Министрите на външните работи на страните от НАТО ще се срещнат в Букурещ на 29 и 30 ноември. Форумът ще се проведе в Двореца на парламента – втората по големина административна сграда в света след тази на Пентагона в САЩ.
Външните министри от Групата на седемте (Г-7) ще обсъдят как да продължат да подкрепят Украйна в осигуряването на енергийните ѝ доставки по време на среща в Букурещ следващата седмица, съобщи в четвъртък в Twitter германският външен министър Аналена Бербок.
„Нападенията на Русия срещу гражданската инфраструктура са недопустимо, нечовешко престъпление. (Руският президент Владимир) Путин може да потопи народа на Украйна в студ и мрак с ракетите си. Той никога няма да сломи волята им за свобода и нашата подкрепа“, добави тя.
Историята на сградата, в която ще се проведе срещата
Сградата е разположена на 365 000 кв. метра, дълга е 270 метра и е висока 86 метра. В нея има 12 надземни етажа и осем подземни на дълбочина от 92 метра, както и атомно убежище. Зданието разполага с 1100 зали. Таванът на най-голямата от тях, която заема площ от 2200 кв. метра, е плъзгащ се и през него може да влезе хеликоптер, пише БТА.
Най-дългият коридор в сградата е с дължина 150 метра. При строителството на сградата са използвани около 1 000 000 куб. метра мрамор, 550 000 тона цимент, около 700 000 тона стомана и 900 000 куб. метра дървесина, 3500 тона кристал, 200 000 кубични метра стъкло, 2800 полилеи, 220 000 квадратни метра килими, 3500 квадратни метра кожа.
За производството на 480 полилея в различните зали са използвани около 3500 тона кристал. Най-големият от полилеите тежи три тона и има 7000 крушки.
През 2008 г. Дворецът на парламента е вписан в книгата „Световните рекорди на Гинес“ като най-голямата, най-масивната и най-скъпата сграда в света. Строежът започва през 1984 г. по поръчка на президента на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску. Проектът е на румънската архитектка Анка Петреску в екип с още 700 архитекти. Тя го сравнява с Бъкингамския дворец в Лондон и Версайския дворец във Франция, а архитектите от онова време – с „малкия Пхенян“ заради еклектичния стил и противоречиви елементи, пише на официалния сайт на сградата.
За да бъде изграден на определеното място в Букурещ, са разрушени 20 църкви, а 8 са преместени. Над 57 000 семейства са евакуирани. В изграждането му участват над 100 000 работници, като 20 000 от тях работят на три смени 24 часа в денонощието.
До декември 1989 г., когато започват масовите протести в страната и президентът Николае Чаушеску е свален от власт на 22 декември, сградата е завършена на 90 процента. Наречена е Дом на народа. От 1994 г. там заседава само долната камара на парламента – Камарата на депутатите. От 2004 г. в сградата на парламента заседава и горната камара на парламента – Сенатът. Оттогава Домът на народа започва да се нарича Дворец на парламента.
От 2 до 4 април 2008 г. в сградата е проведена среща на високо равнище на НАТО – най-голямата до момента в историята на Алианса заради броя на участващите във форума страни и международни организации – близо 3000 делегати, сред които 60 държавни и правителствени ръководители, министри на външните работи и на отбраната. Българската делегация е ръководена от министър-председателя Сергей Станишев. Срещата е отразявана от около 3500 журналисти.
Сред темите в дневния ред тогава са мисиите на НАТО и по-специално ИСАФ (Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан) в Афганистан и КейФОР в Косово, както и въпроси, свързани с кибертероризма, климатичните промени, енергийната сигурност и разработването на система за противоракетна отбрана на НАТО, включваща американския противоракетен щит, която да покрива всички страни членки.
На срещата в Букурещ Хърватия и Албания получават покана за членство в НАТО. Заради неразрешения спор с Гърция за името, тогавашната Република Македония не получава покана за членство и в знак на протест делегацията на страната напуска форума. Тогава е обявено и че Украйна и Грузия ще станат членове на организацията. Това е първият път в историята на Алианса, когато предварително се съобщава за предстоящо започване на преговори.
По време на форума са проведени и срещи на най-високо равнище на Евроатлантическия съвет за партньорство, на Комисията НАТО-Украйна и Съвета НАТО-Русия с участието на президента на Русия Владимир Путин, който за първи път участва в среща на високо равнище на алианса.
От 7 до 10 октомври 2011 г. в Двореца на парламента в Букурещ се провежда 57-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В нея участват над 350 парламентаристи от страните членки на организацията, както и делегати от асоциираните страни, регионалните партньори и страните наблюдателки. В рамките на сесията Турция, Румъния, Полша и Испания съобщават, че ще приемат на територията си елементи от системата за противоракетна отбрана.
От 6 до 9 октомври 2017 г. румънският парламент е домакин и на 63-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В Двореца на парламента заседават делегации от над 50 държави – членове, асоциирани членове и наблюдатели. По време на сесията са приети две резолюции – за стабилността на Черноморския регион и за борбата срещу дезинформацията.
Какво ще се обсъжда на срещата?
Министрите на външните работи на НАТО ще се срещнат в Букурещ, Румъния, във вторник и сряда (29-30 ноември 2022 г.), за да обсъдят незаконната война в Русия, подкрепата на НАТО за Киев и други партньори, начините за укрепване на устойчивостта и предизвикателствата, породени от Китай, каза преди дни генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, предаде пресцентъра на НАТО.
В навечерието на срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че „НАТО ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Няма да отстъпим“.
Той добави, че „подкрепата за Украйна е в наш интерес от гледна точка на сигурността“ и обясни, че „не може да има траен мир, ако агресорът победи“.
В Букурещ външните министри на НАТО ще се срещнат с украинския си колега Дмитрий Кулеба, за да обсъдят най-неотложните нужди на Украйна. Столтенберг заяви, че ще призове съюзниците да окажат по-голяма подкрепа чрез Всеобхватния пакет за подпомагане на НАТО, по който се доставят гориво, медицински материали, зимно оборудване и заглушители за дронове, и добави, че в дългосрочен план НАТО ще помогне на Украйна да премине от оборудване от съветската епоха към съвременните стандарти, доктрини и обучение на НАТО.
„Войната в Украйна показа опасната ни зависимост от руския газ – каза генералният секретар – така че трябва да оценим зависимостта си от други авторитарни режими, не на последно място от Китай“. Той добави: „Трябва да управляваме рисковете, да намалим уязвимостта си и да увеличим устойчивостта си“.
Външните министри на Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова ще присъстват в Букурещ, за да обсъдят нарастващото си сътрудничество с НАТО в този труден момент. Генералният секретар заяви, че тези три държави „са изправени пред руски натиск по много различни начини, така че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, за да им помогнем да защитят своята независимост и да укрепят способността си да се защитават“.
В заключение генералният секретар заяви, че външните министри на Финландия и Швеция ще се присъединят към Алианса за всички дискусии в Букурещ. Той подчерта, че „е време да финализираме процеса на тяхното присъединяване и да ги приветстваме като пълноправни членове на нашия Алианс“.
Още международни новини – четете тук
