Учените предложиха модел, който обяснява естеството на сеизмичните вълни, преминаващи през Земята. Според проучване, на границата между външната и вътрешната част на ядрото съществува слой суспензия, съдържаща железни кристали.
Процесите, протичащи в ядрото, засягат геологичния живот на планетата като цяло, определяйки естеството на магнитното поле на Земята и глобалната тектоника. От десетилетия геофизиците се опитват да намерят обяснение на факта, че еластичните вълни, разпространяващи се в недрата на нашата планета, по странен начин се забавят, когато преминават през долните слоеве на външното ядро.
Освен това има забележима разлика в начина на излъчване на вълните от двете страни на ядрото: в източното полукълбо скоростта им е по-голяма, отколкото в западното. Сякаш външната повърхност на вътрешната сърцевина е покрита с нещо вискозно, а от западната страна дебелината на това покритие е по-голяма. Всичко това не се съгласува добре със съществуващите модели на вътрешната структура на Земята.
Американски и китайски учени от Тексаския университет в Остин и университета в Съчуан са разработили физически модел, който обяснява особеностите на преминаването на сеизмичните вълни през ядрото. Авторите предполагат, че вътрешното ядро на Земята е покрито отгоре със слой железен „сняг“ – малки частици, които се образуват в течната външна сърцевина и падат върху повърхността на твърдото вътрешно ядро, образувайки слой с дебелина над 300 километра върху него.
Още в началото на 60-те години съветският геофизик Сталий Брагински предположи, че между вътрешната и външната сърцевина съществува слой от утайки, но идеите му не намериха подкрепа в научната общност. Съвременните експериментални данни показват, че такъв процес наистина е възможен и около 15 процента от най-ниската част на външната сърцевина може да се състои от кристали от железни съединения.
Според авторите това натрупано покритие от утайки или суспензия е причината за отклоненията на реалното движение на сеизмичните вълни от теоретичните прогнози. Слоят „сняг“ забавя сеизмичните вълни – повече в западното полукълбо, където е по-дебело, и по-малко в източното.
„Границата на вътрешното ядро не е плоска и гладка повърхност и това се отразява на топлопроводимостта и конвекцията в сърцевината“, казва ръководителят на изследването Юджийн Жан от университета в Съчуан.
