Украинският видеоклип започва със сцената на плажа Дюнкерк от филма „Изкупление“, с вълнуващото изпълнение на войниците на „Скъпи Господи и Отче на човечеството“. Докато не преминава към няколкостотин украински войници, които пеят националния химн на страната на открито, преди успешната офанзива в Харков миналата седмица.

Животът може и да се опитва да имитира изкуството, но в този случай няма по-ясна демонстрация на украинския национален морал, докато войната върви към края на седмия си месец. Непровокираното нападение от страна на по-големия им съсед отприщи патриотична мобилизация, която има трансформиращ ефект на бойното поле.

Текстът на украинската армия към видеото гласи: Ще се борим докрай. Ще се сражаваме по моретата, ще се сражаваме във въздуха. Ще защитаваме земята си, каквото и да ни струва това. Ще се сражаваме навсякъде – на купчини отломки, на бреговете на Калмиус и Днепър, и никога няма да се предадем.

Налице е ярък контраст с руските защитници. Изправени пред мълниеносна украинска атака, която преди седмица отряза стратегическия град Изюм, някои от тях се оттеглиха набързо, изоставяйки танкове и други боеприпаси и занимавайки се с разграбване на генератори, телефони и компютри, които номинално бяха изтеглили от фронтовата линия.

„Моралът – казва Джак Уотлинг, експерт по сухопътни войни в Кралския институт за изследвания в областта на отбраната (RUSI) – е най-важният фактор за сухопътните сили“.

„Не става дума само за това как войниците се чувстват по отношение на перспективите си спрямо врага, а и за преживяванията, които са имали наскоро, и за това как предвиждат бъдещето.“

От едната страна е армията – тази на Украйна – която смята, че се сражава за каузата на националното освобождение. След като отблъсна руснаците от Киев и ги изтласка обратно в Харков, Украйна все повече вярва, че един ден ще спечели войната, подпомогната от западното разузнаване, финансиране и най-вече от артилерията и други свежи боеприпаси.

Моралът не може да бъде отделен от по-широкия военен и политически контекст, но той е важен компонент и за двете. В репортажите от посещенията на ранени украински войници често се подчертава, че много от тях искат, ако е възможно, да се върнат на фронта и казват, че борбата срещу Русия е необходима, въпреки това, което им се е случило.

Срещу тях са изправени руските нашественици, смесица от елитни войници, новобранци и леко въоръжени, а понякога и наборни сепаратисти, които често не желаят да се бият извън Донецк и Луганск, а много от тях са изтощени, след като са се сражавали непрекъснато, без ротация, в продължение на повече от шест месеца.

Докато Украйна спокойно обучи голям брой войници от първоначалната си мобилизация и ги попълни с оръжия, доставяни от Запада, Русия направи това в много по-малка степен и, според САЩ, сега купува оръжия от Северна Корея. Зимата наближава и от решаващо значение ще бъде доколко всяка от страните е подготвена.

„Руснаците имат лош морал, лошо другарство, липса на доверие в командването им от самото начало. На повечето войници не им беше казано, че започва война, и много неща, които им бяха казани за украинците, бяха погрешни“, казва Уотлинг. Оттогава насам се появяват многобройни примери за нежеланието на някои руски войници да се бият и за трудностите, които Москва среща при набирането на войници.

Русия няма да е първата велика сила, която ще бъде унизена от по-малък, но по-решителен противник в най-новата история. В крайна сметка талибаните си върнаха властта в Афганистан миналата година, тъй като САЩ вече нямаха желание да водят дълга и изтощителна война срещу противник, който не е готов да отстъпи. Войната може да се сведе до това коя страна е готова да понесе повече жертви, ако не може да се постигне бърза победа.

Дори Украйна и нейните западни поддръжници обаче понякога са били изненадани от националната решимост да се бият. В началото на войната официалните представители на САЩ се опасяваха, че Киев може да падне в рамките на няколко дни; най-малкото западните представители очакваха градът да бъде обкръжен. Високопоставени украински правителствени служители съобщават за изненадата си от усърдното изпълнение на заповедите, като един от тях заявява пред „Вашингтон пост“, че след инвазията служителите са „работили по-ефективно от всякога“.

Идеологията, религията и национализмът помагат за спечелването на войни, но чувството за справедливост също е важно. Новите съобщения, че на едно място за погребение край Изюм са открити повече от 440 тела, вероятно ще бъдат началото на мрачни разкрития за реалността на руската окупация – и на свой ред ще подействат като мотивация за войниците и хората в Украйна. Политиците вече често развеждат посетителите на Украйна из масовото погребение в Буча, северозападно от Киев, за да се опитат да ги спечелят за каузата на защитниците.

Контраст между това и руската страна. Тази седмица се появи видеозапис, в който шефът на наемниците Евгений Пригожин се обръща към голяма група затворници, казвайки им, че „ако изкарат шест месеца“ в неговата група „Вагнер“, „ще бъдат свободни“, заявявайки, че войната в Украйна е „тежка война, дори не е близка до такава като Чечения“ и че тяхната помощ е необходима. Докато някои украински войници се обучават на места като Обединеното кралство, новобранците от руска страна идват от затвора.

Подобен контраст между мотивирани и наемни войници вероятно ще се засили през следващата година и ще играе решаваща роля в хода на войната, ако приемем, че западната подкрепа за Украйна продължи. „Смятам, че сега сме на траекторията за руско поражение в Украйна през следващата година“, каза Уотлинг.

Текстът е публикуван в The Guardian, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Всичко за войната в Украйна – четете тук.

Още актуални анализи – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

СВЪРЗАНИ СТАТИИОЩЕ ОТ АВТОРА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук