Русия винаги с готовност е раздавала ордени. За разлика от политиците, макар и по-рядко са награждавани и бизнесмените. Така например, Рекс Тилърсън, настоящият държавен секретар на САЩ и бивш шеф на петролния концерн ExxonMobil преди няколко години бе награден от Москва с Орден на Дружбата. Но това е нищо в сравнение с наградения в средата на ноември от Кремъл председател на газовия гигант „Газпром“ Алексей Милер. Президентът на страната Владимир Путин окачи на гърдите на своя съратник орден „За заслуги пред Отечеството“ 1 степен. С толкова висока награда в Русия не е удостояван още нито един представител на икономиката. Това трябва да се разглежда като признание за заслугите на Милер за това, че „Газпром“ е най-големият данъкоплатец в страната. Това може да се разглежда и като демонстративна подкрепа за Милер и неговият концерн – най-големият сред подобните нему в света. Въпреки че той вече не е толкова неприкосновен и неуязвим както бе в по-добрите времена, коментира кореспондентът на в.“Ди Велт“ в Москва Едуард Щайнер.
В самата Русия срещу гиганта „Газпром“, който притежава 17 % от глобалните запаси от газ, има 467 400 служители и мрежа от тръбопроводи с дължина от 171 200 километра, духа все по-остър вятър. Самият концерн призна това и неотдавна предупреди за случващото се своите инвеститори. В последния проспект за емисията корпоративни облигации концернът повторно даде знак, че вече не е уверен в запазването на монопола си за експорт за дълго през газопроводите. За пръв път инвеститорите обърнаха внимание на възможността за преструктуриране на концерна – за разделянето му на части.
Сама по себе си идеята за преструктуриране не е нова. Съществува най-малко от десет години, витае във въздуха въпросът дали този непрозрачен гигант не трябва да вземе пример от петролния сектор, който след колапса на Съветския съюз бе поделен между конкуриращи се помежду си предприятия.
На сегашния етап правителството не планира евентуално разделяне на концерна по сфери на дейност, заяви министърът на енергетиката Александър Новак в свое скорошно интервю. Каза също, че и по въпроса за монопола за експорта на газ през газопроводите засега нищо няма да се променя. Силно недоволство предизвикват атаките от страна на влиятелния председател на „Роснефт“ Игор Сечин, който чрез антимонополното ведомство пробва да разруши доходния монопол върху износа.
Ирония на съдбата е, че именно мрачният Сечин иска с юридически похвати, законно да отстрани от пътя си всеки, който му пречи да оказва натиск върху „Газпром“. Забавно е и това, че за целта Сечин се оказва в единодействие с ЕС. Защото ЕС иска да подчини планирания втори балтийски газопровод „Северен поток 2“ от Русия до Германия на Третия енергиен пакет.
Енергийният пакет предвижда разделяне на операторите на газопроводи и доставчиците на газ, като по този начин може да осигури достъпа до газопровода на „Газпром“ и на други доставчици. По-строгите правила от страна на ЕС може да накарат Путин да лиши „Газпром“ от монопола върху експорта на газ, казва Михаил Корчемкин от East European Gas Analysis в един свой коментар за руското икономическо издание „Ведомости“. Но дори и да се стигне до това, съпротивата срещу „Северен поток 2“ само ще се засили. Към натиска в тази посока от страна на Полша, балтийските държави и Брюксел, които искат да намалят зависимостта от руския газ, (като за тази цел вече има достатъчен брой терминали за втечнен природен газ), се присъедини и новият датски закон. Според този закон прокарването на енергийни кабели и тръби през датския шелф може да бъде забранено както по външнополитически причини, така и поради съображения за сигурност.
Европейският съюз иска и работи юридически за това да промени правилата, което би било сега в ущърб на Германия и европейските партньори на „Газпром“ като Wintershall, Shell или OMV. През лятото Брюксел получи неочаквана подкрепа от страна на конгреса на САЩ, чийто нов закон за санкциите е ясно насочен срещу „Северен поток 2“ и предполага санкции срещу строителни предприятия. Фирмите, участващи в изграждането на газопровода, нямат съмнения, че американците искат да намалят руската конкуренция, за да доставят до стария континент собствен, по-скъп втечнен природен газ.
Действията на САЩ са „много наивни“ и „погрешни“, заяви неотдавна Михаил Родзянко, председател на търговската палата на САЩ в Москва в интервю за вестник Die Welt. Самият той, както заяви директно, не вярвал, че САЩ по отношение на „Северен поток 2“ в крайна сметка ще създадат наистина затруднения, тъй като законът за санкциите не предвижда задължително това.
Към днешна дата проектът се изпълнява доста добре, след като цената на петрола през изминалия месец се повиши. „Газпром“ от това вече спечели през третото тримесечие и почти удвои печалбата си до 200,5 млрд. рубли (2,89 млн. евро). Тези положителни показатели биха могли да спрат високия ръст на задлъжняване на „Газпром“. Но… засега.
