Европейската комисия повдигна въпроса за започване на преговори за членство в ЕС с Албания, като същевременно държи на изчакване съседката ѝ Северна Македония. На подобен ход, предложен от комисаря по разширяването Оливер Вархели, обаче, се противопоставят други служители на ЕС и някои страни членки, включително ключови играчи като Германия. Това пише в своя статия „Политико“.
Изданието припомни, че по време на неотдавнашна среща на посланиците на ЕС, която обсъди Балканите, нито един от 10-те пратеници, които говориха на дебата, не спомена идеята.
Но, предлагайки тази опция, според изданието, Вархели е възобновил дебата за процеса на разширяване на ЕС, за който се смята, че е зациклил в Западните Балкани.
Правителствата на ЕС дадоха зелена светлина за разговори преди повече от година, но казаха на Албания, че трябва да предприемат по-демократични реформи, преди да започнат преговорите.
От ноември миналата година България блокира началото на преговорите със Северна Македония като част от спор, който обхваща езика и историята.
Вархели, комисар на Унгария в Брюксел, изложи идеята за „отделяне“ на двете молби за членство по-рано тази седмица в коментари пред телевизионния оператор Евронюз. Това предизвика бърза реакция от страна на други длъжностни лица от ЕС, които настояха, че това е неразумно.
За да се превърне в реалност, отделянето ще се нуждае от подкрепата на всички страни членки на ЕС – нещо, което очевидно не е налице в момента. В петък германският министър на Европа Михаел Рот даде да се разбере, че Берлин не споделя мнението на Вархели, като заяви, че Северна Македония и Албания трябва да започнат преговори през юни.
Правителството на Северна Македония също ясно заяви, че не е впечатлено от хода на комисаря.
Вархели обаче изглежда се придържа към позицията си. На брифинг в петък говорителят на члена на Комисията Ана Писонеро повтори мнението му, че отделянето може да бъде опция.
„Вярно е, че той посочи, че, разбира се, това ще стане ако не се стигне до споразумение в случая със Северна Македония, но това е нещо, което може да се наложи да се обмисли“, каза тя, като отбеляза, че решението е „изцяло в ръцете“ ”на държавите-членки в Съвета на ЕС.
Но въпреки че понастоящем сред членовете на ЕС има широко противопоставяне на разделянето, някои дипломати прогнозират, че в крайна сметка ЕС ще трябва да го преразгледа, ако не може да се стигне до сделка, която премахва българската блокада.
