Весела Чернева e директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.
Закъсняваме ли с Плана за възстановяване? Има ли реален проблем с това, че се бавим с преработката му и предаването му?
Няма краен срок за това, но колкото по-скоро го предадем, толкова по-скоро ще бъдат отпуснати средствата. Въпросът според мен е до каква степен има легитимност един план, който е подаден от служебно правителство. Това е план със 6-годишен хоризонт и това са финансови средства в пъти по-големи в сравнение със средствата, които България е получила в предишния бюджетен период 2014-2020 година. Според мен е изключително важно този план да има легитимност, което би минавало през парламентарно гласуване. Мисля, че и за европейските институции това би било много по-предвидимо. Съгласете се, че едно служебно правителство с 3-месечен мандат и с къс хоризонт не може да гарантира, че следващите няколко години България наистина ще се придържа към насоките, които биха били зададени със сегашния план.
Преди дни се разрази бурна дискусия дали повечето средства трябва да отидат за София или за по-изостаналите райони. Каква всъщност е философията на Плана за възстановяване – по-скоро да е насочен към по-бедните и слабо развити райони или напротив?
Смисълът на Плана за възстановяване и въобще на Фонда за възстановяване и развитие, е държавите да направят качествен скок напред. Не просто да се развиват плавно и с темпото, с което са се развивали допреди кризата, а ударно да направят нововъведения и да прескочат няколко години, ако е възможно. Правилните въпроси за България биха били как да стане това и в кои области и чак след това да се види как тези средства да се разпределят географски. Проблемът при нас не е дали ще дадем тези пари за софийското метро и не трябва това да е фокусът. Проблемът е, че нямаме обща философия за това как трябва да бъдат изхарчени тези 29 млрд. евро. Говорим за 12 млрд. евро безвъзмездни средства. Но България може да получи още 17.7 млрд. евро от Фонда за плана за възстановяване и многогодишната финансова рамка. Това са общо 29 млрд. евро до края на 2027-ма. България има огромни празнини поне в 4 области. Това са образование, здравеопазване, където го видяхме много ясно, както и администрация, която вместо да облекчава, утежнява условията на икономиката в България. Разбира се и транспорт, но не може да говорим само за метро. Тук трябва да говорим най-вече за жп линии. Включително за жп транспорта за бизнеса – как българските фирми превозват своите стоки, но също как и българите пътуват в рамките на страната и извън нея. Как е възможно българската жп мрежа да продължава да седи в много отношения на нивото преди 100 години?. Нейната модернизация е много малка, а това е най-зеленият транспорт. Логиката на европейското възстановяване е в две линии – едната е зелената икономика – използване на енергията по умен начин. Българското производство е много енергоемко. Това означава, че фирмите харчат страшно много средства. Ако държавата помогне на българския бизнес да пренастрои своето производство така че то да е по-икономично, това само по себе си ще бъде огромна помощ за конкурентоспособността. Втората голяма линия трябва да бъде дигиталната трансформация. Тук е всичко, което ни дразни като граждани. Липсата на електронно здравеопазване, електронна лична карта, осигуряване на киберсигурност, в което сме много уязвими.
Ще дам пример с това, което направи Гърция. Правителството там даде задача на група световноизвестни гръцки икономисти да направят прогноза за това как може да се развива Гърция в следващото десетилетия. Въз основа на този сценарий се направиха приоритетите и едва тогава започнаха да ги пълнят с проекти. При нас нещата са станали по обратния начин. Някакви хора са подпъхвали някакви проекти в продължение на много месеци, които са били сглобявани и сега имаме един тюрлюгювеч. Някакви проекти, които по непрозрачен начин са се оказали в плана. При нас липса стратегия. Важното е това, а не как да удовлетворим интереса на този или онзи политически или друг приятел. Не може някакви хора да ги решават тези въпроси по някакви кабинети по непрозрачен начин.
Особено актуален тези дни е македонският въпрос. Разбра се, че от нашето външно министерство са формулирани 5 конкретни искания. Адекватни ли са те и готово ли е македонското общество да преодолее посткомунистическото и постюгославското мислене?
Моето разбиране е, че тези 5 точки са резултат от срещата на премиера Заев и премиера Янев в София, тоест това са 5 точки, по които двете страни имат съгласие. От тук нататък е ясно, че тези 5 точки са с различни срокове, тоест едно е да изпратиш вербална нота, друго е да си промениш учебниците, което отнема доста повече време и трето е да реабилитираш пострадалите от комунистическите репресии. Това са 5 консенсусни теми, но предполагам, че тези, които са по-краткосрочни като например вербалната нота за използването на името на РСМ – това е нещо, което е много по-бързо и лесно изпълнимо и не би трябвало да е никакъв проблем за македонската страна да го изпълни. Същевременно е ясно, че без да има напредък по тези въпроси не може да има разплитане на този възел. Казвам това, защото е ясно, че разширяването не може да бъде заложник твърде дълго време. Това е процес, който е важен за националната сигурност на България. България иска да бъде заобиколена от страни-партньори, страни, които имат същите стандарти, страни, с които може да се търгува, в които може да се пътува. Така че движение в тази посока трябва да има. И колкото по-бързо двете страни изчистят проблемите помежду си, толкова по-добре и за целия регион.
Въобще този договор между България и Северна Македония трябва да бъде изпълнен с живот. В момента той е един лист хартия и за съжаление, както много други неща на Балканите, както много други документи, когато те останат на хартия в крайна сметка обществата страдат. Тоест двете страни ще трябва наистина да вкарат смисъл в този договор и това трябва да мине през много практически стъпки. Трябва да има много повече истинско желание за насърчаване на взаимните инвестиции, за прокарване на повече пътища, за прокарване на жп линия. Дано някой ден да можем да стигнем от София до Скопие с влак. Удивително е, че тази линия е планирана преди над 100 години, а продължава да я няма. Това до голяма степен зависи от волята на двете страни.
Новият ротационен председател на ЕС е балканска страна – Словения. Какви са вашите очаквания? Позицията й е, че подкрепя България в спора с Македония. Според премиера на Словения, ние сме едно семейство и трябва да се подкрепяме.
Словения като председателстваща ЕС, ще се опита да намери решение на ветото на България и да развърже този заплетен възел. Словения, според мен, е наясно, че България с това правителство в момента, се опитва да излезе от задънената улица. Засиленият диалог означава, че България се опитва да промени нещата. За Словения това е добре дошло, защото като страна председател очевидно има желание за започване на преговорите с Албания и Северна Македония. А що се отнася до Словения сама по себе си в ЕС, тя за втори път е ротационен председател и в някакъв смисъл е малко по-опитна. Същевременно Словения планира среща на върха за Западните Балкани на 6 октомври, което е добър знак.
Моля, коментирайте новината, дошла тези дни от БНБ, че от 1-ви януари 2024 влизаме в еврозоната. Привържениците на евроото и на по-нататъшната интеграция бяха удовлетворени, а противниците бяха меко казано в истерия. Какво е вашето мнение?
На скептиците бих казала нека видим какво се случи с икономиките на страните, които са сравними с нас – Балтийските страни, Словения – тези страни, които влязоха в еврозоната през последните 10 години. Те са повече инвестиции от нас, те са с по-стабилен икономически климат и в тях няма фалирали банки или пък такива, които се използват за фамилно ползване. Така че от гледна точка на българския данъкоплатец, аз бих казала, че тези ползи са доста значителни. Иначе що се отнася до чисто политическия аспект на влизането в еврозоната, трябва да знаем, че на ЕС тепърва му предстои едно преосмисляне, което ще се основава на коалиции от страни и неприсъствието на България в такива структуроопределящи кръгове на интеграция като например еврозоната, ще означава допълнително маргинализиране на страната. За мен това би било много притеснително. За да го формулирам положително – членството ни в еврозоната, според мен, има повече предимущества, отколкото рискове.
