В бараки от дърво и найлон, без течаща вода и под непрекъснат страх от уволнение – хиляди берачи на домати в Испания живеят при нечовешки условия. А зеленчуците, които берат за мизерни пари, се продават из цяла Европа.
Саид (името е променено от редакцията) работи в оранжерия за домати в Испания. По 40 часа седмично срещу минималното по закон заплащане от 7,67 евро на час. Поне така е записано в договора му. Реалността обаче е друга. „Работим повече – до 70 часа седмично, но ни плащат като за 40. И не получаваме допълнително пари за извънредните часове, нито за съботите и неделите“, разказва Саид пред АРД.
По този начин заплащането реално спада до едва четири евро на час, но когато Саид поискал това, което му се полага, шефът му незабавно го уволнил. Пред германската медия бившият вече служител на фирмата за производство на зеленчуци „Bio Cemosa“ споделя и това, че препаратите за растителна защита се прилагат без каквото и да било защитно облекло. След това работниците дори не можели да се измият, защото нямало бани,нито тоалетни.
„Система на страх“ в зеленчуковите градини на Европа
Регионът Алмерия в Южна Испания се слави като зеленчуковата градина на Европа. На площ колкото 45 000 футболни игрища се простират безкрайни оранжерии. Германия например внася оттам домати за 200 милиона евро годишно, но очевидно съвсем малка част от тези пари стигат до десетките хиляди берачи – предимно от Северна Африка.
Синдикалистът Хосе Гарсия Куевас, който се грижи за техните интереси, казва пред АРД, че работниците масово получават много по-малко пари, отколкото им се полага, а изискванията за здравна защита не се спазват. „Освен това е наложена „система на страх“ – работодателите постоянно сплашват работниците. Всеки, който си потърси правата, бива уволнен незабавно.“
Колкото по-малко права имат работниците, толкова по-добре функционира тази система. Местните власти установили през 2022 година, че всяка трета проверка разкрива берачи, работещи без договор.
Берачите живеят в гета
А условията, в които живеят тези хора, са катастрофални – близо 5000 души са натикани в гета – в колиби, сковани от щайги и палети, покрити с употребявани найлонови платнища от оранжериите. Течаща вода няма, а токът се „отклонява“ от най-близкия електрически стълб.
„Страх те е от огън, страх те е да не завали, страх те е от големите горещини през лятото. Животът ни тук е пълен със страх“, разказва пред АРД Юсуф, който живее в тези условия от четири години. И той работи в оранжериите и бере домати. Заплатата му е твърде малка, за да си позволи да наеме жилище.
При това експлоатацията на работниците не е единственият проблем в Алмерия. Една трета от платнищата, с които са покрити оранжериите, трябва ежегодно да се подновяват – а площта им е 10 000 хектара. Маркос Диегес от испанската природозащитна организация „Ecologistas en Acción“ споделя пред АРД, че само 35 процента от използваните материали се изхвърлят в съответствие с изискванията затова вредите за околната среда и за хората са огромни.
Какъв е контролът?
На въпрос дали знаят за експлоатацията и за ужасяващите условия на живот на берачите в Алмерия от германските търговски вериги, в които се продават испанските домати, отговарят: „Подобни обстоятелства не са ни известни“, както и – че се извършват „редовни независими проверки на място“, които установявали поддържането на екологичните и социалните стандарти.
Влезлият в сила от януари Закон за веригите на доставки в Германия би трябвало да доведе до промени, казва правозащитничката Мириам Заге-Мас. Тя е категорична, че условията в Алмерия нарушават закона, който изисква от доставчиците на големите германски фирми да съблюдават човешките права и екологичните стандарти. „Оттук нататък вече ще бъде невъзможно да кажеш – имам сертификат и това е достатъчно“, посочва Заге-Мас пред АРД.
Щефен Фогел от неправителствената организация „Оксфам“ споделя пред АРД следното: „От натрупания в течение на годините опит и от много проучвания знаем, че проверките или са с пропуски, или биват манипулирани от фирмите на място, така че сертификатите изобщо не допринасят за разкриването на нарушенията на човешките права, а дори понякога помагат за прикриването им“.
Търговците трябва да плащат по-високи цени
Щефен Фогел от „Оксфам“ е на мнение, че супермаркетите разполагат със сериозен лост, чрез който да подобрят условията на труд за работниците в Алмерия: „Магазините трябва да плащат по-високи цени за продуктите, които купуват. Трябва и да се уверяват, че тези пари наистина стигат до работниците на място, т.е. че се инвестира в по-високи заплати и по-добри стандарти“.
Публикацията е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ
