Тайнственият обект с форма на пура, забелязан да се лута в нашата Слънчева система през миналата година, може да е бил космически съд на извънземни, изпратен да изследва Земята, предполагат астрономи от Харвардския университет, съобщи Си Ен Ен.
Обектът, наименуван Оумуамуа /на хавайски „вестител, пристигнал от далечното минало“/, бе открит през октомври 2017 година от телескопа Pan-STARRS 1 на Хаваи.
От забелязването му учените бяха в затруднение да обяснят неговите необикновени характеристики и точен произход. Изследователите първо го определиха като комета, после като астероид, преди накрая да го признаят за първия от своя вид: нов клас „междузвездни обекти“.
Ново изследване на учени от Смитсъновия център по астрофизика в Харвард изведе на преден план възможността продълговатият тъмночервен обект, 10 пъти по-дълъг, отколкото широк, и пътуващ със скорост 315 000 км/час, да има „изкуствен произход“.
„Оумуамуа може да бъде напълно действаща сонда, изпратена специално към околностите на Земята от чужда цивилизация – писаха те в своя публикация, представена в „Астрофизикъл джърнъл летърс“
Теорията се основава на „прекомерното ускорение“ на феномена, по-специално на неговите непредсказуеми тласъци в скоростта по време на пътуването му из и накрая вън от нашата звездна система.
„Разглеждайки възможността за изкуствен обект, вероятност е и Оумуамуа да представлява „светлинно платно“ /принцип на зареждане с енергия, при който тя се улавя от звездите чрез платна с голяма площ и от специални материали – бел. ред./, което се лута в междузвездното пространство, тъй като е отломка от напреднало техническо оборудване – пишат авторите на публикацията, като предполагат, че обектът може би се захранва със слънчева радиация.
Разработката е направена от професора по астрономия Ейбрахам Льоб и докторът-специализант Шмуел Биали, и двамата от Смитсъновия център по астрофизика. Льоб е автор досега на 4 книги и 700 публикации по темите за черните дупки, бъдещето на вселената, търсенето на извънземен живот и първите звезди.
Публикацията подчертава, че подобни светлинни платна съществуват на Земята. Такива със сходен размер вече са били проектирани и построени от нашата цивилизация. По думите му тази технология може широко да бъде използвана за транспорт на товари между планетите и звездите.
Двамата учени теоретизират, че високата скорост и необикновената траектория на обекта също така може да се дължат на това, че той е вече нефункциониращ. Това можело да обясни редица аномалии, свързани с обекта, като например ниските му термични емисии, предполагащи висока отражателна способност, и отклонението му от Кеплеровата орбита без никаква следа от кометна опашка.
Оумуамуа е първият обект в Слънчевата система, за който е сигурно, че е възникнал някъде другаде. Първо астрономите смятаха, че бързо движещата се бледа светлинка е обикновена комета или астероид с произход от Слънчевата система.
Кометите са известни със способността си да изпускат газове – процес, при който слънчевите лъчи нагряват повърхността им и освобождават замръзналия газ. Непознатият обект обаче няма „кома“ – атмосфера и прах, които обгръщат кометата, докато се разтапят. В обекта бяха насочени множество телескопи в продължение на 3 нощи, преди той да изчезне от полезрение. Впоследствие учените предположиха, че трябва да се потърсят и други междузвездни обекти на нашето небе.
„Вълнуващо е да живеем във време, в което вече имаме технология, с която да търсим доказателства за извънземни цивилизации – писа Льоб в свой имейл – Оумуамуа не е окончателно доказателство, но е интересен. Ще бъда наистина развълнуван, когато получим неопровержимите доказателства.“
Скептиците
И други небесни загадки са изтъквани преди като белези за извънземен живот: тайнствен радиосигнал, повтарящо се радиоизлъчване и дори странно мъждукаща звезда, позната като Звездата на Таби. Какъв е случаят на Оумуамуа?
„Определено не съм убеден в изводите на това проучване – смята Алън Джаксън, асоцииран член на Центъра за планетарни изследвания към университета „Скарбъроу“ в Торонто – Карл Сейгън каза веднъж, че „извънредните твърдения изискват изключителни доказателства“, а тази разработка няма достатъчно доказателства.“
Самият Джаксън е автор на публикация, според която Оумуамуа произхожда от система с две звезди. Той посочи, че спектралните данни от обекта са по-близки до тези на комета или астероид и доста различни от тези на светлинно платно.
„Всеки хипотетичен апарат ще си прибере светлинното платно, когато излезе в междузвездното пространство. Далеч от звездите то е безполезно. То ще бъде опънато отново, когато навлезе в звездна система. Освен това Оумуамуа пътува със сложно въртеливо движение, докато вероятното слънчево платно би имало много по-равномерен път. Дори въртеливото движение на повредено слънчево платно би било много по-силно повлияно от радиационните сили, отколкото наблюдаваме“ – смята ученият.
Джаксън е на мнение и че светлинното платно трябва да е много по-тънко от това, което предполагат авторите на теорията за изкуствен апарат. Освен това соларните платна не могат да си променят курса, което значи, че произходът им може да бъде проследен, докато при Оумуамуа това не е било възможно.
Корин Бейлър-Джоунс от Института по астрономия „Макс Планк“ обърна внимние на факта, че авторите на новата публикация имат експертиза в областта на светлинните платна и затова клонят към предположение, че Оумуамуа може да представлява нещо такова. Самата тя също е има публикация за възможните места на произход на обекта.
По думите й извънземните могат да бъдат въведени в дикусията само въз основа на предпоставянето /което не произлиза недвусмислено от данните/, че нищо подобно не може да има естествен произход.
„Нямам проблем с такива спекулативни разработки – пише тя в имейл – те са забавни и провокиращи мисълта, а въпросът дали има извънземен живот някъде там е много важен. Но публикацията не дава доказателства за извънземни /трябва да отбележа, че и самите автори не твърдят това /че дават доказателства – бел. ред./“.
