Арабски бежанци, пристигнали в Берлин от 2015 насам, са станали мишена за вербуване от криминални кланове, произхождащи от Ливан. Този процес тревожи властите, които вече бяха обвинени, че са подценили групите, известни с често бруталните си методи. Тези родови криминални организации „търсят друг, който да им върши мръсната работа“ като продажба на наркотици или обири, казва Бенямин Йендро от полицейския синдикат Германска полицейска федерация (GDP). Мнозина от въпросните бежанци са „мъже, пристигнали в Германия сами, които все още не са имали проблеми с правосъдието „, допълва той.
Над един милион бежанци, повечето говорещи арабски, са пристигнали в Германия от 2015 насам, без да владеят езика и без препитание. Тези кандидати за убежище представляват почти гарантирана среда за вербуване за фамилните кланове, които също са пристигнали от Ливан без пари преди три десетилетия.
„Арабските кланове“, както ги нарича пресата в Германия, са се прочули с дързостта си, умножавайки броя на зрелищните въоръжени грабежи, поръчковите убийства и изобщо демонстрациите на сила, пише „Велт“. Първите страници на местните вестници редовно са пълни с деянията им.
На 13 септември около 2000 души, главно мъже, се събират в мюсюлманското „каре“ на берлинско гробище, за да отдадат последна почит на Нидал Рабих, 36-годишен престъпник рецидивист, убит с осем куршума предишната неделя близо до популярен парк. Сто и петдесет полицаи са изпратени да охраняват погребението, кадрите от което, излъчени в цяла Германия, изглеждат „достойни за филм за мафията“, коментира седмичникът „Щерн“.
Фамилиите, чиито корени са от Ливан, са пристигнали в Германия, прокудени от гражданската война, още в края на 70-те години. По онова време не е действала никаква политика за интеграция.
Тези лица – с палестински произход или бежанци в Ливан, произхождащи от арабскоезичното малцинство в Турция, освен това са били смятани за апатриди и затова не са получавали разрешителни за работа. Днес клановете се състоят от десетина фамилии според полицията. Те контролират част от трафика на дрога и от мрежите за проституция в Берлин и действат главно в западните квартали на германската столица, избягвайки по този начин конфронтацията с конкурентните руски, чешки и виетнамски банди.
Заради използването на оръжие, вкуса към луксозните коли и често предизвикателното си поведение групите се сдобиха с печална слава чрез местната преса, измествайки т.нар. руски и турски организации, които нарочно запазват по-голяма дискретност, както и калабрийската мафия, която урежда сметките си в пълна тайна.
