Вицепремиерът Томислав Дончев каза, че държавата е заявила желание да участва в сделката за ЧЕЗ поради липсата на други механизми да се овладее ситуацията със създавалото се обществено напрежение.
В интервю за БНР той посочи, че не би имало смисъл от дял, който е по-малък дял от 34%, защото тогава няма да има инструменти да се участва в процеса на вземане на решения.
„Никой от нас не може да се държи като чиновник, да вдигне ръце или рамене и да каже: „В крайна сметка ние нямаме каквито и да било възможности. Ние няма как по закон да влияем върху тази сделка.“ Такъв отговор не би бил удовлетворителен. По тази причина, малко или много извънредно, беше предприета подобна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно откровен съм“, каза вицепремиерът.
Томислав Дончев добави:
„Дори да се стигне до вариант, който предполага участие на държавата като съдружник, това поставя всички останали български граждани, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни дружества, в някаква степен неравнопоставено положение“.
По думите му, ако приемем, че държавното участие гарантира по-силен контрол, „защо това да е валидно само за една част от територията на страната?”
„Аз мога да поставя и други въпроси, но ситуацията малко или много беше извънредна, нямайки други механизми държавата да се намеси и се боя, че това беше единствената стъпка“, каза вицепремиерът.
Като припомни, че ситуацията около сделката за ЧЕЗ по думите му е била „нагорещена и до голяма степен истеризирана не без участието на политически сили“, вицепремиерът отбеляза:
„Има страхове, има публични емоции, с които трябва да се внимава. Политиката със системното подклаждане на обществени страхове е неекологична, защото влезлите в обществото страхове не отмират за година или две. И дори някой след година, две, три, четири или пет години да влезе в ролята на управляващ, може да се наложи да успокоява страховете, които сам е посял.“
Томислав Дончев коментира и срещата между ЕС и Турция на 26 март във Варна.
Според него форматът на срещата не забранява категорично поставянето и на национални въпроси, но се приема зле от партньорите и това дори е „един от рефлексите на неопитна държава-членка“.
Според него е по-важен въпросът структурно около какво ще се фокусират разговорите:
„Отношенията Европейски съюз – Турция, свързани с овладяване на мигрантския натиск, само и единствено и финансовите ангажименти на Европейския съюз или други ангажименти? Или контекстът ще бъде разширен и ще се коментират и други въпроси, тоест отношенията ЕС-Турция, но отвъд този конкретен проблем? Трудно ми е да направя прогноза. Това до голяма степен зависи от позициите, които ще заяви или които ще се опита да вкара като част от дневния ред турската страна”, обясни Дончев.
В отговор на въпрос България подкрепя ли Турция по пътя й към еврочленство вицепремиерът изтъкна, че ако въпросът е звучал актуално преди 10-15 години и тогава е предполагал еднозначен отговор, то днес условията са други и да се отговори с „да“ или „не“ в променения контекст е несериозно.
„ЕС е много овладян по темата за разширяването и е коствало сериозни политически усилия темата за разширяването, дори на Западните Балкани да бъде вкарана в политически оборот”, поясни Дончев, според когото е редно е да се изясни и каква е дългосрочната визия на Турция.
В анализа си по друга текуща тема от последните дни – ще гони ли България руски дипломати, както твърдят авторитетни западни медии, Томислав Дончев заяви:
„Този разговор в България, включително и по отношение на този злощастен, не знам как да го нарека, инцидент или нещо друго (ще ми се когато всички разследвания приключат, да разсъждаваме на база доста по-конкретни данни), влизат в матрицата „България кой кого люби страстно повече – Запада или Русия“, което не е много конструктивен диалог. И то не само защото е емоционален, но и по принцип разсъжденията по матрица рядко са иновативни“.
Запитан имало ли е натиск спрямо страната ни за изгонването на руски дипломати, Дончев бе лаконичен: „Не знам за такъв натиск.“
