, сред онези, които току -що поеха контрола над Афганистан.
Когато поех поста, талибаните бяха в най-силната си военна позиция от 2001 г. насам, контролирайки или сражавайки се за почти половината от страната.
В споразумението на предишната администрация се казваше, че ако се придържаме към крайния срок от 1 май, който те са подписали за оттеглянето, талибаните няма да атакуват никакви американски сили, но ако останем, всички ангажименти отпадат.
Така че се оказахме изправени пред едно просто решение: Или изпълняваме ангажимента, поет от последната администрация, и напускаме Афганистан, или казваме, че няма да напуснем и изплащаме още десетки хиляди войници, които ще се върнат във войната.
Това беше изборът – истинският избор – между напускане или ескалация.
Нямах намерение да продължавам тази вечна война и нямаше да удължа безкрайно това изтегляне.
Решението за прекратяване на военните въздушни превози на летище Кабул се основаваше на единодушната препоръка на моите цивилни и военни съветници – държавния секретар, министъра на отбраната, председателя на Съвета на началник-щабовете и всички началници на службите и полеви командири.
Тяхната препоръка беше, че най-сигурният начин да се гарантира отпътуването на останалите американци и други от страната не е да продължим с 6000 войници на терен в опасностите на Кабул, а по-скоро да ги измъкнем чрез невоенни средства.
През 17-те дни, в които работихме в Кабул, след като талибаните завзеха властта, ние денонощно полагахме усилия да предоставим на всеки американец възможността да напусне. Държавният департамент работи 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, като се свърза и разговаря, а в някои случаи и отвеждаше американците на летището.
Повече от 5500 американци бяха изведени със самолети. Що се отнася до тези, които останат, ще уговорим как да ги измъкнем, ако решат.
По отношение на афганистанците, ние и нашите партньори сме транспортирали със самолет 100 000 от тях.
Нито една държава в историята не е направила повече от нас за евакуирането на жители на друга страна.
Ще продължим да работим, за да помогнем на повече хора, изложени на риск, да напуснат страната. И далеч не сме приключили.
Засега призовавам всички американци да се присъединят към мен в молитва на благодарност за нашите войски и дипломати и офицери от разузнаването, които изпълниха тази мисия на милосърдие в Кабул и с огромен риск с такива несравними резултати: въздушен мост, който евакуира десетки хиляди към мрежа от доброволци и ветерани, които помогнаха да идентифицират нуждаещите се от евакуация, да ги насочат към летището и да им предоставят подкрепа по пътя.
Ще продължим да се нуждаем от тяхната помощ. Имаме нужда от твоята помощ. И с нетърпение очаквам среща с вас.
И към всички, които сега предлагат или които ще предложат да посрещнат афганистанските съюзници в домовете им по целия свят, включително в Америка: Благодарим ви.
Поемам лична отговорност за решението.
Сега някои казват, че трябвало да започнем масови евакуации по-рано и „Не можеше ли това да се направи – да се направи по по-подреден начин?“ Моите уважения, но не съм съгласен.
Представете си, ако бяхме започнали евакуация през юни или юли, струпвайки хиляди американски войници и евакуирайки повече от 120 000 души в разгара на гражданската война. Все още щеше да има бягство към летището, срив в доверието и контрола на правителството и щеше да бъде много трудна и опасна мисия.
Изводът е: Няма евакуация – евакуация в края на война – която можете да управлявате без сложността, предизвикателствата и заплахите, пред които сме изправени. Нито една.
Има хора, които биха казали, че е трябвало да останем безкрайно години наред. Те питат: „Защо просто не продължим да правим това, което правихме? Защо трябваше да променим нещо? “
Фактът е, че всичко се беше променило. Моят предшественик беше сключил сделка с талибаните. Когато влязох в Белия дом, бяхме изправени пред краен срок – 1 май. Настъплението на талибаните се надигаше.
Трябваше да направим един от двата избора: Да следваме споразумението на предишната администрация и да удължим крайния срок, за да имаме повече време за изтегляне на хората; ида ли изпратим още хиляди войници и да ескалираме войната.
Питам тези, които искат трето десетилетие война в Афганистан: Какъв е жизненоважният национален интерес? Според мен имаме само един: да гарантираме, че Афганистан никога повече няма да може да бъде използван за атака срещу нашата родина.
Помните ли защо първо отидохме в Афганистан? Защото бяхме нападнати от Осама бин Ладен и „Ал Кайда“ на 11 септември 2001 г. и те бяха базирани в Афганистан.
Ние въздадохме справедливост на Бин Ладен на 2 май 2011 г. – преди повече от десетилетие. „Ал Кайда“ беше обезглавена и смазана.
Предлагам да си зададете следния въпрос: Ако бяхме нападнати на 11 септември 2001 г. от Йемен, вместо от Афганистан, щяхме ли някога да сме воювали в Афганистан – въпреки че талибаните контролират Афганистан през 2001 г.? Вярвам, че честният отговор е „Не“. Това е така, защото нямахме жизненоважен национален интерес в Афганистан, освен да предотвратим нападение срещу американската родина и техните приятели – нашите приятели. И това е вярно и днес.
Успяхме в това, което сме си поставили за цел в Афганистан преди повече от десетилетие. След това останахме още десетилетие. Време беше тази война да приключи.
Живеем в един нов свят. Терористичната заплаха метастазира по целия свят, далеч извън Афганистан. Сблъскваме се със заплахи от Аш-Шабаб в Сомалия; филиали на „Ал Кайда“ в Сирия и Арабския полуостров; и ИДИЛ се опитват да създадат халифат в Сирия и Ирак и създават свои филиали в Африка и Азия.
Основното задължение на президента според мен е да защитава Америка – не срещу заплахите от 2001 г., а срещу заплахите на 2021 г. и на утрешния ден.
Това е водещият принцип зад решенията ми за Афганистан. Просто не вярвам, че безопасността и сигурността на Америка се подобряват, като продължим да разполагаме хиляди американски войници и да харчим милиарди долари годишно в Афганистан.
Но също така знам, че заплахата от тероризма запазва в своята пагубна и зла природа. Той се промени, плъзна и в други страни. Нашата стратегия също трябва да се промени.
Ще продължим борбата с тероризма в Афганистан и други страни. Просто не е нужно да водим наземна война, за да го направим. Имаме „способности отвъд на хоризонта“, което означава, че можем да нанасяме удари по терористи и цели без американско военно присъствие или с минимално такова, ако е необходимо.
Демонстрирахме този капацитет и през последната седмица. Ударихме „Ислямска държава Х“, дни след като те убиха 13 от нашите военнослужещи и десетки невинни афганистанци.
Обръщам се към „Ислямска държава – Хорасан“: Все още не сме приключили с вас.
Като върховен главнокомандващ вярвам, че най-добрият наичн за опазване на нашата безопасност и нашата сигурност се крие в трудна, непростима, целенасочена, точна стратегия, която преследва терора там, където е днес, а не там, където беше преди две десетилетия. Това е в нашия национален интерес.
Светът се променя. Ние сме ангажирани в сериозна конкуренция с Китай. Ние се справяме с предизвикателствата на много фронтове с Русия. Сблъскваме се с кибератаки и разпространение на ядреното оръжие
Трябва да засилим конкурентоспособността на Америка, за да отговорим на тези нови предизвикателства в конкуренцията за XXI век. Можем да направим и двете: да се борим с тероризма и да посрещаме нови заплахи, които са тук сега и ще продължат да бъдат тук и в бъдеще.
Няма нищо, което Китай или Русия биха искали повече в тази надпревара, освен САЩ да бяха затънали още едно десетилетие в Афганистан.
Докато затваряме тази страница на външната политика, която ръководи нашата нация през последните две десетилетия, ние трябва да се поучим от грешките си.
За мен има две, които са от първостепенно значение. Първо, трябва да поставим мисии с ясни, постижими цели – не такива, които никога няма да постигнем. И, второ, трябва да останем ясно съсредоточени върху основните интереси на националната сигурност на Съединените американски щати.
Това решение за Афганистан не е само за Афганистан.
Става дума за прекратяване на епохата на големи военни операции с цел да бъдат изградени отново други държави.
Видяхме как мисия за борба с тероризма в Афганистан – да ударим терористите и да спрем атаките им – се превърна в мисия за борба с бунт сред населението, в изграждане на нация – един опит за създаване на демократичен, сплотен и единен Афганистан – нещо, което никога не е правено през многото векове история на Афганистан.
Преходът от този начин на мислене и такива мащабни разполагания на войски ще ни направи по-силни, по-ефективни и по-сигурни у дома.
И за всеки, който схване грешно тази идея, нека го кажа ясно. За онези, които желаят зло на Америка, за онези, които се занимават с тероризъм срещу нас и нашите съюзници, знайте: Съединените щати никога няма да се уморят. Няма да простим. Няма да забравим. Ние ще ви преследваме до края на Земята и ще платите крайната цена.
Ще продължа да подкрепям афганистанския народ чрез дипломация, международно влияние и хуманитарна помощ. Ще продължим да настояваме за регионална дипломация и ангажираност за предотвратяване на насилието и нестабилността. Ще продължим да говорим за фундаменталните човешки права на афганистанския народ, особено на жените и момичетата, както го правим за жените и момичетата по целия свят. Ясно съм заявявал, че правата на човека ще бъдат в центъра на нашата външна политика.
Но начинът това да се постигне не е чрез безкрайно разполагане на войска, а чрез дипломация, икономически инструменти и събиране на подкрепа от света.
Скъпи американци, войната в Афганистан вече приключи. Аз съм четвъртият президент, който бе изправен пред въпроса дали и кога да прекрати тази война. Когато се кандидатирах за президент, поех ангажимент към американския народ, че ще прекратя тази война. И днес изпълних този ангажимент. Време беше отново да бъда честен с американския народ. Вече нямахме ясна цел в безкрайната мисия в Афганистан.
Отказах да изпратя друго поколение американски синове и дъщери да водят война, която трябваше да приключи отдавна.
След повече от 2 трилиона долара, изразходвани за Афганистан – цена, която според изследователите от университета „Браун“ бе над 300 милиона долара на ден в продължение на 20 години в Афганистан – в продължение на две десетилетия – да, американският народ трябва да чуе това: 300 милиона долара на ден в продължение на две десетилетия .
Дори да вземем числото 1 трилион долара, което посочват мнозина, това все още са 150 милиона долара на ден в продължение на две десетилетия. И колко възможности изгубихме заради това? Аз отказах да продължа война, която вече не беше в услуга на жизненоважния национален интерес на нашия народ.
И най-вече, след като 800 000 американци служиха в Афганистан – обиколил съм цялата страна – хора на една смела и почтена служба; след 20 744 ранени американски военнослужещи и жени и загубата на 2461 американски военни – включително 13 живота, загубени само тази седмица – аз отказах да започна още едно десетилетие на война в Афганистан.
Ние сме нация, който твърде дълго е във война.
Ако днес сте на 20 години, значи никога не сте познавали Америка, живееща в мир.
Така че, когато чуя, че можело, трябвало да продължим така наречените усилия в Афганистан на ниско ниво, с нисък риск за нашите служители, на ниска цена, не мисля, че достатъчно хора разбират колко искат от този 1 процента от гражданите на тази страна, които нося униформа, които са готови да залагат живота си в защита на нацията ни.
Може би това е така, защото починалият ми син, Бо, служи в Ирак цяла година. Е, може би това се дължи на и на това, което видях през годините като сенатор, вицепрезидент и президент, обикалящ из тези държави.
Много от нашите ветерани и техните семейства са преминали през ада – мисия след мисия, месеци и години далеч от близките; пропуснати рождени дни, годишнини; празни столове по празниците; финансови затруднения; разводи; загуба на крайници; черепно-мозъчни травми; посттравматичен стрес.
Виждаме това в трудностите, които мнозина изпитват, когато се приберат. Виждаме го в бремето за техните семейства и болногледачи. Виждаме го в напрежението в техните семейства, когато те не са там. Виждаме го в скръбта, носене от близките на загиналите. Те ще носят цената на войната със себе си през целия си живот.
Най-трагичното е, че виждаме това в шокиращата и зашеметяваща статистика, която трябва да накара всеки да спре и да се замисли всеки, който смята, че войната може някога да бъде водена полека, с нисък риск или евтино: средно 18 ветерани умират от самоубийство всеки ден в Америка – не някъде далеч, а точно тук, в Америка.
Няма нищо нискорисково или евтино в която и да е война.
Време е да прекратим войната в Афганистан.
Тъй като приключваме 20 години война, борба, болка и жертви, време е да погледнем към бъдещето, а не към миналото – към бъдеще, което е по-безопасно, към бъдеще, което е по-сигурно, към бъдеще, което почита онези, които служиха, и всички тези отдали това, което президентът Линкълн нарича тяхната „последна и окончателна преданост“.
Давам ви думата си: С цялото си сърце вярвам, че това е правилното решение, мъдрото решение и най-доброто решение за Америка.
Благодаря. Бог да ви благослови всички! И нека Бог закриля нашите войски!
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
