Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона в Европейския парламент  (LIBE) отново остана неудовлетворена след второто изслушване, сега онлайн, на тема върховенство на закона в България. Това ще доведе до продължаване на процедурата. Одобреното на първо четене създаване на фигурата на обвинител с функция да разследва главния прокурор в България, е предизвикало изненада във Венецианската комисия. Това бе обявено на заседанието на мониторинговата група днес.

Длъжността на независимия прокурор е предвидена в проектозакон и е в отговор на заключението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) отпреди над 10 години, че в България няма ефективен механизъм за наказателно разследване на главния прокурор. Според източник на БНР представител на Венецианската комисия се е изненадал от идеята да се определи специален прокурор, който да може да разследва главния прокурор. По думите му този човек ще бъде зависим от началника си и освен това има риск да бездейства на поста си.

Представителят е заявил, че подобна фигура не е част от световната практика и определи решението за нейното създаване като „странно“. Той е подчертал, че подобно наблюдение е допустимо само по отделни случаи, каквато практика съществува в Съединените щати.

Борисов и Гешев отново пратиха заместници

И на второто заседание Борисов и Гешев не присъстваха, а бяха представлявани от техни подчинени. Вместо министъра на външните работи  Екатерина Захариева от името на правителството се яви заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. Прокуратурата бе представена от заместник-главните прокурорки Красимира Филипова и Даниела Машева.

Заместниците на успяха да отговорят удовлетворително на някои от въпросите на мониторинговата група и затова от правителството и Главна прокуратура ще бъдат поискани нови писмени отговори.

Христо Иванов търси отговори от прокуратурата

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов е изпратил писмо до мониторинговата група преди днешното заседание, в което съобщава за приключилите без резултат производства по прокурорската проверка за аудиозаписа с глас, подобен на този на премиера Бойко Борисов, която започна именно след сигнал на Иванов, както и за проверките за изтеклите в медиите видеозапис и снимки на кюлчета злато и пачки с евро от спалнята му в правителствената резиденция.

Иванов изтъкна, че това “ясно показва опит от страна на българската прокуратура да имитира задълбочено и детайлно разглеждане на делото”. Лидерът на “Да, България” повдига и няколко важни въпроса, на които според него българската прокуратура следва да отговори, включително факта, че държавното обвинение тепърва трябва да установи дали гласът от аудиозаписите е на Бойко Борисов.

Какво е отношението на правителството?

В резултат на тромавия ход на процедурата България навлиза в продължаващо наблюдение от Европарламента, което ще върви успоредно с наблюдението от Европейската комисия за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и проверка.

„Дълбоко разочароващо е, че премиерът не намери време да участва в заседанието днес, както не намери време и през август 2020 г. Явно в програмата на Бойко Борисов няма място за тема като върховенството на закона или тези дебати са му скучни, или твърде сложни“ – написа в профила си във „Фейсбук“ евродепутатът Елена Йончева по повод неявяването на премиера на изслушването.

По думите й няма никакви знаци, че „правителството приема с необходимата отговорност, както резолюцията за върховенството на закона, така и годишния доклад на Европейската комисия за България.“

Тя посочи, че когато евродепутатите не получат конкретни отговори, те повтарят въпросите си в писмен вид. По думите й България през декември е получила 29 уточняващи въпроса. Йончева смята, че може да се стигне до повторение на процедурата.