Убийството на Дугина, дъщеря на „евразийския папа“, слага началото на повратна точка в украино – руската война

Ликвидирането в Москва на 29-годишната Дария Дугина, дъщеря на известния пропагандатор и поддръжник на Путин Александър Дугин се превърна в генератор на активна дискусия, търсеща отговора на самоличността на извършителите и най-вече на техните цели.

Множеството сериозни чужди анализатори са обединяват около мнението, че атентатът на паркинга в покрайнините на руската столица слага началото на нова, повратна точка в украино – руската война. Вероятно обаче отзвукът няма да се ограничи само в рамките на кървавата война на терен, която започна Путин на 24 февруари тази година. Причина за това е личността на самия Дугин, наречен от множество анализатори „евразийския папа“.

Интересен нюанс в обясненията защо е избран именно Александър Дугин като цел на нападението привнасят близкоизточните коментатори. Обстоятелствата около организацията, реализацията и самите извършители на акцията, са обект на анализ на местни анализатори. Проследихме обясненията на бившия руски депутат-опозиционер Иля Пономарьов за групировката, поела отговорност, а именно неизвестната до този момент Национална републиканска гвардия. Той изчете текст от нейно име, в който се дават интересни детайли. Големият въпрос е дали тези хора са част от руските служби, противници на Путин или може би техни жертви.

Интересното в случая е, че някои анализатори поставят акцент не толкова върху идеите на Дугин, колкото върху неговите задгранични връзки като мотив за определяне на мишената. Неговата ултранационалистическа философия надделява в официалната идеология на Кремъл в конкуренция в края на миналия и началото на новия век с тази на д.ист.н. Сергей Караганов и редица други руски учени, които пледират за сближаване със Запада.

През 2014 г. над 10 000 члена на МГУ подписват петиция до ректора Виктор Садовничий под заглавието „Искаме уволнението на професора по социология на МГУ А. Г. Дугин!“. Повод е 18-минутното интервю, дадено от Дугин на 6 май 2014 г. пред руската информационна агенция ANNA-News, регистрирана в Москва от Роскомнадзор. В него, коментирайки събитията от 2 май 2014 г. в Одеса той казва: „Убивать, убивать, убивать. Больше разговоров никаких не должно быть. Как профессор я так считаю“.

Още от 90-те години на миналия век Дугин пропагандира теорията за „четвъртия път“, т.е. сближаване с Китай, Индия и ислямския свят. Тогава идеите на Дугин не са прегърнати от Кремъл, но той трупа контакти, връзки и симпатии на Изток в своята антизападна пропаганда. Руският националист получава доктор хонорис кауза в Техеранския университет и чете цикъл от лекции в Китайския институт на университета Фудан в Шанхай.

По-интересни са неговите контакти с местните лидери, един от който е турския президент Реджеп Ердоган. Той играе специална роля в сближаването между Анкара и Москва. В интервю за вестника на ливанския Хизбула „Ал Ахбар“ на 24 септември 2019 г. Дугин признава, че е отнесъл писмо на Ердоган до неговия колега Путин, след негово посещение в Турция, в желанието за преодоляване на кризата в двустранните отношения. В края на 2015 г. руският президент реши едностранно да прекъсне военните контакти с Анкара, след като турски ВВС свалиха руски самолет в небето на спорната погранична зона между Сирия и Турция. В писмото се казвало, че решението за свалянето е било взето от група турски офицери, свързана с НАТО, а не от ръководството на турската република.

Освен това западни и турски източници отстояват тезата, че през юни 2016 г. отново Дугин /отново на посещение в Анкара/ е предал съобщението на руското ръководство до турския държавен глава, че вътрешни турски и западни кръгове, настроени враждебно към Ердоган, щели да организират преврат за неговото отстраняване. Според анализатори това предупреждение е изиграло основна роля в предотвратяването на преврата на 15 юли 2016 г.

Големият въпрос, който си задават сега експертите е докъде ще ескалира войната. Повод за подобни разсъждения те взимат от постинга в туитър на говорителя на МИД Мария Захарова дали има украинска връзка в убийството на Дария Дугина и ако това е така, то това би било държавен тероризъм. Подобно разсъждение изглежда като цинизъм на фона ежедневните бомбардировки на руската армия срещу цивилни граждани в съседната страна. Разсъжденията на експертите са относно правните последици на обявяването на Украйна за спонсор на тероризма. Преди месец американският Сенат одобри подобна резолюция по отношение на Русия, но Държавният департамент не я взе предвид, с оглед на сериозните юридически импликации. В Иран просто припомнят факта, че след като на 8 април 2019 г. президентът Тръмп обяви Революционната гвардия за спонсор на тероризма, не закъсня и неговата заповед за ликвидирането на 3 януари 2020 г. на командващия нейните бригади „Ал Кудс“ генерал Касем Сюлеймани.

Независими експерти са на мнение, че едва ли обещанията на зам.-министъра на финансите на Турция Юнус Елигаш в телефонен разговор със своя американски колега Уоли Адейемо за стриктно спазване от страна на Турция на санкциите срещу Русия и убийствата на Дугина имат нещо общо. Просто по случайност двете събития съвпадат във времето. Все пак американският представител е акцентирал върху факта, че Русия използва Турция, за да заобиколи западните санкции. Запознати припомнят, че Адейемо е посетил Анкара през юни 2022 г., търсейки поддръжка за санкциите. Тогава турската страна е отстоявала позициите, че няма да наложи санкции на Русия, докато те не станат факт от страна на СС на ООН. Сега позицията е била същата, но сред аргументите е посочено, че Анкара провежда политика на равноотдалеченост между Киев и Москва. Специалисти добавят, че от началото на войната в Украйна търговският обмен между Турция и Русия се е увеличил с 47%.

Още актуални анализи – четете тук