Пълната диверсификация на енергийните доставчици е заветна цел, към която България се стреми от години и не постига, въпреки пълноправното си членство в Европейския съюз и достъпните инструменти, с които разполага. В тази особена година обаче, в която несигурността е навсякъде, проектът за междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB) е едно от малкото неща, чийто завършек е все по-близо, а с него и преодоляване на зависимостта от „Газпром“.

Въпреки това дори крайната дата, която е публично известна, продължава се използва за политически дивиденти и пиар чрез поставяне на нереалистични срокове. Последният подобен случай беше от този понеделник, когато самият премиер Борисов по време на посещение на обекта в частта му при Стара Загора, заяви, че „на 1 януари следващата година в България ще влезе азерски газ”. Думи, които озадачиха мнозина, а ден по-късно бяха деликатно опровергани лично от министър Петкова.

Фирмата-изпълнител поиска удължаване на срока

Най-скорошното събитие, което опроверга тезата на премиера, е само отпреди 2 седмици. Тогава гръцката фирма-изпълните Avax съобщава, че иска промяна в размера на площите, необходими за организиране на временните спомагателни площадки за реализиране на безизкопното преминаване под язовир Студен кладенец. Средната дължина е около 100 км планински терен. Намерението е пресичането на р. Марица и язовира да се осъществява посредством метода управляемо хоризонтално сондиране (HDD).

В текста е посочен и конкретен срок – 4 месеца, което при липса на форсмажорни обстоятелства във връзка с терена или метеорологичните условия, е краят на февруари 2021-а. От друга страна спецификите на трасето изискват оценка на въздействие върху околната среда, което може да удължи допълнително срока в рамките на следващата година.

Официалният финал е планиран за април

Договорът с изпълнителя Avax е подписан през октомври 2019 и е със срок от 18 месеца, което прави края на 2020 по-скоро пожелателен и “програма максимум”. Официалният срок на договора е 21 април 2021 – информация, съобщена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова през юни, по време на заседание на комисията по енергетика в Народното събрания, когато е ратифицирано споразумението между България и Гърция относно проекта.

Коронавирусът като пречка

Освен техническото време за изпълнение, което няма как да се ускори, има още една причина, която прави заявката на Борисов крайно нереалистична – а именно кризата с коронавируса. Затварянето на границите през март се е отразило върху доставките на част от оборудването, пояснява изпълнителния директор на ICGB в медийни публикации от септември. Не е известно дали ситуацията няма да се повтори, а и метеорологичните условия се влошават.

Проектът за Междусистемна газова връзка Гърция – България започва още през 2009-а. Той е един от водещите в инициативата CESEC (Централно и югоизточно европейско свързване на газ) и част от стратегията за по-голяма интеграция на пазарите на газ, която включва проекти за взаимосвързаност България – Гърция, България – Румъния, Румъния – Унгария.

Финансира се 45 млн. евро по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ). 149 млн. евро е осигурено от българска страна – допълнителен грант 39 млн евро от Европейските структурни и инвестиционни фондове и 110 млн евро държавна гаранция от общ размер на инвестицията от 240 млн.

Всички тези публично известни факти показват едно – макар и бавно, работата по този важен 10-годишен проект не спира. Той има пълната подкрепа както на България и Гърция, така на Европейския съюз, и е недопустимо да бъде използван за трупане на политически дивиденти в контекста на наближаващите избори.