Върховният съд на Индия призна правото на нелечимо болни хора да заявяват предварително волята си за пасивна евтаназия.
„Хората имат право да умрат с достойнство. Поддържането на живота на пациента с изкуствени средства против волята му е покушение срещу тялото му”, заяви председателят на Върховния съд Дипак Мисра.
Магистратите посочиха, че в Индия е разрешена пасивната евтаназия (изключване на системите за поддържане на живота на нелечимо болни, които са в кома) въз основа на „предварително волеизявление”.
Този писмен документ, който позволява на човек да определи как да бъде постъпено, ако изпадне в кома поради болест или нещастен случай и дали желае животът му да бъде изкуствено продължен или не.
Активната евтаназия (чрез смъртоносна инжекция) остава забранена. В Индия няма закон за пасивната евтаназия и всеки отделен случай подлежи на съдебно произнасяне.
Предварителното волеизявление за евтаназия ще става със съгласието на роднините и по решение на лекарска комисия, която да се произнесе, че няма шансове за оздравяване.
Дори ако безнадеждно болен не е оставил предварително волеизявление, роднините му може да се обърнат към Върховния съд на страната или в отделен щат.
Проблемът с евтаназията се обсъжда активно в Индия след „делото Аруна Шанбауг”. През ноември 1973 младата медицинска сестра е жестоко изнасилена от санитар в болница в град Мумбай, където работи. Момичето оцелява, но тъй като насилникът дълго я душил, мозъкът й престава да реагира на външни дразнители.
Шанбауг прекарва в кома 42 години и умира през май 2015 от пневмония. През цялото време нейни колеги поддържат живота й със системи.
През 2011 Върховният съд на Индия разглежда делото на Аруна и за пръв път се произнася, че пасивната евтаназия може да бъде разрешения.
