Иранците започнаха да гласуват за нов президент след смъртта на Ебрахим Раиси в катастрофа с хеликоптер, предаде БТА. Те ще избират измежду четирима кандидати от строго контролирана група, лоялни на върховния лидер, в момент на нарастващо обществено разочарование.
Избирателните секции отвориха в 8:00 ч. местно време (04:30 ч. по Гринуич) и ще затворят в 18:00 ч. (14:30 ч. по Гринуич), но обикновено изборният ден се удължава до полунощ.
Гласуването съвпада с ескалиращо регионално напрежение, дължащо се на войната между Израел и иранските съюзници „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан, както и на засиления натиск на Запада върху Иран заради бързо развиващата се ядрена програма.
Макар че е малко вероятно изборите да доведат до съществена промяна в политиката на Ислямската република, резултатите от тях биха могли да повлияят на наследяването на аятолах Али Хаменей, 85-годишния върховен лидер на Иран, който е на власт от 1989 г. насам.
Хаменей призова за висока избирателна активност, за да се компенсира кризата с легитимността, подхранвана от общественото недоволство от икономическите трудности и ограничаването на политическата и социалната свобода.
„Издръжливостта, силата, достойнството и репутацията на Ислямската република зависят от присъствието на хората“, заяви Хаменей пред държавната телевизия, след като гласува. „Високата избирателна активност е категорична необходимост“, добави той.
През последните четири години избирателната активност е спаднала, а предимно младото население е недоволно от политическите и социалните ограничения.
Ръчното преброяване на бюлетините означава, че окончателният резултат се очаква да бъде обявен едва след два дни, въпреки че първоначалните данни може да излязат по-рано.
Ако никой от кандидатите не спечели поне 50 % плюс един глас от всички подадени бюлетини, включително празните, в първия петък след обявяването на резултатите от изборите се провежда втори тур между двамата кандидати, получили най-висок резултат.
Трима от кандидатите са хардлайнери, а един е умерен, подкрепян от реформаторската фракция, която през последните години до голяма степен остана настрана в Иран.
Критиците на бюрократичното управление в Иран твърдят, че ниската и намаляваща избирателна активност на последните избори показва, че легитимността на системата е ерозирала. Само 48% от избирателите участваха в изборите през 2021 г., които доведоха Раиси на власт, а на парламентарните избори преди три месеца избирателната активност достигна рекордно ниското ниво от 41%.
Не се очаква следващият президент да внесе съществена промяна в политиката по отношение на ядрената програма на Иран или подкрепата за бунтовническите групировки в Близкия изток, тъй като Хаменей има пълното право на последна дума по най-важните държавни въпроси, отбелязва Ройтерс.
Въпреки това президентът ръководи правителството всекидневно и може да влияе върху външната и вътрешната политика на Иран.
Твърдолинейният контролен орган, съставен от шестима духовници и шестима юристи, свързани с Хаменей, провери кандидатите. Той одобри само шестима от първоначално набраните 80 кандидати. Впоследствие двама твърдолинейни претенденти за поста се отказаха.
Сред останалите хардлайнери се открояват Мохамад Багер Галибаф, председател на парламента и бивш командир на могъщата Революционна гвардия, и Саид Джалили, бивш преговарящ по ядрените въпроси, който четири години беше в кабинета на Хаменей.
Единственият сравнително умерен представител, Масуд Песешкиан, е верен на теократичното управление на Иран, но се застъпва за разведряване на напрежението със Запада, икономически реформи, социална либерализация и политически плурализъм.
Шансовете му зависят от съживяването на ентусиазма сред реформаторски настроените гласоподаватели, които през последните четири години до голяма степен се въздържаха от участие в изборите, след като предишните прагматични президенти не донесоха почти никаква промяна. Той би могъл да се възползва и от неуспеха на съперниците си да консолидират твърдолинейния вот.
И четиримата кандидати обещаха да съживят затъващата икономика, белязана от лошо управление, корупция в държавата и санкции, наложени отново през 2018 г., след като САЩ се отказаха от ядрения пакт на Техеран с шестте световни сили от 2015 г.
През последните няколко седмици иранците широко използваха хаштага #ElectionCircus в социалната мрежа „Екс“, като някои активисти в страната и чужбина призоваха за бойкот на изборите, заявявайки, че високата избирателна активност ще легитимира Ислямската република.
