Още ли се чудите за какво беше поканен Медведев у нас, след като нищо не се подписа? За да се легитимира, медийно разбира се, строителството на „Турски поток“. Нищо, че засега на турския бряг е излязла само първата тръба на газопровода. Това стана през ноември 2018, като събитието беше отбелязано от Ердоган и Путин с церемония. Тази тръба ще снабдява района на Истанбул с газ и от нея няма да се взимат количества за износ извън Турция.
Въпреки трескавото приготовление на България да строи продължение на газопровода, втората тръба още се строи по дъното на Черно море. Предвиденият срок за нейното завършване е краят на 2019. Засега строителството й е спряно и със сигурност планираните срокове няма да се спазят. Така че не е ясно какво точно ще тече по нашето трасе.
Допълнителен съспенс идва от намеренията и поведението на турския президент Реджеп Ердоган, който между другото е също толкова непредвидим, както и Путин. За да стигне газа до нашата граница, трябва първо да мине по турската територия. Анкара категорично декларира, че няма интерес към тази втора, експортна тръба и няма да вложи абсолютно нищо в нея. Ще трябва да влагат пари руснаците. А засега за тази цел „Газпром” не е заделил финансиране.
Освен това, за да тръгне газ по тази тръба, ако бъде завършена, Анкара трябва да издаде разрешение (лиценз), което Русия да е поискала. Но засега нито второто условие го има, нито желание за първото. Има още процедури, например, Турция трябва да разреши отчуждаване на терени, държавна собственост и предоставянето им за трасе на газовата тръба, а Русия („Газпром“) да ги закупи или арендува. И тук няма нито една направена стъпка, а това е сложен и дълъг и отнемащ време процес.
Разбира се, може да се използва тръбата на транзитния ни сегашен газопровод за Турция, като посоката се обърне обратно – от комшиите към нас. Обаче този така нар. лупинг осигурява обратен пренос към нас за 3 млрд. куб.м. вместо 15,75 млрд.куб.м.
За да се обърне наистина посоката , трябва да се направи конектор за тези количества – 17.5 млрд. куб. м.
Обаче никой – нито Русия, нито Турция, нито България не само не са планирали, но дори и не са анализирали технологично, финансово и икономически такава идея.
