Уимбълдън е западно предградие на Лондон, което влиза в състава на Мъртънборо. Боро е термин, който се превежда като градски район. Във Великобритания бройката им е 68, от които 32 са в Лондон.
Името на прочутия тенис квартал идва от староанглийското Wunnmandon – хълма на Уинман. След това произношението се изменя при нашествието на норманите на Wiman-, Wimel-, за да се превърне накрая в съвременното Wimble-.
Уимбълдън е най-старият и най-престижен турнир по тенис, наричан много често и неофициално световно първенство. Винаги започва точно шест седмици преди първия понеделник на август и продължава две седмици. Първата неделя на турнира е почивен ден.
Клубът, който дава началото на турнира е основан през 1868 г., като Всеанглийски клуб по крокет (да не се бърка с крикет, това са коренно различни спортове). Към момента на приобщаването на тениса през 1876 г. клубът изпитва сериозни финансови трудности заради ниската популярност на крокета и поскъпването на наема за четирите акра ливади (1,6 декара), на които се играе.
Затова през април 1877г. управата решава като експеримент да проведе турнир по тенис, за да привлече както нови членове, така и допълнителни средства.
В първото издание участват само 22-ма мъже. Побеждава 27-годишният Спенсър Гор, известен играч по ракетс – игра, подобна на днешния скуош. Участниците плащат такса от 1 гвинея (21 шилинга), а билетите струват по 1 шилинг.
Само за финала билети са купили около 200 зрители, а победителят получил 12 гвинеи и купа на стойност 25 гвинеи. Печалбата на организаторите била в размер на 17 гвинеи и веднага била вложена в покупка на нова косачка за трева. Тя струва 10 гвинеи, а сега се намира в музея на турнира.
Новият спорт бързо печели популярност и през 1882 г. е взето решение да се смени името на клуба на Всеанглийски клуб по лон тенис. Думата lawn означавала ливада, поляна и се употребявала, за да се отличи този спорт от спорта, който по онова време се играе във Франция, а днес е известен като кралски тенис.
През 1884 г. за първи път до участие са допуснати жени – 13 на брой, както и мъжки двойки. През 1913 г. се включват женските и смесените двойки.
През 1922 г. клубът, а с него и турнирът се местят на ново място – в Чърч Роуд, където пребивават и до днес. На 22 юни го открива крал Джордж V. Новият Централен корт е за 14 000 зрители, а кралската ложа побира 75 човека. Строителството на комплекса продължава две години и струва 140 000 паунда. Освен Централния корт има и 12 други.
През 1928 г. е построен и вторият по големина корт – №1. Той се намирал от западната страна на Централния и побирал 7328 зрители. През 1997 г. е открит новият корт №1 – откъм северната страна на Централния, а местата са увеличени на 11 429. И той е на четири етажа, но не е по-висок от Централния корт, за да се подчертае по-ниският му статут. На мястото на стария корт №1 днес се издига Millennium Building – зданието, в което са съблекалните, стаите за почивка на играчите и официалните лица, както и пресцентърът.
Корт №2 пък е кръстен Гробището на шампионите, защото има репутацията на място, където често падат фаворитите. Пийт Сампрас разказва, че когато веднъж трябвало да играе там, а не на Централния корт, изпаднал в депресия.
През 2009 г. на Централния корт слагат подвижен покрив, който позволява поне на него да се играят мачове независимо от времето. За тази цел са изхарчени 100 млн. паунда. Днес комплексът се състои от 19 тревни корта, два от които – Централният и №1, се използват само две седмици годишно по време на турнира.
В съвременния си вид трофеят за победителя при мъжете се появява десет години след първия турнир, а именно през 1887 г. Той заменя The Field Cup (1877-1883г.) и The Challenge Cup (1884-1886г.), които според регламента стават собственост на победителя, когато той спечели турнира за трети път.
Новата купа струва 100 гвинеи и заради високата цена е изменено правилото да става собственост на победителя при определени условия. Има строг договор, който определя колко време и къде може да го държи всеки спечелил, след което той получава умалено копие.
Височината на тревата на корта трябва да е точно 8 милиметра. Част от подготовката е покана към собствениците на ловни соколи, чиито птици трябва да изтребят налитащите постоянно гълъби. Преди това даже на състезателите се е налагало да гонят нахалните пернати.
Традиционният десерт на турнира е ягоди със сметана и шампанско. Във всяка порция има точно по десет плодчета, които задължително трябва да са отгледани на територията на Англия.
Традиционните цветове на турнира са зелено и лилаво. Състезателите задължително трябва да са с бели екипи. Към жените обръщението е „мис” или „мисис”, а към мъжете – само по фамилия.
Организаторите на турнира използват особена формула за избор на поставените играчи и разпределението им в турнирната схема. Първо се вземат 32-мата от рейтинга на АТП, публикуван седмица по-рано. Към резултата се добавят всички точки, получени от турнири на трева през предходните 12 месеца.
След това за всеки състезател се избира най-доброто му постижение на трева през годината и 75% от точките в него също се добавят към сумата. След това поставените играчи се подреждат отново по схемата. За двойките този принцип не важи.
На всички кортове на Уимбълдън рекламата е забранена. Само на часовниците има надпис и лого на Rolex. Въпреки това турнирът е най-доходоносният. Печалбата отива във федерацията по тенис на Великобритания.
Ето и някои интересни факти от историята на турнира:
– Уимбълдън не се е състоял по време на Първата и на Втората световни войни, съответно, между 1915-18 г. и между 1940-45 г.
– През 1926 г. член на кралското семейство е играл на Уимбълдън за първи и последен път. Бъдещият крал Джордж VI – баща на кралица Елизабет II, тогава все още само херцог на Йорк (Duke of York), решил да се включи в мъжкия турнир на двойки, вместо да заеме мястото си в Кралската ложа на Централния корт. Бъдещият монарх бил победен в три сета.
– През 1940 г. германски бомби разрушават част от Централния корт. По време на Втората световна война тревните кортове дори са били ползвани за отглеждане на зайци, прасета и кокошки.
– Родената в Чехословакия, сега американска гражданка, Мартина Навратилова е спечелила най-много титли при жените на Уимбълдън, общо 9.
– Уили Реншоу, Пийт Сампрас и Роджър Федерер държат рекорда за най-много титли на Уимбълдън, всеки от тях е печелил турнира по седем пъти.
