Венецианската комисия даде положителна оценка за пакета от законодателни промени, свързан с отговорността на главния прокурор, който ѝ беше изпратен от предишния екип на Министерството на правосъдието (МП), но заяви, че е необходим по-цялостен подход, който да включва не само разследването на обвинител №1, а и други елементи, съобщава Lex.bg.
През юли бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова огласи проект за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателния кодекс (НК). С тях се предлага наказателен съдия с ранг на върховен, който може да е от всички нива без районно, да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. За целта той временно ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. С измененията се регламентират и процедура по временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, нови правила за разгласяване на данни от разследването, съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления, както и нови изисквания към членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от парламента. Вижте повече.
Надежда Йорданова изпрати тези предложения за становище на Венецианската комисия в края на юли т.г.
В становището на комисията се казва, че приемането на пакета от промени, заедно с предложенията за подобрения, които тя дава, „биха могли да повишат отчетността на главния прокурор и да допринесат и в други насоки за реформата на българската наказателноправна система“.
От становището става ясно, че Венецианската комисия намира подхода в законопроекта за правилен, но не и за достатъчен. „Целта да се подобри отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само с промени на правилата за неговото разследване. За постигането на тази цел е необходим цялостен, по-холистичен подход, включващ преразглеждане на структурата на Висшия съдебен съвет и на неговата Прокурорска колегия, както и ограничаване на функциите на прокуратурата, извън сферата на наказателното право“, заявява тя.
В становището си Венецианската комисия повтаря препоръките си мнозинството в Пленума на ВСС за вземане на решение за отстраняване от длъжност на главния прокурор заради дисциплинарно нарушение да бъде намалено, както и да бъдат приети подробни правила за процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност от обвинител №1.
Комисията напомня, че вече е посочвала, че за да се гарантира, че ВСС ще проверява ефективно и независимо твърденията за неправомерно поведение на главния прокурор, членовете на Прокурорската колегия трябва да нямат блокираща власт при вземане на решението за отстраняването му от длъжност. Освен това за пореден път излага становището, че от парламентарната квота в Прокурорската колегия не трябва да влизат прокурори, а представители на други правни професии.
„При обсъждането на тези изменения (пакетът от промени в ЗСВ, НПК и НК – бел. ред.) българският законодател ще се изправи пред трудната задача да намери баланс между два императива: от една страна, той трябва да приведе българската система в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така както е тълкувана от Европейския съд по правата на човека. От друга страна, трябва да зачете ограниченията, определени в българската конституция, така както е тълкувана от Конституционния съд на България“, заявява Венецианската комисия.
Става дума от една страна, за решението „Колеви срещу България“, в което преди повече от 10 години беше казано, че България трябва да изготви механизъм за ефективно и независимо разследване на главния прокурор. И от друга, за решението на КС, с което през май 2021 г. той обяви за противоконституционен модела за разследване на главния прокурор, приет по времето на ГЕРБ.
Въпреки коментара за трудното намиране на баланс, самата комисия изразява мнението, че моделът, предложен от проектозакона, с някои необходими корекции, „може евентуално да се чете като съответстващ на конституционни граници, определени в решението на Конституционния съд от май 2021 г., и е в състояние да изравни в значителна степен българската система с изискванията на европейската Конвенция за правата на човека, както е формулирана от Европейския съд по правата на човека в решенията „Колеви“ и „С. З. срещу България“.
Комисията провижда някои конкретни проблеми при евентуално бъдещо разследване на главния прокурор. Един от тях е свързан със самата процедура по назначаване на избрания на случен принцип съдия за ad hoc прокурор, който да разследва обвинител №1.
„В проекта чл. 411а, ал. 3 от НПК предвижда, че след случаен подбор на кандидата, председателят на Наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява Прокурорската колегия на ВСС, която извършва официално назначаване. Колегията изглежда не разполага с никаква свобода на преценка при вземането на решение относно назначаването. Въпреки това, предвид значителното влияние на главния прокурор върху членовете на ВСС, не може да се изключи, че дори с тази ограничена роля камарата може да е склонна да забави процедурата или напълно да блокира съответното решение“, се посочва в становището
Освен това Венецианската комисия вижда риск срещу ad hoc прокурора да бъда задействани „наказателни или дисциплинарните инструменти“.
Затова тя отправя следните конкретни препоръки към законовите промени, свързани с разследването на главния прокурор от наказателен съдия:
- Изискванията за избираемост на ad hoc прокурор трябва да бъдат регламентирани по-подробно.
- Кандидатите за длъжността ad hoc прокурор следва да дадат съгласие за включването им в списъка на желаещите да заемат тази длъжност и съгласие да бъдат назначени за такива.
- Законопроектът трябва да уреди случаите, при които ad hoc прокурор е временно и трайно отстранен от длъжност и процесуалните последици от това.
- Обхватът на съдебния контрол върху процесуалните действия на ad hoc прокурора трябва да бъде регламентиран още по-подробно;
- Законопроектът трябва да определи обхвата на общия йерархичен прокурорски контрол над ad hoc прокурора и да уреди необходимите изключения и процедурни гаранции;
- Да се въведе механизъм за пресяване на явно неоснователни жалби срещу главния прокурор.
Още новини от деня – четете тук.
