Виктор Стоянов за ДЕБАТИ.БГ: Скопие втвърди тона, защото разбра, че няма да удовлетворим исканията им

Виктор Стоянов е родом от Карлово. През 2009 година завършва Средно училище “Васил Левски” в Карлово и продължава образованието си в сферата на финансите и инвестирането. През 2017 година започва собствен бизнес с валутни инвестиции. През април 2021 година създава културно-просветната организация Фондация “Македония”. Работи с хиляди северномакедонци с българско самосъзнание ежедневно. Фондацията се занимава с организиране на чествания на исторически годишнини, с разпространение на публикации и книги, с опазване на българското историческо наследство в Северна Македония, с изграждане на исторически паметници.

Г-н Стоянов, чухме министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски да казва, че “евроинтеграцията на Северна Македония и Албания е заложник на България” – защо според вас Скопие втвърди тона към София в последните дни?

Обяснявам си го с факта, че в Скопие разбраха, че няма да бъдат допуснати до първа междуправителствена конференция през юни, до края на френското председателство на Съвета на ЕС. След като за Скопие стана ясно, че техните несправедливи за нас искания няма да бъдат удовлетворени, те втвърдиха тона и, разговорно казано, го подкараха през просото.

Положителен сигнал е, че министърът на отбраната на Северна Македония беше на официално посещение в България. Министър Петровска беше посрещната с всички държавни почести и внимание от нашия министър на отбраната. Това е положителен сигнал.

За съжаление обаче в последните седмици виждаме повече отрицателни сигнали от северномакедонска страна. Сближиха се отново с Република Сърбия, църквата им се върна там, където беше преди 1967 година – отново официално е под шапката на сръбската църква, макар и с широка автономия. Подобни лоши сигнали няма да доведат Република Северна Македония до членство в Европейския съюз.

На 19 май Европейският парламент гласува доклада за напредъка на Република Северна Македония, подкани Съвета да започне преговори за присъединяване, прие и Резолюция по въпроса. Възможно ли е преговори за присъединяване да не започнат?

Позицията на Фондация “Македония” е, че преговори няма да започнат. Осланям се на официалните изказвания на нашите държавни лица и конкретно на министъра на външните работи Теодора Генчовска. Преди дни тя повтори, че нашата позиция по отношение ветото остава непроменена. Не виждам как нашата официална позиция би могла да се промени. Според мен ветото ще остане.

Запознах се в детайли с резолюцията на Европейския парламент по отношение доклада за Северна Македония. В нея е записано, че е редно България и Северна Македония да разрешат своя културно-исторически спор отделно от процеса на присъединяване на Северна Македония и незабавно да позволят организирането на първата междуправителствена конференция. Според мен това няма как да се случи. Не отговаря нито на Рамковата позиция по отношение Северна Македония, приета през 2019 година, нито на националните ни интереси и справедливостта.

Нека припомня още, че резолюцията, която прие Европейският парламент, е с пожелателен, не със задължаващ характер.

Културно-историческият спор ли е единственият конфликтен момент между двете държави?

За съжаление културно-историческият спор е само една от трите посоки на проблемите между България и Република Северна Македония. Съвсем отделен проблем са правата на българите в Северна Македония. Друг проблем е съхранението и запазването на културно-историческото ни наследство, което е подложено на системно унищожение.

Вие комуникирате постоянно с българи в Северна Македония, включително следяхте националното преброяване там. Как са настроени те – биха ли приели българското вето да бъде вдигнато, без още да са вписани в Конституцията на РСМ?

Хората с българско самосъзнание в РСМ, с които разговарям, смятат, че България трябва да запази своите позиции по отношение ветото и трябва да се бори за вписването им в Конституцията на РСМ. Тяхното искане от Скопие е съвсем елементарно и демократично – да впише българите в преамбюла на северномакедонската конституция. В този преамбюл са записани други народи, които са по-малобройни от българите – бошняци, власи например. 

По никакъв начин не искаме да оспорваме правото на северномакедонците да се наричат, както желаят, да наричат езика си, както желаят. Искаме обаче официалните власти в Скопие да спрат да дискриминират българите в Северна Македония. Смело мога да твърдя, че те не са толкова много, но са много повече от официалните данни от преброяването – 3504 души.

Българите в Северна Македония са категорично против вдигане на ветото за членството на РСМ в ЕС. Това е позиция на между 95 и 98% от българите там. Изключение правят отделни хора.

Какво смятате, че е в интерес на българите у нас по отношение Република Северна Мaкедония и какъв е интересът на българите там?

Българският интерес е да бъдат защитени правата и демократичните свободи на хората в РСМ с българско самосъзнание, да се спре със системната им насилствена асимилация. Българите в Северна Македония са подложени на сериозен икономически натиск. Много от хората там, които имат българско самосъзнание, се страхуват да го покажат. Например при записване на дете в детска градина или в училище, в Северна Македония задават официално въпроса от коя етническа принадлежност е детето. Много българи записват децата си като етнически македонци, вместо като етнически българи, за да нямат проблеми. Считам, че няма как РСМ да бъде кандидат за членство в ЕС с подобно поведение към етническите си групи, към народите, които съставят обществото ѝ.

Колкото до българите в Северна Македония, много е важно те да бъдат включени официално в преговорните процеси между София и Скопие. Част от техните организации вече се изказаха, че е жизненоважно да бъдат включени в официалния преговорен процес.

Преговорите между София и Скопие се въртят основно около правата на българите в Северна Македония. Те обаче не могат да участват в преговорите, защото официално се водят граждани на Северна Македония. Трябва да бъдат допуснати. Трябва да имат официално представителство на преговорите. В момента не можем да чуем думата на българите в РСМ. Трябва аз да говоря от тяхно име, трябва те да се изказват през медиите. Мястото им е на масата на преговорите. Трябва да чуваме техните позиции, изказани именно там.

Още актуални интервюта – четете тук.