Болница в Украйна
Снимка: Kyiv Heart Institute/Facebook

Опустошителните удари срещу Украйна, които продължиха и през миналата седмица и отново потопиха страната в мрак, напрегнаха и нарушиха работата на здравната система, която и без това е пострадала от годините на корупция, лошо управление, пандемията COVID-19 и деветмесечната война, разказва „Асошиейтед прес“ в свой репортаж от войната.

Д-р Олех Дуда, онкохирург в болница в Лвов, Украйна, е по средата на сложна и опасна операция, когато чува експлозии наблизо. Миг по-късно светлините изгасват. Дуда нямал друг избор, освен да продължи да работи само с челник за осветление. Светлината се върнала, когато три минути по-късно се включил генератор, но това било цяла вечност в случая, разказва АП.

„Тези съдбовни минути можеха да струват живота на пациента“, казва Дуда пред медията.

Операцията на главната артерия се провела на 15 ноември, когато градът в Западна Украйна претърпя прекъсване на електрозахранването, тъй като Русия нанесе поредния си ракетен удар по украинската електропреносна мрежа, повреждайки близо 50% от енергийните съоръжения в страната.

Планираните операции се отлагат, пациентските досиета не са достъпни поради прекъсване на интернет, а медиците трябва да използват фенерчета, за да преглеждат пациенти в тъмни апартаменти.

Миналата седмица Световната здравна организация заяви, че здравната система на Украйна е изправена пред „най-мрачните си дни по време на войната досега“, на фона на нарастващата енергийна криза, настъпването на студеното зимно време и други предизвикателства.

„Тази зима ще бъде животозастрашаваща за милиони хора в Украйна“, заяви в изявление регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге.

Той прогнозира, че още 2 до 3 млн. души може да напуснат домовете си в търсене на топлина и безопасност и „ще бъдат изправени пред уникални здравни предизвикателства, включително респираторни инфекции като COVID-19, пневмония и грип“.

Миналата седмица Институтът по сърдечни болести в Киев публикува на страницата си във Facebook видеоклип на хирурзи, които оперират сърцето на дете, като единствената светлина идва от челни лампи и фенерче, захранвано с батерии.

„Радвайте се, руснаци, едно дете е на масата и по време на операцията светлините са напълно угасени“, казва във видеото д-р Борис Тодуров, директор на института в столицата. „Сега ще включим генератора – за съжаление, това ще отнеме няколко минути“.

Нападенията засегнаха болници и амбулатории и в югоизточна Украйна. В изявление от миналата седмица СЗО съобщи, че е проверила най-малко 703 нападения в периода от 24 февруари, когато руските войски навлязоха в Украйна, до 23 ноември.

Кремъл отхвърли обвиненията, че се цели в граждански обекти. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отново настоя миналата седмица, че Русия атакува само обекти, „пряко или косвено свързани с военната мощ“.

Но едва миналата седмица при удар по родилно отделение в болница в Източна Украйна загина новородено и бяха тежко ранени двама лекари. В североизточната Харковска област двама души бяха убити, след като руските сили обстреляха поликлиника.

В Лвов Дуда каза, че експлозиите са били толкова близо до болницата, че „стените са се разтресли“, а лекарите и пациентите е трябвало да слязат в подземието – нещо, което се случва всеки път, когато прозвучи сирена за въздушно нападение.

В болницата, която е специализирана в лечението на рак, са извършени само 10 от общо 40-те операции, предвидени за този ден.

В наскоро отвоювания южен град Херсон, останал без електричество след руското отстъпление, парализираните асансьори са истинско предизвикателство за медиците.

Те трябва да пренасят неподвижни пациенти по стълбите на жилищните сгради и след това да ги извеждат отново до операционните зали.

В цял Херсон, където в края на ноември започва да се стъмва след 16:00 ч., лекарите използват челни лампи, телефонни лампи и фенерчета. В някои болници ключовото оборудване вече не работи.

Миналия вторник руските удари по южния град раняват 13-годишния Артур Вобликов и лекарите трябва да ампутират ръката му. Медицинските работници пренесоха тийнейджъра през тъмните стълбища на детската болница до операционната на шестия етаж.

„Дихателните апарати не работят, рентгеновите апарати не работят. Има само един преносим ултразвуков апарат, който носим постоянно със себе си“, казва д-р Владимир Малишчук, началник на отделението по хирургия в детската болница в Херсон.

Генераторът, който детската болница използва, се е повредил миналата седмица, оставяйки лечебното заведение без всякакъв вид захранване в продължение на няколко часа. Лекарите увиват новородените в одеяла, защото няма топлина, каза д-р Олга Пилярска, заместник-началник на интензивното отделение.

Липсата на топлина затруднява оперирането на пациенти, казва д-р Мая Мендел от същата болница. „Никой няма да сложи пациент на операционната маса, когато температурите са под нулата“, каза тя.

В петък министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко заяви, че не се планира затваряне на нито една от болниците в страната, независимо колко тежко е положението, но властите ще „оптимизират използването на пространството и ще съберат всичко необходимо в по-малки райони“, за да улеснят отоплението.

Ляшко заяви, че на всички украински болници са предоставени дизелови или газови генератори, а през следващите седмици в болниците ще бъдат доставени и още 1100 генератора, изпратени от западните съюзници на страната. В момента болниците разполагат с достатъчно гориво за седем дни, каза министърът.

Все още има остра нужда от допълнителни резервни генератори, добави министърът. „Генераторите са проектирани да работят за кратък период от време – три до четири часа“, но прекъсването на електрозахранването може да продължи до три дни, каза Ляшко.

В неотдавна отвоюваните територии медицинската система се възстановява от месеците на руска окупация.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини руските сили, че са затворили медицинските заведения в Херсонска област и са разграбили медицинското оборудване – дори линейките, „буквално всичко“.

Д-р Оля Кобевко, която наскоро се завърна от превзетите райони на Херсон, повтори думите на президента в интервю, пише АП.

„Руснаците откраднаха дори кърпи, одеяла и бинтове от медицинските заведения“, казва Кобевко.

В Киев по-голямата част от болниците функционират както обикновено, като през част от времето разчитат на генератори.

В същото време по-малките частни кабинети и стоматологични клиники изпитват затруднения да поддържат вратите си отворени за пациенти.

Д-р Виктор Туракевич, зъболекар в Киев, казва, че му се налага да пренасрочва дори спешни срещи, тъй като прекъсването на електрозахранването в клиниката му продължава поне четири часа на ден, а поръчаният от него генератор ще пристигне след седмици.

„Всеки лекар трябва да си отговори на въпроса кого ще приеме първо“, казва Туракевич.

Прекъсването на електрозахранването затруднява и онлайн достъпа до досиетата на пациентите, а системата на Министерството на здравеопазването, в която се съхраняват всички данни, е недостъпна, казва Кобевко, който работи в западния град Чернивци.

Дуда, онкохирург от Лвов, каза, че трима лекари и няколко медицински сестри от неговата болница са заминали да лекуват украински войници на фронтовата линия.

„Войната засегна всеки лекар в Украйна, независимо дали е на запад или на изток, и нивото на болката, с която се сблъскваме всеки ден, е трудно да се измери“, каза Дуда.

Пентагона обмисля дали да снабди Украйна с малки прецизни бомби

Пентагона обмисля предложение на „Боинг“ за снабдяване на Украйна с евтини, малки прецизни бомби, монтирани на ракети, които се предлагат в изобилие, което ще позволи на Киев да нанася удари далеч зад руските линии, докато Западът се бори да задоволи търсенето на повече оръжия, пише „Ройтерс“.

Военните запаси на САЩ и съюзниците се свиват, а Украйна има все по-голяма нужда от по-сложни оръжия, тъй като войната се проточва. Предложената от „Боинг“ система, наречена „наземна бомба с малък диаметър“ (GLSDB), е един от около половин дузина планове за въвеждане в производство на нови боеприпаси за Украйна и източноевропейските съюзници на Америка, твърдят източници от индустрията.

GLSDB може да бъде доставена още през пролетта на 2023 г., според документ, прегледан от „Ройтерс“, и трима души, запознати с плана. Той съчетава GBU-39 Small Diameter Bomb (SDB) с ракетен двигател M26, които са често срещани в американските запаси.

Дъг Буш, главният купувач на оръжия в американската армия, заяви пред репортери в Пентагона миналата седмица, че армията също така разглежда възможността за ускоряване на производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди – които в момента се произвеждат само в правителствени съоръжения – като позволи на изпълнителите на отбранителни услуги да ги произвеждат.

Нахлуването в Украйна повиши търсенето на американски оръжия и боеприпаси, а съюзниците на САЩ в Източна Европа „правят много поръчки“ за редица оръжия, тъй като снабдяват Украйна, добави Буш.

„Става въпрос за получаване на количество на ниска цена“, каза Том Карако, експерт по оръжия и сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания. Той заяви, че намаляващите запаси на САЩ помагат да се обясни бързането да се доставят повече оръжия сега, като каза, че запасите „стават все по-малки в сравнение с нивата, които искаме да поддържаме в наличност, и със сигурност с нивата, от които ще се нуждаем, за да възпрем конфликт с Китай“.

Говорителят на Пентагона капитан-лейтенант Тим Горман отказа да коментира предоставянето на някакви „конкретни способности“ на Украйна, но заяви, че САЩ и техните съюзници „идентифицират и разглеждат най-подходящите системи“, които биха помогнали на Киев.

GLSDB се произвежда съвместно от SAAB AB (SAABb.ST) и Boeing Co (BA.N) и е в процес на разработка от 2019 г., доста преди инвазията, която Русия нарича „специална операция“. През октомври главният изпълнителен директор на SAAB Микаел Йохансон заяви за GLSDB: „В най-скоро време очакваме договори за това“.

Според документа – предложение на „Боинг“ до Европейското командване на САЩ (EUCOM), което контролира оръжията, насочени към Украйна – основните компоненти на GLSDB ще идват от настоящите американски складове.

Ракетният двигател М26 е в сравнително изобилие, а GBU-39 струват около 40 000 долара всяка, което прави готовата GLSDB евтина, а основните ѝ компоненти – лесно достъпни. Въпреки че производителите на оръжие се борят с търсенето, тези фактори дават възможност за добив на оръжия до началото на 2023 г., макар и с ниски темпове на производство.

GLSDB е с GPS-насочване, може да преодолява някои електронни смущения, използва се при всякакви метеорологични условия и може да се използва срещу бронирани превозни средства, според уебсайта на SAAB. GBU-39 – който ще функционира като бойна глава на GLSDB – има малки, сгъваеми крила, които му позволяват да се плъзга на повече от 100 км, ако бъде пуснат от самолет.

Всичко за войната срещу Украйна – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук