Венецианската комисия към Съвета на Европа отправи критики към проекта на ГЕРБ за нова Конституция. Според комисията намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120 изглежда произволно, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система.
Комисията очаква също така създаване на възможност за независимо разследване на главния прокурор от някой, който не му е подчинен, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение.
Становището е изготвено по искане, отправено от българската страна и е прието на 20 ноември. То е междинно и е прието по спешна процедура, се отбелязва в съобщение на пресслужбата на Съвета на Европа.
Какво казват от Венецианската комисия?
Становището разглежда предложенията за реформа в съдебната власт и прокуратурата.
Би било пропусната възможност, ако подготвяните изменения на Конституцията не разгледат въпроса за отговорността на главния прокурор, посочва комисията. Отбелязва се решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 г., което е приветствано и е изразено очакване конституционните промени да предвидят възможност главният прокурор да бъде отстраняван при водено срещу него разследване или наказателно преследване.
Венецианската комисия изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане. Според комисията предложенията са били изготвени от парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени.
Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение за конституционни промени, и да осигурят значимо обществено, експертно и широко политическо участие в този процес, допълва комисията.
Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило, според практиката на Европейския съд, препоръчва комисията.
Кои са положителните промени?
Предложенията за промени, които предвиждат повишаване на социалните и икономическите права, са добре дошли, но е необходимо да се поясни задължението на държавата „да насърчава раждаемостта“. Това не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация срещу културни или етнически малцинства, или срещу жени.
Оценено е положително разделянето на Висшия съдебен съвет и са представени препоръки за продължаване на реформата в тази посока.
Венецианската комисия приветства предложението за създаване на възможност за внасяне на самостоятелна жалба до Конституционния съд, както и за препращане на делата от обикновените съдилища към Конституционния съд. Комисията оценява, че това подобрява личните права.
В становището се посочва, че предложението за премахване на изискването за свикване на Велико народно събрание за улесняване на конституционните промени не противоречи на европейските правила. Такава важна промяна обаче трябва да бъде убедително обяснена, необходимо е и много задълбочено обществено обсъждане, се казва още в становището.
