Турските сериали – инструментът на Ердоган

Турските специални сили побеждават всички коварни врагове, терористи или агенти, които искат да взривят тръбопровода „Турски поток“. Автоматичната стрелба не стихва, храбрите и красиви турски барети самоотвержено защитават родината, кръв шурти и се лее, главно за сметка на злодеите.

За сериала „Ловецът“, който е известен и в България, става дума в редица специализирани публикации, които отбелязват големия интерес към него в Турция. А кореспондентът на германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) в Анкара Райнер Херман отива отвъд развлекателния характер на сериала и стига до извода, че „Ловецът“ е много ефикасен пропаганден инструмент, с чиято помощ управляващите се опитват да спечелят максимален брой гласове на предстоящите парламентарни избори. Ключовите думи: родолюбие и национализъм.

И други от

турските сериали, добре известни в България,

като „Възкръсналият Ертугрул“ или „Последният султан“, вече на историческа основа също внушават усещането за сила и национална гордост. В продължение на 600 години турците са били важен фактор в света, макар и заобиколени от коварни врагове и европейски либерали, а Ердоган днес брани тази им позиция – така съвсем накратко гласи споменатото пропагандно послание на сериалите.

Журналистът от ФАЦ коментира: „В главите на зрителите възниква една токсична смес, по която Турция все повече заприличва на днешна Русия: индивидите са подведени под общ знаменател, народната общност се героизира. Отделният човек трябва да се подчини на тази повеля, защото

народната общност може да оцелее и да надделее

единствено, ако остане сплотена, в границите на една силна държава със също толкова силен предводител. В тази народна общност няма място за свободолюбив плурализъм. Величието на народната общност е пряко свързано с онова, което турците вече поколения наред учат в училище: че са родени единствено в името на тази държава, за която са длъжни да се пожертват като войници“.

А президентът Ердоган е въплъщението на този светоглед, който се насажда и от сериали като „Ловецът“, пише Райнер Херман и припомня лозунга на Ердоган: „Една нация. Един флаг. Една родина. Една държава.“. Журналистът прави важното уточнение, че на турски „тек“ означава не просто „една“, но и „само“, „единствена“. Той припомня, че Ердоган не е първооткривател на въздигнатата на пиедестал нация, която гради себе си в борба срещу заобикалящите я врагове. Райнер Херман се връща и назад в

историята на модерната турска държава

към корените на републиката, минава през генералите-пучисти от 1980-те години и стига до наши дни, където много турски партии защитават ярко националистически позиции.

За същото пише и журналистката Марион Зендкер в германския седмичник „Ди Цайт“, която подчертава, че турският  национализъм изобщо не е хомогенен: „Има леви, десни, атеисти, религиозни, културни, радикални и умерени групировки. Обединява ги обаче едно: желанието да се запази целостта и единството на тази иначе културно и етнически многообразна република. „Да бъдеш националист – това е направо

безусловно изискване към всеки политик,

който иска да проведе центристка кампания“, казва Ахмет Хан, професор по международни отношения в Истанбулския университет пред вестник „Ди Цайт“.

А Райнер Херман описва във ФАЦ как Ердоган е успял през последните години да превърне в обществено приемлив възгледа за силна Турция, яхнала вълнáта на войнолюбивия ентусиазъм. „Той насърчава възхода на оръжейната индустрия както

никой друг турските политици преди него

и получава подкрепата както на армията, така и на силите за сигурност, които дълго време бяха враждебно настроени срещу него. Ердоган успя да спечели и религиозно-консервативните турци, които от създаването на републиката досега запазваха вътрешното си отчуждение спрямо държавата“.

В края на статията Херман пише, че Ердоган е заплашен от поражение на изборите на 14-и май. А немалко турци се опасяват от нова вълна насилия и атентати, както преди изборите през 2015-а. Които Ердоган в крайна сметка спечели.

Още актуални анализи – четете тук