Венко Сабрутев е роден през 1984 година в София. Магистър по Управление на международни проекти и магистър по Маркетинг от Университета за национално и световно стопанство. Има над 10 години опит в областта на енергетиката (горива и електроенергия) и опит в управлението на големи проекти, търговията, маркетинга и иновациите. Народен представител от „Продължаваме промяната“ в 47-мия и 48-мия Парламент. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в последните две Народни събрания.
Г-н Сабрутев, от „Продължаваме промяната“ казвате, че разходите в проектобюджета – който не е ясно дали ще бъде внесен, са раздути прекомерно, а приходите са сериозно подценени. Защо е направено това според Вас?
Денят на изслушване на служебния финансов министър беше поредният загубен ден на Народното събрание – дискутирахме нещо, което се оказа, че няма да бъде внесено в Народното събрание. Това, което чухме от служебния министър на финансите, е че са разписали три предложения за бюджет за 2023 година, но ще внесат предложение за удължаване на тазгодишния бюджет.
В същото време парламентарната трибуна се използва за водене на пропаганда. Първият вариант на бюджета е разточителен – в него са заложени изключително много нереални разходи, като например 3 млрд. лева допълнителни капиталови разходи над рекордните 8,4 млрд. лева, които имахме за тази година. При заложени 8,4 млрд. лева за тази година, към този момент има изпълнение на не повече от 2 млрд. лева. Когато имаме рязко завишаване на разходната част с много милиарди левове и занижаване на приходната част с според нас около 4 млрд. лева, се получава този дефицит, с който ни плашат от парламентарната трибуна.
Много партии използваха изслушването, за да коментират, че едва ли не държавата вече е в дългова спирала. Забравиха, че се говори за „нероден Петко“ – така го нарекох от трибуната, за един проектобюджет, който дори няма да стигне до Народното събрание. Обсъждахме нещо, което не е внесено и няма да бъде внесено. За сметка на това обаче, е с параметри, които имаха за цел да плашат хората.
Това ли беше според Вас целта на изслушването?
Това е целта не просто да изслушването, това е целта на партиите на статуквото. Преди ни плашеха с газа, сега ни плашат с бюджета.
Това, което чухме от служебния министър на финансите, е, че по тазгодишния бюджет вървим с преизпълнение на приходната част и неизпълнение на разходната част. Това означава, че държавата ще завърши с не повече от около 2% дефицит, при гласуван почти два пъти по-голям – при това, гласуван от 230 народни представители. На практика всички народни представители, които присъстваха в зала на актуализацията на бюджета, гласуваха „за“ този бюджет.
Служебният министър на финансите да внесе предложение за удължаване на тазгодишния бюджет пък е истинско признание за „Продължаваме промяната“. Това е признание, че тазгодишният бюджет е добър, че той е балансиран и има смисъл да бъде продължен. В същото време обаче това е бягство от отговорност от страна на Министерството на финансите, от страна на служебното правителство. Тяхна е отговорността е да подготвят нов бюджет, който да отговаря на новите реалности и на политиките, които партиите заявяват.
Ако тези огромни допълнителни разходи, които просто няма начин да се случат, се махнат и се добави пълният приход, който реално ще дойде, спокойно в един балансиран бюджет могат да бъдат добавени всички 16 политики на „Продължаваме промяната“, включително тези за вдигане на доходите, на минималната работна заплата, на пенсиите, увеличаване на данъчния кредит за работещи родите и всички останали мерки.
В рамките на изслушването на финансовия министър излезе дилемата дали да има пари за социално подпомагане, или за пътища – има ли такава дилема, или има средства и за двете?
С това, което ни представи като първи вариант на държавен бюджет, Министерството на финансите ни казва – „този бюджет е бюджетът на постната пица за пенсионерите и работещите в България, но за сметка на това тлъстата пържола за строителните фирми на ГЕРБ и ДПС“.
В предишните години бюджетът за капиталови разходи е бил около 2 до 3 млрд. лева. Ние предложихме рекордните 8,4 млрд. лева, за да може държавата бързо да навакса изоставането си спрямо европейските икономики, за да може да генерираме бърз ръст на брутния вътрешен продукт. Видяхме, че дори тези 8,4 млрд. лева няма как да бъдат похарчени – сумата е прекалено голяма за една година. Служебният кабинет знаеше това, защото ясно каза, че от 8,4 млрд. лева има само 2 млрд. лева изпълнение. Независимо от това обаче те добавят нови 3 млрд. над тези 8,4 млрд. лева в бюджета за 2023 година.
Това дава постна пица за нас – хората, за обикновените граждани, за хората в нужда, за пенсионерите, за социалната дейност, но огромен пай, торта, пържола за строителните фирми на ГЕРБ и ДПС.
Не е ясно дали този проектобюджет изобщо ще бъде внесен – към момента изглежда сякаш няма, но какво може да направи парламентът спешно, за да сме сигурни, че ще отговаряме за критериите за влизане в Еврозоната?
Чухме ясно какво планира да направи служебният кабинет – да внесе предложение за удължаване на валидността на текущия бюджет за 2022 година. Според закона Министерският съвет изготвя и предлага на Народното събрание държавен бюджет. Народното събрание няма как да изготви само държавен бюджет – ние трябва да имаме предложение, което да се разгледа, ако е необходимо, да се направят промени по него, но не и Народното събрание да изготвя цялостен бюджет.
Държавния бюджет означава съвкупност от политики. Министерският съвет, изпълнителната власт, която отговаря за развитието на държавата, има отговорността и задължението по Конституция да изготви държавен бюджет. Ние можем само да внасяме предложения за промени.
Ако бъде удължен бюджетът от тази година, преди този за следващата година да бъде приет, има ли от какво да се притесняват хората?
Удължаването на бюджета означава, че разходите, които са били планирани например за януари 2022 година, ще могат да бъдат ползвани за разходи през януари 2023 година. Държавата не следва да остане без пари, хората трябва да бъдат спокойни. Много е важно обаче Министерството на финансите да си свърши работата. Текущият служебен кабинет от няколко месеца на власт, служебният министър на финансите е опитен бюджетар, тя беше заместник-министър на финансите в кабинета „Петков“, беше заместник на Асен Василев, тя е човек с много години опит. В Министерството на финансите има добро разбиране, че имат задължението да изготвят държавен бюджет.
Как оценявате състоянието на външния ни дълг спрямо БВП в момента – пораснал ли е спрямо времето на Борисов, затънали ли сме в дългове или това отново е пропагандна теза?
Това е само и единствено пропаганда. Издадохме държавата на служебния кабинет с 2 млрд. лева по-нисък дълг. Това значи, че всеки един гражданин на България, дължи между 300 и 400 лева по-малко външен дълг, благодарение на само седеммесечното управление на кабинета „Петков“.
Издадохме държавата не просто с по-нисък дълг, а с 1,5 млрд. лева преизпълнение на приходната част над разходната. Когато имаме повече приходи и по-малко разходи, не са необходими допълнителни заеми. Това, което чухме от служебния министър на финансите е, че преизпълнението продължава да бъде факт. Преизпълнението вече не е 1,5 млрд. лева, а около 1 млрд. лева – приходите са повече от разходите. Ако сведем до ниво домакинство, това значи следното – ако едно домакинство има 3000 лева месечен доход, има 2000 лева месечни разходи, това домакинство няма да има необходимост да тегли заеми.
Хората трябва да спрат да бъдат плашени, а всички институции на изпълнителната власт – служебния кабинет, и законодателната власт – парламентът, трябва да си свършат работата, така че 2023 година да се обезпечи с адекватен бюджет.
Казвам адекватен, защото 2023 година ще бъде различна от 2022 година. Видяхме, че 2022 година имаше много кризи – започна война, имаше енергийна криза, газова криза, започна здравна криза. Надяваме се догодина нещата да бъдат различни. Очаква се инфлацията да намалее. В плашещия вариант на бюджет на Министерството на финансите обаче виждаме, че инфлацията не просто намалява, а една ли не изчезва. Това също е невъзможно.
В проектобюджета на Министерството на финансите просто бяха заложени много погрешни стойности на важни индикатори за макрорамката на бюджета. Инфлацията беше изключително грешна, ръстът на брутния вътрешен продукт също. Говорейки за ръста на БВП – за първото полугодие на 2022 година той е над 5%. В същото време Министерството на финансите залага ръст за тази година от само 2,9%. Това означава, че за второто шестмесечие на годината икономиката трябва да расте с точно 0%, което е невъзможно – нищо в икономиката не се е променило така драстично, че да има спад от 5% до 0%. Ръстът може да намалее с половин-един процент, но е абсурдно да се прогнозира такъв драстичен спад.
Изключително важно е да се заложи правилния ръст на БВП, защото колкото по-голям е той, толкова по-голями са бюджетните приходи. Ето така служебният кабинет крие приходи. Това беше ГЕРБ-ерския подход – ще се намали прогноза за ръст на икономиката, за да може в края на годината да се окаже, че в хазната има повече пари, за да може декември месец тези пари да бъдат раздадени на строителните фирми, възложени с авансови плащания.
Повечето европейски държави имат външен дълг, значително по-голям от този на България и въпреки това висок стандарт на живот. Според Вас трябва ли да се мисли толкова за външния дълг, или за гражданите?
Мислейки за външния дълг, ние всъщност мислим за гражданите. Външният дълг е задължение на всеки един от нас, гражданите на Република България. Ако държавата направи грешката да разходва огромни средства, които не може да изкара, това ще доведе до дългова спирала и един ден ние и нашите деца ще трябва да платим цената за тези заемани средства.
Това не е просто да вземеш един заем – трябва да се връщат както заемът, така и лихвите по него. Виждаме, че лихвите започват да растат чувствително на световните финансови пази. Нямаме правото да оставим след себе си огромни дългове на нашите деца. Трябва да осигурим стабилно управление, да осигурим ръст на икономиката, с който да дойдат допълнителните приходи, които да бъдат реинвестирани в държавата, което отново да завърти колелото и да доведе до още повече приходи.
От днешна гледна точка влизането в Еврозоната на 1 януари 2024 година възможно ли Ви се струва?
Според мен това е наше задължение, за да може икономиката да премине на ново, по-високо ниво, за да може да станем по-печеливши. Виждаме обаче, че започва да се сформира коалиция, която работи против влизането на България в Еврозоната. Подготвят ни за това отново през този страховит бюджет и мултимилиарден дълг.
В предложение едно – там, където служебният министър на финансите е заложил огромен, мултимилиарден дълг, дефицитът стига 6,6% от БВП. Това би могло да се яви като пречка за влизането ни в Еврозоната.
Истината обаче е, че България няма необходимост от взимане на такива заеми, няма необходимост от този огромен дефицит. Тук целта е да се угоят строителните фирми на ГЕРБ и на ДПС. Те вече две години са извън властта, гладни са, искат да наваксат. Това е бюджет на кражбите.
Още актуални интервюта – четете тук.
