След месеци протести на екоактивисти и няколко съдебни дела, най-накрая ВАС излезе с решение, с което отменя промените в Плана за управление на Национален парк „Пирин”.
На 28 декември 2017 г., в последното си за годината правителствено заседание, кабинетът одобри промените в плана за управление на Национален парк „Пирин“, с което на практика даде зелена светлина за изграждане на втори кабинков лифт в Банско.
Междувременно природозащитници обжалваха пред ВАС промяната на плана за управление на парка, а за аргумент им послужи липсата на екологична оценка. Тричленен състав на съда възприе мотивите им, но по-късно петчленен състав върна делото за ново разглеждане.
Върховният административен съд отмени окончателно промените в Плана за управление на Национален парк „Пирин“.
Делото бе образувано по две касационни жалби – на Министерския съвет и на министъра на околната среда и водите.
Дотук се стигна след като тричленен състав на ВАС реши в края на юли 2018г., че с промените в плана на парка са нарушени разпоредби от българското и международното право.
Съдиите излагат мотивите си в 30 страници. Там са включени и изцяло нови тълкувателни разпоредби от българското и международното право.
Ключов момент в решението е тълкуването на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Разпоредбата гласи:
„В националните паркове се забраняват строителството, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземните комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.”
Тълкуването и на тричленния, и на петчленния състав на ВАС е, че чл. 21, т. 1 от ЗЗТ има забраняващ характер и допуска единствено ремонт, но не и изграждането на нови спортни съоръжения в парка.
Измененията бяха одобрени на последното за 2017г. заседание на Министерския съвет.
ВАС пише в мотивите си:
„Измененията попада в обхвата на Закона за защитените територии (ЗЗР), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и поради тази причина трябва да бъдат спазени изискванията за процедури за екологична оценка и оценка за съвместимост”.
Тълкуването на петчленния състав е, че министърът на околната среда и водите е бил длъжен да извърши екологична оценка, за да се прецени дали са изпълнени целите на закона.
Не са спазени и изискванията на Директива 2001/42 за екологичните оценки
