Корнелия Нинова
На снимката: Корнелия Нинова

Въпреки че твърди, че прилича на модерните леви партии на запад, БСП не се държи съвсем като тях. В някои моменти дори прилича на някои от крайнодесните формации в Европа. Остава въпросът кого виждат българските социалисти, когато се погледнат в огледалото?

Какво вижда БСП, когато се погледне в огледалото? И какво виждат мнозинството европейски леви партии? Едно е сигурно – ако това огледало включва темата Русия, то образите насреща значително се различават.

През последните седмици, откакто започна предизборната кампания, представителите на БСП наблягат силно на една своя отдавна защитавана позиция. Както в срещите си със симпатизанти, така и в медийните си участия от формацията повтарят, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат премахнати, а преговорите с „Газпром“ за доставка на газ – възстановени.

От БСП подчертават и още нещо – че също като други социалистически партии в Европа и те предлагат икономически мерки, които да помогнат на българите да се справят с високите цени и икономическата несигурност. Примерите, които лидерката на БСП Корнелия Нинова многократно дава, са с успешните леви правителства в Испания и Португалия. Както в Европа, така и в България няма как да се премине през кризата без лява партия в управлението, гласи посланието на Нинова.

Въпреки че усилено се опитва да внуши, че прилича на модерните леви партии на запад обаче, нейната БСП не се държи като тях. А в някои моменти дори опасно прилича на някои от крайнодесните формации в Европа. В следващите редове събрахме примери от Австрия, Германия и Италия.

„Убиват Европа“

„Санкциите срещу Русия убиват не Русия, убиват Европа. Време е европейските лидери да го преосмислят това“, каза преди седмица на среща със симпатизанти в Разлог Корнелия Нинова. Тя призова и за възстановяване на преговорите с „Газпром“.

Няколко дни по-късно, пред Нова нюз тя отново повтори призива си, както и твърдението, че от санкциите на Европейския съюз няма смисъл, защото вредят повече на самия ЕС, отколкото на Русия. Същата теза, че санкциите „не са постигнали абсолютно нищо“, повтори и Кристиан Вигенин в сряда.

„Затова пътят е за премахване на тези санкции, диалог и нормални отношения“, каза Нинова в интервюто си в събота. Тя се позова на австрийския външен министър, който по думите ѝ е казал, че „трябва да започне да се мисли лека полека за премахване на санкциите, ако Москва се обърне към Европа“.

Австрийският външен министър Александър Шаленберг, на чието мнение се позовава Нинова, обаче казва точно обратното.

В две свои интервюта, публикувани в петък и събота, Шаленберг категорично посочи, че европейските санкции дават ефект, а моментът за тяхното премахване все още не е настъпил.

„Санкциите стават все по-ефективни с всеки изминал ден. Цели сектори на руската икономика не работят, Русия изпада в рецесия“, каза той.

По думите му доказателство, че мерките работят, е фактът, че Кремъл постави като условие за пускането на газовите доставки именно отхлабването на санкциите. Той добави и че моментът за вдигане на санкциите далеч не е дошъл, тъй като при всички преговори са нужни две страни, а Русия все още се опитва да „ръководи фактите с военни средства“.

„Би означавало да победи неправдата“

Шаленберг не е от лява партия, а от дясно-центристката Австрийска народна партия. Дори и представителите на левия политически спектър в Австрия обаче не споделят позициите на БСП за санкциите върху Русия и „Газпром“. От най-голямата лява партия в страната – Австрийската социалдемократическа партия не са отправяли призиви за преговори с руския монополист. Това се случва, въпреки че Австрия е значително по-голям консуматор на руски газ от България, а през юли „Газпром“ намали с около 70% доставките за страната.

Заедно с Германия и Италия тя е една от трите държави в Западна Европа, които са най-зависими от доставките на руски газ според последното изследване на Fitch Ratings.

Позицията на Австрийската социалдемократическа партия (АСП) обаче е, че въпреки руския натиск европейските санкции върху Русия остават необходими. Въпреки че в публичните си изказвания председателката на АСП Памела Ренди-Вагнер често говори за негативните последствия от санкциите и върху европейските икономики, за разлика от Нинова тя към момента не е отправяла призиви за премахване на мерките.

„Винаги съм казвала, че санкциите са нужни, санкциите са важни. Важно е в случая Европа да даде един обединен общ отговор и да остане обединена. Защото каква е алтернативата? Да се обърнем настрани и да не гледаме как една европейска страна е нападната и окупирана?“, каза тя в интервю за австрийската обществена ORF преди две седмици.

По думите ѝ санкциите трябва все пак да бъдат премахнати, „когато спрат да имат ефект“. Ренди-Вагнер обаче не каза, че този момент вече е настъпил.

„Действа като бизнесмен“

В съседна Германия пък призивите за вдигане на санкциите доведоха до криза в партията на „Левицата“. Тя дойде след реч на депутатката Сара Вагенкнехт миналата седмица, в която тя обвини министъра на икономиката, че води „безпрецедентна икономическа война срещу нашия най-важен енергиен доставчик“. Тя поиска и незабавно премахване на санкциите върху Москва.

Впоследствие множество членове на „Левицата“, включително и нейните лидери, официално се разграничиха от изказването на Вагенкнехт, а няколко от водещите ѝ лица дори напуснаха партията.

Руската военна агресия в Украйна пък принуди най-голямата лява партия в страната – Германската социалдемократическа партия (ГСДП), да заеме ясна позиция срещу войната и да поеме ход на отдалечаване от руската зависимост. Правителството, начело с канцлера Олаф Шолц, който е от ГСДП, взе и историческото решение да скъса с политиката си да не изнася оръжия за военни зони и да достави такива на Украйна.

Именно ГСДП беше обвинявана, че в миналото е допуснала Германия да стане твърде зависима от „Газпром“ и че ключова роля за това е изиграл бившият канцлер от партията Герхард Шрьодер.

Наскоро Шрьодер посети Москва, където по думите му се е срещнал лично с руския президент Владимир Путин. След завръщането си той за пореден път изказа твърденията си за драматични последици, ако Германия се откаже от руския природен газ – подобно и на тезите на БСП в България.

За разлика от българския случай обаче продължаващата подкрепа на Шрьодер за Русия е изключение и беше осъдена многократно от ръководството на партията. Тя доведе и до последствия – десетки областни организации на ГСДП поискаха той да бъде изключен от формацията. Процедурата в момента тече и през октомври ще се разглежда на втора инстанция.

„Герхард Шрьодер действа не като екс-канцлер, а като бизнесмен и ние трябва да разглеждаме изказванията му именно по този начин. С всичко, което прави и казва, той защитава само собствения си интерес и този на своите бизнес партньори“, каза съпредседателката на партията Саския Ескен.

„И Путин не би могъл да го каже по-добре“

Друг е нюансът сред социалистите в Италия – другата страна, която според изследванията е най-уязвима от спирането на руските газови доставки. Там левицата не просто се обявява против преговорите с Москва, но и предупреждава, че потенциална победа на изборите на широката дясна коалиция ще означава и победа на руските интереси в Европа.

Предсрочните избори в страната предстоят на 25 септември, след като правителството на Марио Драги подаде оставка през юли. Голям шанс да ги спечели има обединението на „Италиански братя“ на Джорджия Мелони, крайнодясната „Лига“ на Матео Салвини и „Форца Италия“ на Силвио Берлускони. Докато Мелони обещава да се придържа към западните санкции, не така стоят нещата с другите формации в коалицията.

Салвини, който отдавна е обвиняван в приятелско отношение към Кремъл, преди дни изказа мнение, съвпадащо с това на БСП. По думите му санкциите срещу Русия не работят и по същество вредят на Европа.

Трябва ли да защитаваме Украйна? Да“, каза Салвини. „Но не бих искал санкциите да вредят повече на тези, които ги налагат, отколкото на тези, които са засегнати от тях“, добави крайнодесният политик.

В същото време Енрико Лета, лидерът на лявоцентристката Демократическа партия, категорично защитава отдалечаването от Русия и обвини Салвини, че върши услуги на Путин.

„Не мисля, че Путин би могъл да го каже по-добре“, написа Лета в Туитър в коментар към изказването на своя опонент.

Социалдемократът обаче изрази и други по-сериозни притеснения. След като стана ясно, че Русия тайно е похарчила 300 милиона долара за политическо влияние в 24 държави, Лета призова италианските власти да публикуват данните за финансирането на всички партии в страната. А в интервю за Ел Периодико той дори директно обвини Русия, че участва в кампанията за предстоящите избори на 25 септември.

„Има силна намеса от страна на Русия в полза на десните, защото [руското правителство] знае, че нашата позиция ще продължи да бъде в съответствие с позицията против Путин, която италианското правителство поддържа досега, докато Салвини и Берлускони са двама приятели [на Русия]“, каза Лета.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа„, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук