Убийствата на пътя са резултат от състоянието на пътищата и пътния контрол

През последните седмици отново се заговори за промени в Закона за пътищата. Първо глас нададоха превозвачите с куп искания за цената на винетките, после мотористите за увеличения на скоростта за моторите по пътната мрежа. По темата се изказаха експерти, според които трябва да се увеличат санкциите при нарушаване на закона. Но сред цялото това говорене за пореден път се изпуска същността на проблема с пътищата у нас, а именно –  че нямаме добри пътища, нямаме добра пътна маркировка, и нямаме адекватно разположени знаци.

За задълбочаване на проблема основна вина има неглижирането от страна на институциите, отговорни за състоянието на пътищата у нас – общини, държава, КАТ. Сред тях цари мързел и некомпетентност, и те не предприемат нищо по въпроса.

Да погледнем ситуацията с българските пътища под различен ъгъл. За 125 дни от началото на годината има 147 загинали на пътя. В продължения на десетилетия България е на първите места в Европа по брой загинали в катастрофи. Причините за това са няколко:

1. Пътищата ни са осеяни с дупки, а шофьорите правят какви ли не опасни маневри, за да ги избегнат. Като легенди се носят истории за състоянието на новопостроени магистрали и пътища, които са в безобразно състояние, година след направата им. Или масовата практика за „отбиване на номера“ и закърпването на дупки с цел пестене (или присвояване) на пари.
2. Няма актуална пътна маркировка върху по-голямата част от пътищата у нас. Това прави невъзможно да се използват животоспасяващите функции, характерни за новите автомобили, за чиято цел се налага да се следи пътната маркировка. Подобно фатално безхаберие, заблуждаваща пътна маркировка, беше и една от причините за най-голямата катастрофа в Европа за последното десетилетие – тази на АМ „Струма“, при която загинаха 45 македонски граждани.
3. Няма подходящо осветление в градовете. Проблемът се наблюдава най-често в по-крайните квартали и за него са отговорни общините, които или се опитват да пестят, или само да имитират дейност.
4. Нелогични знаци, разположени на определени места с цел да се превърнат в т.нар. хранилки за глоби. В повечето градове в Европа скоростта за движение в градовете е 40 км в час, за сметка на важните пътни артерии за влизане и излизане от тях, където е повече. У нас е точно обратното – в градовете разрешената скорост за движение е 50 км в час, а на големи булеварди, входове или изходи на градовете умишлено е нереално ниска, което е абсолютна предпоставка за събиране на глоби „на калпак“.
5. КАТ трябва да обърнат внимание на кадрите си, защото те са лицето на българската полиция. Не невъзпитани, арогантни и застаряващи полицаи, в повечето случаи и с наднормено тегло, да стоят и да се крият в храстите, или зад табели и билбордове, а да се назначат млади и възпитани служители, които да будят уважение сред шофьорите, и най-важното – да не им удрят шамари. В момента българската пътна полиция е символ на мърлявост и подкупност, което за съжаление е известно на всички, които преминават през нашата страна.
6. Избирателната санкционираност, която царува у нас. Ако някоя прибираща от работа майка си е позволила да вдигне телефона докато шофира, или е забравила да си сложи колан, или пък й е изгорял единият фар, тя веднага ще бъде санкционирана (не без право), но когато черни джипове със затъмнени стъкла летят по улиците с над 100 км в час, минават на червено и паркират където си искат КАТ не ги забелязва. И не само, че не ги забелязва, но и ги толерира. Това още повече засилва безверието на българския гражданин в институциите –  да прецакат по-слабия и в случая по-малко опасния за обществото, и да си затварят очите за богатия и връзкаря.

Законът трябва да бъде променен и адаптиран по европейски. Важно е общините, държавата и КАТ да си свършат добре работата по горе изброените точки и да не хвърлят цялата вина върху шофьорите, защото огромна част от отговорността е именно тяхна.

• Още актуални коментари – четете тук