ГЕРБ и ПП-ДБ съобщиха, че са се разбрали за управление на ротационен принцип по модел, заимстван от страни като Ирландия, Израел и Румъния. Доколко успешно обаче работи този формат там?
Държавата е Израел, годината е 1984. Нито една от партиите в парламента не разполага с пълно мнозинство след последните избори. Тогава след дълги преговори формациите на Шимон Перес и Ицхак Шамир се разбират да управляват на ротационен принцип – след първите 25 месеца като премиер Перес отстъпва мястото си на Шамир и той на свой ред управлява страната за 25 месеца.
Двамата са първите в модерната световна история, които управляват на принципа на т.нар. „ротационно правителство“. Оттогава този модел е опитван няколко пъти в различни страни, сред които Ирландия, Румъния, Турция, Малайзия.
След като в понеделник ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) съобщиха, че са се разбрали да управляват именно на такъв ротационен принцип, Кирил Петков от ПП каза, че идеята е заимствана именно от страни като Ирландия, Израел и Румъния.
Разбирателството между първата и втората политическа сила в българския парламент е през първите 9 месеца от мандата премиер да бъде Николай Денков от ПП-ДБ. След това премиерския пост ще поеме Мария Габриел от ГЕРБ. Около идеята обаче все още има повече въпроси, отколкото отговори – като това каква ще бъде процедурата при ротацията и кои ще бъдат министрите.
Не е ясно и доколко подобна формула на управление може да бъде успешна. Примерът с Шимон Перес и Ицхак Шамир в Израел е не просто първият, но и един от много малкото, завършили с успех досега. Всички останали или са се проваляли, или – както са случаите на Ирландия и Румъния – все още не са доведени до край.
Израел и специалният закон за ротациите
След успешната ротация между Перес и Шамир през 80-те години идеята за такъв тип управление беше отново изпробвана в Израел през пролетта на 2020 г.
Тогава две партии с големи различия – дясната партия Ликуд на Бенямин Нетаняху и центристката Кахол Лаван на Бени Ганц – се споразумяха за ротационно правителство, в което премиер за 18 месеца да бъде първо Нетаняху, а след него Ганц.
За да бъде гарантирано спазването на уговорката и да бъде ясна процедурата обаче, бяха приети специални изменения в конституцията. В тях беше записано, че първият и вторият премиер полагат клетва едновременно. Описано беше и точно при какви обстоятелства става ротацията между премиерите, както и как и от кого може да бъдат сменяни министрите.
Въпреки че цялата процедура беше регулирана в закон обаче, опитът за ротационно правителство се провали. Причината беше спор за държавния бюджет. Според израелското законодателство той трябва да е одобрен до 23 декември на съответната година. Тъй като това не стана, парламентът беше автоматично разпуснат, след само 7 месеца живот.
Така през март 2021 в Израел отново се проведоха избори – четвъртите в рамките на две години. След тях в парламента обаче отново нямаше формация, която да има пълно мнозинство и така отново се стига до споразумение за ротационно правителство.
Договорката предвиждаше премиер първо да бъде Нафтали Бенет от крайнодясната партия Ямина, а след него – Яир Лапид от центристката Йеш Атид. И това правителство обаче издържа само около година – парламентът беше разпуснат, след като правителството загуби нужното си мнозинство.
Турция и ролята на президента
Друг пример за ротационно правителство е от Турция, където опитът също е неуспешен.
Там през 1996 г. е формирано първото ротационно правителство извън Израел. То издържа по-малко от 4 месеца, след което се разпада, защото едната от двете партии в договорката решава да я прекрати.
Тя напуска правителството и влиза в коалиционно управление с трета партия (Партията на благоденствието), с която се разбират отново за форма на ротационно правителство. И този опит обаче не издържа дълго – само година. Когато премиерът Неджметин Ербакан, който според споразумението трябва да управлява първи, подава оставка, президентът Сюлейман Демирел дава мандата за формиране на ново правителство не на Партията на благоденствието, която е трета политическа сила в тогавашния парламент, а на партията, която е втора политическа сила.
Така и този опит за ротация се проваля. А причината е, че при даването на мандата президентът не е задължен да се съобразява с коалиционни или други „ротационни“ споразумения, подписани между партиите.
Ирландия и Румъния – ротации в развитие
По-различни са примерите от Румъния и Ирландия. В двете страни в момента управляват кабинети, формирани именно на ротационен принцип.
В Румъния такова правителство беше формирано след месеци на политическа криза. Според споразумението между Националната либерална партия и Социалдемократическата партия те трябва да извършат ротация на премиера на 26 май.
Преговорите за състава на втория кабинет, който да поеме властта след тази дата, започнаха преди две седмици, но в момента са в застой. А причината е, че двете водещи партии засега не могат да се разберат за разпределението на министерските постове. Така остава неясно дали планираната ротация на 26 май ще се случи.
На този фон Ирландия е сред малкото примери за успешно осъществена ротация на премиерския пост. През декември миналата година Лео Варадкар, председател на партията Фине Гейл, смени Микаел Мартин от Републиканската партия съгласно договорката между тях от 2020 г.
Механизмът, по който стана това, включваше подаването на оставка на Мартин и целия му кабинет, след което парламентът трябваше да гласува новия състав на правителство начело с Варадкар.
Бъдещето ще покаже дали той ще успее да завърши пълния си мандат. Коментаторите в Ирландия обаче обръщат внимание и на още един въпрос, чийто отговор ще стане ясен чак след време – за това как общото управление ще се отрази на подкрепата за двете партии.
Още през 2020 г., когато течаха преговорите между тях, анализатори коментираха, че споразумението за ротационно правителство ще промени облика и на двете партии, които до този момент бяха „врагове“ със стогодишна история на противопоставяне.
„Сделката [между тях] или ще бъде приета като зрял начин да се гарантира политическа стабилност, или ще припомни на хората старата политическа поговорка, че прегръщаш противника си само за да разбереш колко широк да му изкопаеш гроба му“, отбеляза тогава журналистът Фиакра ОКюни от ирландката обществена телевизия.
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
