Искането на турския президент Реджеп Ердоган за ревизия на Лозанския договор от 1923 г. предизвика реакция от страна на България.
В позиция на външното министерство се казва, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона.
Във ведомството е бил извикан турският посланик в София.
Във връзка с възобновяването на въпроса за ревизия на Лозанския договор от 1923 г. от Министерството на външните работи заявяват, че всяка ревизия на международни договори може да се извършава само по взаимно съгласие между страните в съответствие с международноправните норми.
„Надяваме се, че нашите съседи ще продължат по пътя на диалога, основан на европейските ценности и принципи в интерес на мира и сигурността в региона”, се казва още в официална позиция на Министерството на външните работи.
И още една реакция от България: вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов каза, че всяко изявление за промяна на международни договори, особено когато става въпрос за територии, е повод за притеснение.
„Едни подобни неща не трябва да ги пропускаме и да се правим, че не ги виждам, каза Каракачанов. Няма политическа партия в България, която може да се съгласи, че някой може да претендира за промени на границата, отпадане на международни договори, които гарантират суверенитета на която и да е държава”, каза още Каракачанов.
Вицепремиерът Валери Симеонов определи като провокация исканията на турския президент за ревизия на договора, с който през 1923 г. се уреждат множество въпроси, включително границите на новата Турска република с Гърция, България, в Близкия изток и статутът на Проливите.
Според Симеонов реакцията на гръцкия президент Прокопис Павлопулос, който отхвърли искането на Ердоган, е била напълно нормална.
Той добави, че България ще излезе със свое становище, но не било нужно да се бърза с него, за да може „всяко едно решение да бъде добре обмислено”.
По думите му не трябва да има никакви ревизии и претенции към настоящите граници на страните от Балканския полуостров, тъй като това може да създаде „взривоопасна обстановка“.
„България може да има много по-основателни искания към териториите на Македония, но все пак сме подписали Договор за добросъседство”, каза още Симеонов.
Припомняме, че Реджеп Ердоган повдигна въпроса в рамките на визитата си в Атина.
В интервю за гръцка телевизия турския президент Ердоган поиска преразглеждане на договора, определящ границите на съвременна Турция.
Той е правил подобни изявления през септември на 2016 г., но пред свои симпатизанти.
Той беше попитан какво по-точно има предвид, когато говори за ревизия на договора, включва ли това промяна на граници и как това се отнася до Гърция и другите райони, засегнати от него.
„Преди всичко, Лозанският договор обхваща не само Гърция, но и целия район и само заради това мисля, че с времето всички договори се нуждаят от ревизия. В светлината на последните събития Договорът от Лозана се нуждае от ревизия – не само за Турция, но и за Гърция”, каза Ердоган.
И след това обясни, че подобен процес може да е от взаимна полза, Юно, разбира се, има хора, които не разбират за какво изобщо става дума”.
„Тези хора не знаят достатъчно какви са последиците от Лозанския договор, но веднага ме обвиняват и търсят друг смисъл зад изявленията ми, а зад тях няма нищо скрито”, посочи турският президент.
По-късно обаче гръцкият президент Прокопис Павлопулос категорично заяви, че договорът остава в сила такъв, какъвто е.
Коментар по темата на историка проф. Пламен Павлов може да прочетете ТУК.
