Канадската провинция Алберта ще произведе необвързващ референдум на 19 октомври за това дали жителите ѝ желаят да останат част от Канада, заяви в четвъртък премиерът на провинцията Даниел Смит. Това е до голяма степен символичен ход, който въпреки това може да се превърне в сериозно предизвикателство за министър-председателя на страната Марк Карни, отбеляза Ройтерс.
Смит заяви, че въпросът в бюлетината няма да доведе до отделяне на провинцията, а вместо това ще проучи мнението на жителите дали правителството на Алберта трябва да започне конституционно изискуемата правна процедура за провеждане на обвързващ референдум за независимост на по-късен етап.
„Време е да има гласуване, да разберем волята на жителите на Алберта по този въпрос и да продължим напред“, каза Смит в телевизионно обръщение на 21 май, когато обяви намеренията си за допитването.
Съобщението идва след месеци на кампания от активна група сепаратисти, които настояват за референдум за напускане на Канада. Кампанията бе движена основно от гражданското движение „Остани свободна, Алберта“ (Stay Free Alberta), отбеляза „Политико“.
Сепаратисткото движение е водено от Мич Силвестър, собственик на оръжеен магазин от град Бонивил, и Джефри Рат – адвокат от Калгари. По пътя движението получи подкрепа и от други обществени фигури.
И Силвестър, и Рат са членове на групата „Проект за просперитет на Алберта“ (Alberta Prosperity Project), която твърди, че икономическият растеж на провинцията е бил възпрепятстван от години на управление на Либералната партия в Отава.
По-специално, много хора в движението са недоволни от екологичните политики, които според тях са попречили на изграждането на петролопроводи и на разработването на ресурсите на богатата на петрол провинция, която традиционно има консервативни възгледи.
Те също така смятат, че Алберта допринася много повече за страната, отколкото получава в замяна, и че Отава има прекалено голямо влияние върху вътрешните ѝ дела.
Тези настроения са свързани с така нареченото „западно отчуждение“ – термин, използван от десетилетия за описване на усещането в западните провинции на Канада, че често са пренебрегвани и недостатъчно представени от федералните политици.
Самото движение обаче не е единно в исканията си.
На сепаратистка обществена среща миналата година някои участници заявиха пред Би Би Си, че искат да използват заплахата от независимост като средство за натиск върху Отава, докато други казаха, че действително желаят провинцията да се отдели.
Някои дори посочиха, че биха били отворени към присъединяване на Алберта към САЩ.
Си Ен Ен припомня, че представители на Държавния департамент във Вашингтон проведоха три срещи от април насам с лидери на сепаратистката канадска група. Според публикация в Екс „Проект за просперитет на Алберта“ планира да поиска от американското Министерство на финансите кредитна линия от 500 милиарда долара, която да „подкрепи прехода към свободна и независима Алберта“.
Представител на Белия дом омаловажи американското участие, заявявайки, че „представители на администрацията се срещат с различни организации на гражданското общество. Не е изразена подкрепа и не са поемани ангажименти“. Съобщенията обаче предизвикаха ново възмущение в Канада в момент, когато страната се опитва да демонстрира единен фронт срещу митата и териториалните заплахи на администрацията на президента Доналд Тръмп.
През последната година сепаратистите организираха обществени срещи в различни части на провинцията, за да измерят обществените нагласи, а преди няколко месеца стартираха и гражданска петиция за отделяне, която твърдят, че е събрала над 300 000 подписа.
По-рано този месец обаче петицията беше блокирана от съд в Алберта, припомня Би Би Си. Съдия постанови, че по силата на закон за гражданските петиции, не са проведени консултации с коренното население, чиито земи биха били засегнати, ако провинцията стане независима държава.
Междувременно друга група, водена от бившия заместник-премиер на Алберта Томас Лукашук, събра подписи за антисепаратистка петиция под името „Завинаги канадци“ (Forever Canadian). Тя беше подкрепена от над 400 000 жители на Алберта.
Премиерът Смит сега обяви собствен референдум. Тя заяви, че е „дълбоко обезпокоена“ от съдебното решение и няма да позволи „един-единствен съдия да заглуши гласовете на стотици хиляди жители на Алберта“.
По думите ѝ правителството ѝ ще обжалва решението. Но междувременно „отлагането на въпроса само удължава един много емоционален и важен дебат“ и обяви произвеждането на допитването с въпрос: „Трябва ли Алберта да остане провинция на Канада или правителството на Алберта да започне правната процедура, изисквана съгласно канадската конституция, за провеждане на обвързващ провинциален референдум относно това дали Алберта трябва да се отдели от Канада?“
От кабинета на премиера уточниха пред Би Би Си, че избирателите ще имат възможност да отбележат една от две опции – вариант А за оставане в Канада и вариант Б за започване на правната процедура за провеждане на обвързващ референдум за отделяне.
„Позицията на парламентарната група на ОКП (Обединената консервативна партия, която управлява в Алберта – б.ред) и на правителството на ОКП е да изградят силна и суверенна Алберта в рамките на обединена Канада“, каза тя, цитирана от „Политико“. „Затова аз ще гласувам Алберта да остане в Канада, като продължавам всеки ден да работя за възстановяване и укрепване на провинциалните права съгласно канадската конституция“, добави премиерът.
Джефри Рат разкритикува коментарите ѝ и написа в социалните мрежи, че нейният въпрос представлява „референдум за провеждане на референдум“ и пренебрегва жителите на Алберта, които искат да гласуват директно за независимост.
Председателят на Кралския таен съвет Доминик Льоблан от своя страна заяви, че либералното правителство е взело под внимание обръщението на Смит.
„Правителството на Канада твърдо вярва, че интересите на жителите на Алберта и на всички канадци са най-добре защитени, когато работим заедно“, каза той в изявление.
Льоблан посочи съвместната работа между Отава и Алберта по енергийни проекти, които според него доказват, че Канада функционира и постига резултати.
Подобно послание отправи и Карни в Калгари миналата седмица. Сега той заяви, че Камарата на общините (долната камара на парламента – б.ред.) няма да се намесва във въпроса за есенния референдум в Алберта, съобщи канадската обществена телевизия Си Би Си.
Премиерът уточни, че е бил информиран, че федералният Закон за яснота, приет през 2000 г., който дава на Камарата на общините надзорна роля при референдум за отделяне, не може да бъде задействан от предложения от Смит въпрос, тъй като резултатът от предстоящия вот „не е обвързващ“.
Стефан Дион, автор на Закона за яснота, също каза пред Си Би Си вчера, че въпросът в Алберта не би трябвало да задейства закона, защото все още не пита избирателите директно дали искат отделяне.
„Смит пита жителите на Алберта: „Искате ли да останете в Канада или искате да започна процес, чрез който евентуално да се стигне до референдум за отделяне?“ Така че, ако действително има референдум за отделяне в Алберта, тогава Законът за яснота ще се приложи“, каза Дион.
Депутатът от Квебекския блок Кристин Норманден обаче заяви, че Законът за яснота третира провинциите с „пренебрежение“.
„Като представител на Квебек, аз не би трябвало да имам думата за това как жителите на Алберта ще решат. Това зависи единствено от тях. По същия начин само жителите на Квебек трябва да решават бъдещето си без намеса от страна на федералното правителство“, каза тя.
Колегата ѝ от формацията Реал Фортен продължи темата, като призова Законът за яснота да бъде напълно отменен.
Именно след референдума в Квебек през 1995 г., при който независимостта на провинцията беше отхвърлена с минимална разлика, въпросът за националното единство стана изключително чувствителен в Канада, припомня Ройтерс.
След този вот федералното правителство прокара законодателство, което дава на парламента последната дума относно формулировката на всеки предложен от провинция референдум и определя условията, които трябва да бъдат изпълнени, преди Отава да започне преговори за независимост.
Консервативният депутат от Саскачеван Кевин Уо от друга страна заяви, че напрежението около референдума за отделяне на Алберта вече „се пренася“ и в неговата провинция.
„Сега те имат допълнителен импулс заради случващото се в съседната провинция“, каза Уо по адрес на сепаратистите в Саскачеван.
Въпреки че въпросът в Алберта не задейства Закона за яснота, Карни го определи в понеделник като „опасен блъф“. „Полезно ли е да се задават подобни фундаментални въпроси? Не, не е полезно“, каза Карни пред журналисти.
Министър-председателят, който беше управител на Английската централна банка по време на излизането на Великобритания от Европейския съюз, заяви, че е видял как подобни референдуми могат да излязат извън контрол.
„При подобни въпроси за отделяне често се казва: „Гласувайте за това, това е безрисков избор” или „Гласувайте за това и ще укрепим позициите си в бъдещи преговори”. Това е много опасен блъф“, каза той. „Видях го лично във Великобритания“, добави Карни, като заяви, че страната „все още се опитва да поправи последствията от нещо, за което хората не са осъзнавали, че гласуват“.
Разрастващото се сепаратистко движение заплашва също така да отблъсне инвестициите, които Карни и Смит се опитват да привлекат в провинцията, отбелязват властите.
„Бизнесът в цяла Канада, включително в Алберта, се нуждае от предвидимост, за да инвестира, да създава работни места, да привлича таланти и да изгражда големи проекти“, заяви Канадската търговска камара.
Оттам предупредиха, че „продължителната несигурност около конституционно или политическо отделяне носи реални рискове за доверието на инвеститорите, икономическия растеж и глобалната конкурентоспособност на Канада точно в неподходящия момент“.
Лидерът на Консервативната партия Пиер Поалиевър, който се ползва със значителна подкрепа в Алберта и е израснал в Калгари, също заяви, че партията му ще защитава националното единство.
И представителите на коренното население в Алберта също разкритикуваха Смит, определяйки решението ѝ да проведе референдум въпреки съдебното решение като „недемократично“ и „авторитарно“.
Проучванията показват, че мнозинството жители на Алберта биха гласували за оставане в Канада.
Според проучване на „Ипсос“, цитирано от канадското издание „Глоубъл нюз“ на въпрос дали биха гласували провинцията им да започне процедура по отделяне от Канада и договаряне на нови отношения с федерацията, приблизително 29% от хората в Алберта са отговорили положително. Според „Ипсос“ в тази група влизат както хората, които със сигурност или вероятно биха гласували „да“, така и тези, които заявяват, че клонят към подобен вот.
Тези нагласи обаче са били“подложени на стрес тест“ чрез представяне на реални последици и резултатите показват, че действителната твърда подкрепа за отделяне е приблизително наполовина по-ниска.
Само 15% от жителите на Алберта са обявили подкрепата си, след като са били изправени пред възможни негативи като спад в жизнения стандарт, загуба на пенсионни права или необходимост от предоговаряне на търговските отношения.
Най-убедените – онези, които биха продължили да подкрепят отделянето независимо от икономическите и социалните последици – представляват 56% от първоначално обявилите съгласието си за напускане на Канада.
Хората с условна подкрепа, чието мнение би се променяло според конкретните условия и обстоятелства, са 25 процента.
Третата група са така наречените символични сепаратисти – хора, които използват заплахата от независимост основно за изразяване на недоволство, а не като реално намерение за отделяне. Според „Ипсос“ тяхната подкрепа се срива, когато се появят конкретни разходи и последствия. Социолозите отбелязват, че за тази група икономическите фактори надделяват над гнева.
Според проучването 91% от най-убедените сепаратисти в Алберта смятат, че провинцията е силно отчуждена от Канада, но същевременно признават, че политически реформи биха могли да помогнат.
Сред най-твърдите сепаратисти в Алберта 70% биха обмислили присъединяване към САЩ вместо превръщането на провинцията в независима държава.
Проучването сочи, че около 800 000 от петте милиона жители на Алберта са действително готови да обмислят независимост, докато останалите 4,2 милиона не са.
Още международни новини – четете тук
