Управляващите в Унгария обявиха, че ще предизвикат концесионен договор за строителство на магистрали, който възлиза на 23,196 трилиона форинта (приблизително 73,30 милиарда долара). Споразумението, подписано по времето на Виктор Орбан, с 35-годишен срок, разпределя значителен риск върху обществото, съобщава Ройтерс.
След решителната си победа на изборите през април, премиерът Петер Мадяр и неговото проевропейско правителство започнаха реформи, целящи да ограничат властта и финансовите структури, установени от Орбан по време на 16-годишното му управление.
Предшественикът на Мадяр е установил договора за магистралите през 2022 г. с Унгарското дружество за развитие на концесионна инфраструктура (MKIF), чийто собственици, Льоринц Месарош и Ласло Сий, печелиха значителни приходи по време на управлението на Орбан.
По време на пресконференция, заедно с премиера Мадяр, министърът на транспорта и инвестициите Давид Витези определи договора като най-значимата обществена поръчка в историята на Унгария.
„Няма разумно правителство, което би сключило такъв концесионен договор“, посочи Витези, добавяйки, че мащабът на договора, който включва девет правителствени мандати, го нарежда на трето място по размер в света.
„Не съществува реален риск за Унгарското дружество за развитие на концесионна инфраструктура“, отбеляза той.
Според правителствените източници, договорът, който до момента е струвал 870 милиарда форинта, не е бил правно признат като концесия поради начина, по който е бил оформен, и последващите изменения, подчерта Витези.
„Ако това не е действителна концесия, то тогава сделката е незаконна от самото начало и не може да остане в сила от правна гледна точка“, добави министърът.
Пресслужбата на Унгарското дружество за развитие на концесионна инфраструктура не отговори своевременно на запитване за коментар. Въпреки това, изпълнителният директор на компанията Тамаш Немет отхвърли обвиненията срещу сделката в интервю от юли за онлайн изданието „Вилаггаздашаг“.
Немет уточни, че концесионната компания е поела значителни рискове, свързани с увеличения трафик, проектирането, строителството, финансирането и поддръжката, както и с измененията в макроикономическата обстановка.
Европейската комисия също се интересува от сделката и през 2024 г. започна процедура срещу Унгария поради предполагаеми нарушения на ЕС относно обществените поръчки и концесиите.
Възникнаха редица въпроси, включително относно продължителността на договора и твърдението, че не прехвърля достатъчно оперативен риск на дружеството за развитие на концесионна инфраструктура. Според Комисията, последващите изменения по договора също изненадващо противоречат на правилата на ЕС за обществените поръчки.
