Доброволци във Франция обикалят страната, за да събират и дигитализират стари аматьорски филми, които са в риск да бъдат изгубени или забравени, като по този начин запазват ценни доказателства от семейния живот и историята на нацията, съобщава Асошиейтед прес.
За 30-годишния Ромен Жименес, преподавател от Френската Ривиера, преглеждането на стари ленти е шанс да се запознае с хора и места, за които е чул от роднини, но които никога не е виждал. С помощта на устройство за преглед на Super 8 ленти, предоставено от доброволците, той внимателно разглежда кадри, заснети от дядо му през 70-те години на миналия век. На малкия екран му изплуват образите на неговите близки, включително дядо му Габриел, когото никога не е срещал, и чието второ име е наследил.
Той открива снимки на семейна бензиностанция в Антиб, която вече не съществува, и на нейно място е открита пекарна. Ромен снима екрана с телефона си, за да покаже кадрите на майка си и да ѝ припомни щастливите моменти.
Групата Ofnibus, новосформирана от Стефани Анж, Пиер Бушу и Марго Лестиен, стои зад тези срещи с миналото. Тримата пътуват из Франция, събират стари аматьорски филми и видеокасети и ги дигитализират, преди да бъдат изхвърлени или да се повредят безвъзвратно.
Името на групата е игра на думи, вдъхновена от френското название на неидентифицирани летящи обекти. Участниците никога не знаят какво ще намерят сред лентите и видеокасетите, предоставяни им от хората, а често и самите притежатели не знаят какво е записано на тях.
Записите, извадени от гаражи, тавани, шкафове и чекмеджета, обикновено са дело на хора, които вече не са сред живите. Те остават неидентифицирани и неизяснени архиви, докато Пиер Бушу не ги подлага на филмов скенер или ги поставя във видеоплейър.
Все повече, колкото повече разглежда старите записи, толкова по-силно го поразява усещането, че „всичко се променя, но нищо не се променя“. „Ясно е, че децата в миналото не са били по-добре възпитани. Хората са се радвали по същия начин, както и днес. Тези кадри имат нещо универсално, което вдъхва вяра в човечеството“, споделя Бушу.
Въвеждането на Super 8 на „Кодак“ през 1965 г. прави снимането на домашни филми достъпно за много повече семейства. Компактните ръчни камери работят с касети, съдържащи 15 метра филм. По-късно видеокасетите също завладяват сърцата на хората и стават популярни за запазване на семейните спомени. Днес обаче все по-малко домове разполагат с работещи проектори и видеоплейъри, за да могат да гледат старите записи. Тези филми, съхранявани години наред като семейни съкровища, се оказват ненужни предмети за следващите поколения.
„В крайна сметка хората ги изхвърлят, защото заемат място, започват да миришат лошо и собствениците не знаят какво да правят с тях“, обяснява Лестиен. Устройствата, които екипът на Ofnibus носи из страната, обаче дават нов живот на забравените семейни филми.
В Антиб доброволците вече са дигитализирали 22 часа видеоматериали, за да ги архивират и да помогнат на дарителите да се свържат отново с семейните воспоминания и история. По проект, монтажист е избрал кадри за 30-минутен филм, който беше представен пред около 50 жители на града. Сред записите има и кадри с френската кинозвезда Брижит Бардо, която е живяла във Френската Ривиера и е била заснета с кошница с рози.
Шейсет и пет годишната пенсионирана туристическа агентка Софи Ру-Нантас предоставя 16 филмови ролки, заснети между 30-те и 60-те години на миналия век и забравени в гаража ѝ. На тези записи тя открива себе си като тригодишно дете на плажа. „Играех точно както играят децата и днес. Правехме пясъчни замъци. Нищо не се е променило, а плувахме по същия начин“, споделя тя.
Четиридесет и една годишният кинезитерапевт Йохан Шабер също преоткрива семейни спомени благодарение на проекта. Една от 28-те видеокасети, които събирали прах в кутия, го връща обратно в 90-те години и към спомен за семейна игра на „Монополи“. „Това е вълнуващо. И мисля, че е нещо, което трябва да бъде споделено. Жалко е да държиш филмовите ролки вкъщи и да ги оставиш в шкаф“, казва Шабер.
Междувременно съвременният свят произвежда изображения в невиждани досега обеми, а само в облачната услуга на „Гугъл“ потребителите са съхранили над девет трилиона снимки и видеоклипове, отбелязва Асошиейтед прес. Обемът на цифровите данни вече е измерен в зетабайти, а, според американската технологична компания „Сиско Системс“, един зетабайт е равен на 250 милиарда DVD диска.
На този фон, работата на Ofnibus се фокусира върху един различен тип съхранение на веществата – спасяването на аналогови записи, които пазят личната история на поколенията и често включват свидетелства за отминали времена, недостъпни в другите архиви.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за срещи с ключовите фигури на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.




