Когато най-малката дъщеря на президента Доналд Тръмп, Тифани, предприе стимулиращо посещение в столицата на Сърбия Белград миналата пролет, нейното пътуване отбеляза началото на затоплянето на отношенията между САЩ и Сърбия. При приблизително 750 000 американци от сръбски произход в Съединените щати, пребиваващи в редица ключови щати на „бойното поле“, включително Аризона, Охайо, Мичиган, Уисконсин, Флорида и Пенсилвания, мнозина сега се чудят за кого ще гласуват тези хора на предстоящите президентски избори през 2020 г. ?
От една страна, покрай вълненията, които се разразиха в цялата нация, някои сърби обмислят подкрепа за кандидата на демократите Джо Байдън.
„Тази пандемия е засегнала силно всички имигрантски общности, а икономическото въздействие силно натежава и върху нашата общност. Много хора се стремят да подкрепят кандидата, който поставя тези проблеми и потенциални решения на преден план в своята платформа“, каза Иван Гружич от Мичиган.
Това, което вероятно кара много сърби да се замислят, обаче, е неподходящото поведение на г-н Байдън към Сърбия по време на конфликта през 1999 г. В продължение на 78 дни самолети на НАТО безмилостно бомбардираха цели в Сърбия в подкрепа на албанските бунтовници без съгласието на Съвета за сигурност на ООН. Сърбите не са забравили ентусиазираната подкрепа на г-н Байдън за бомбардировъчната кампания. Употребата на обеднен уран от НАТО в касетъчни боеприпаси и снаряди по време на Косовската война мнозина подозират, че е причина за високите нива на левкемия в региона днес.
Политиките на Байдън към Сърбия бяха разглеждани като шамар от много сръбски американци, като се има предвид, че двете нации са били съюзници и в двете световни войни. Ярък контраст с 28 юли 1918 г., когато президентът Удроу Уилсън дава заповед да развее знамето на Сърбия над Белия дом, за да отрази солидарността на американците със сръбския народ по време на Първата световна война. И до днес това е чест, на която само шепа държави се радват.
Там, където според някои сърби Байдън се проваля, за други сърби Тръмп е успял. След 2008 г., когато сръбската провинция Косово и Метохия едностранно обяви независимост, между Сърбия и нейната отстъпена провинция беше създадена патова ситуация, нарушена само преди месеци при разговори, проведени от Тръмп в Белия дом. Във връзка със значителното и бързо подновяване на отношенията между САЩ и Република Сърбия, някои сърби се чудят дали г-н Тръмп не е техният президент.
От голямо значение за сръбските американци е, че споразумението обеща да защитава и насърчава свободата на религията, включително подновена междурелигиозна комуникация и защита на религиозни обекти. Много от техните сънародници са станали свидетели на ограбване на религиозните им места и оскверняване на православни християнски гробища. Според Международния център за преходно правосъдие, 155 сръбски православни църкви и манастири са били унищожени от косовските албанци между юни 1999 г. и март 2004 г.
„Мисля, че за много от нас Косово отдавна е проблем. Много сърби бяха принудени да избягат от Косово, търсейки убежище в чужбина. Някои останаха и живеят в плачевни условия. Процентът на престъпността е висок, има често срещана сегрегация и достъп до функциониращи институции, които са несъществуващи за сърбите в региона – каза Александра Тесанович, която лично е била свидетел на ситуацията по време на пътуването през 2018 г. – Така че да видим президент, който поне разпознава истинската картина на това, което всъщност се случва там, и работи в посока на решения, определено влияе върху нашите предпочитания.“
Ана Петрониевич, директор на отдела за стратегическо партньорство на хуманитарната организация „28 юни“ /международна организация за помощ, действаща в Западните Балкани и първата организация от региона, получила специален консултативен статут при Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC)/, заяви че „голяма част от хуманитарната работа на нашата организация в Западните Балкани, по-специално в Косово, е свързана с последиците от агресията на НАТО.“
Г-жа Петрониевич смята, че настроенията, свързани с този международен проблем, могат да насочат гласовете на много сърби, отиващи към урните.
Докато столицата на Сърбия цъфти с култура, история и туризъм, това е ярък контраст с други региони, където сръбското население има трудности. Извършването на хуманитарна работа в провинция Косово и Метохия остава трудно поради етническото напрежение между сърби и албанци. Г-жа Петрониевич и останалата част от организацията, която може да се похвали с най-голямата световна подкрепа в сравнение с която и да е организация, работеща в региона, наблюдават внимателно изборите.
„Видяхме как унищожаването на инфраструктурата директно създаде цикъл на бедност и дългосрочни несгоди в региона. Още по-обезпокоителни са преките ефекти върху здравето на хората, които са били жертви на агресията. Нашата организация работи усърдно, за да предостави финансова и медицинска помощ на тези лица. Голяма част от нашите дарители пребивават в Съединените щати и въздействието на това време в историята върху тях и техните близки изглежда е на първо място в съзнанието им. „
Президентът на организацията „28 юни“ Филип Филипи се съгласява с г-жа Петрониевич, като също така изразява своето мнение:
„Въпреки че пандемията със сигурност е повлияла пряко на общността, американците от сръбски произход живо си спомнят бомбардировките над родината им през 1999 г. и несанкционираната агресия, благоприятствана чрез установяване на политици от двете страни на пътеката, включително, по онова време, Джо Байдън. „
В поляризирана надпревара, за която е ясно, че ще се реши в последния момент, и където ще бъде отчитан всеки глас, за много от 750 000 сръбски американски изборът, който ще имат на 3 ноември, несъмнено ще бъде труден.
